Май месец ни донесе интрото на сагата „Колчетата по Патриарха“ и разни политически сили, които изгубиха изборите в София, се сетиха, че в София… имало задръствания. И, разбира се, се сетиха, че може и си намерят кой да им е виновен. По тяхно време не е имало, явно; нови са тия неща.
По-интересното беше, че цял вътрешен министър тогава отиде да провери колчетата, казвайки, че това НЕ Е пиар акция и не натиря политическите врагове на ония, дето цялата държава го заподозра, че са му „благодетели“.
И, докато проверяваше колчетата на Патриарха… Брендо се оказа в България и сам се предаде на властите.
Как стават тия работи? И министърът вдигаше рамене.
А що се отнася до облекчения за пешеходците и велосипедистите трафик… на кой му пука за пешеходци и велосипедисти?
Милите западни съседи пак надигнаха—не… не менчето с първака—надигнаха глас за протести срещу нас. Нещо не ни харесват и тва си е.
Смешно е хем да ни обиждат на раса, хем да ни наричат фашисти, но това не е единствената ирония в поведението им, която не забелязват. Викат ни татари, но и фашисти едновременно. Ходи ги разбери.
Аз не съм чул за нападения над македонци в България, но обратният сценарий е често срещан в последно време.
Пък… ние татарите – първи ги признахме за държава.
Ама толкова поколения сталинска, титовска, югославска пропаганда са направили от някогашните българи… българомразци. Това само на комунистите е в състояние главата им да го роди.
И в международен план съветският цирк не спря. Направиха атентат на Фицо, за да изглежда атакуван за про-руските си позиции.
Малката подробност… оказа се, че атентаторът е про-руски. Извършителят Юрай Цинтула е свързван и с проруската групировка „Словашки наборници“. Логиката?
За да се отвори вратата за пропагандата и наливането на масло в огъня, който да доведе до агресия, конфликти и (защо не и една) гражданска война – е нужен атентат. С по-малко не става. Това е искрата. Операции под чужд флаг или под фалшив флаг са нещо отдавна познато на руските служби. Да нападнат свой „приятел“, за да изкарат, че някой си „ги мрази“, съвсем не би им било чуждо.
Ако изпратят професионалист, ще изглежда нагласено и никой няма да направи връзка с „озлобените обикновени хора“, каквато е целта. Ако изпратят обикновен местен гов**яд и полезен-знаете-какво, тогава сцената е отворена за интерпретации.
Ако изпратят професионалист, хората може да си помислят, че е нещо лично, нещо като „бизнес интереси“, нещо като „разчистване на сметки“ – това трудно се приписва на „пропагандата“.
Ако пратят „обикновен човек“, вече е друго. Тогава започват да разправят съчинения за това как ето, видите ли, „Фицо се определи за по-дружелюбен към русия и кремъл и веднага го нападнаха“.
Само че как се влияе на обикновен човек, че да го пратиш да стреля по премиер? Тия номера с хипнозата и така нататък ги има само във фантазиите на кремълските опоркаджии (заедно с ХААРП и кемтрейлса). Не става да влияеш ей така – на кой да е. Трябва ти вече промит мозък. Демек, „твой човек“. Проверен. С познато ниво на промивка на мозъка.
Бившата шефка на митниците – Петя Банкова – я арестуваха и се носят ужасяващи слухове за съдбата ѝ в ареста. Арестуваха я за контрабандни връзки с контрабандист номер едно на републиката – Паскал. Някой казаха, че са я арестували за отмъщение, щото е човек на ПП, но… кой знае?
Факт е, че я арестуваха. Дали арестуваха самият Паскал обаче? А, дали изобщо го търсеха?
По това време в общественото око някои „политици“ и техните „медии“ (надявам се да разбирате защо са кавичките тук) се завъртяха едни снимки и едни „истории“ за пудели. Помните ли?
Е… тука е така. И май на никой вече не му прави впечатление.
А помните ли историята с „парапетите“? Е, върнаха я и тая история в битката за кокала… в предизборната борба, исках да кажа. Явно не е останало време за нови сказки.
Докато изборите се приближаваха, едни боклукчии задръстиха движението в София. Виновен излезе новият кмет, който е от една определена партия и коалиция. Махнаха и областната управителка, дето бутна фигурите на МОЧА. Вяра Тодева. Но за изборите все пак си се писаха евроатлантици. Не пропуснаха.
А докато в България се провеждаше Парламентарна асамблея на НАТО, нашият баш-натовец, натовският ни генерал, големият вожд Седящата Кубинка, отлетя за Унгария да се види с другия (домашен) любимец на путин – Орбан.
По същото време оня другият – Орбан – таман беше започнал да говори за изваждане на Унгария от НАТО…
Какво искà да ни каже нашият „командващ“ натовец с тази визита по време на Парламентарна асамблея на НАТО в собствената ни държава…? Кой го знае?
„…„интересчийството“ им смърди на ватенки, сельодка, немито и митрофанска непрана униформа“.
А един друг „голем наш“ се опита да промени българската позиция относно резолюцията на ООН, на която България е… един от вносителите. Става дума за резолюцията за обявяване на клането в Сребреница за геноцид. Ама руската марионетка от Сърбия щеше да се обиди, а тука едни „евроатлантици“ казали на другия „евроатлантик“ да бие отбой.
А пък ПП-ДБ казаха: „Непосредствено преди гласуването на 23 май 2024 г. Главчев е „дал указания“ представителите на България в ООН да заемат позиция „въздържал се“, без обяснение пред обществото и в разрез с дипломатическата практика.
България е една от държавите-инициатори на резолюцията и е напълно недопустим е опитът на Главчев да промени позицията на страната ни по документа - в разрез с позицията на останалите страни от ЕС“.
После Главчев каза, че ние нещо не сме разбрали и цялата работа била… указанията, дето уж ги дал, били само „чернова“. Вие пà! Да не си помислихте, че ще уйдисваме на сърбите… Няма такова нещо. Или, че путинските любимци са ни първи друзя? Няма такова нещо!
„Няма да участвам в предизборни спектакли…“ Интересно… А в какви тогава?
ЮНИ
„Никога не съм заявявал, че България е взела решение за изпращане на свои войски в Украйна. Нашите самозвани евроатлантици са страхливички и неспособни сами на такова решение, защото много добре знаят, че ще бъдат отлъчени и отритнати от обществото, така както си го получиха при опита да отменят 3-ти март като национален празник. Ако оставим на тях, те с охота биха изпратили всички българи да се бият на фронта, защото те са много далеч от евроатлантическите и демократични ценности“.
„…те с охота биха изпратили всички българи да се бият на фронта…“ – малко на едро говорим, а? Като истински, пълни и завършени червени ****** говорим в абсолюти? Няма проблеми, не е за първи път, свикнали сме.
Какво точно значи „самозвани евроатлантици“? Или „фалшиви евроатлантици“?
Какво е мерилото за самозваност на евроатлантизма? Ако слушаме един конкретен натовски генерал, трябва да предположим, че е даването на оръжие на Украйна. Или обучаването на бойци.
Няма никаква логика, защото в такъв случай САЩ, Великобритания, Германия и Франция трябва да са най-фалшивите и самозвани евроатлантици. От началото на агресията на путин в Украйна те са – по един или друг начин – в помощ на украинската армия, население и отбранителни способности.
При това прогресиращо. Колкото повече време минава, толкова повече се засилва помощта им. И все още не са „немесени“ във войната. Не са ги бомбардирали. Ще излезе, че са фалшиви евроатлантици. Малко неловко стои такова изказване, а логиката на един определен натовски генерал… сочи точно това.
Юни беше и месецът, който ни отвори очите за някой неща в родината. Като например… заплатите в държавната администрация. Както месеци по-късно щяхме да разберем – Елон Мъск, най-богатият човек на планетата – и той се натиска да се намърда на държавна службица. Най-богат, ама държавната работа си е държавна работа.
Тия седем бона не са заплатата на Мъск, не. За България става дума.
Същевременно, българите, които не са седемхилядници, станаха още по-зависими от заплатата си за оцеляване; или иначе казано: „Все по-голяма група от населението – около 95%, ставаме зависими от едни тесни граници между 1500 и 3500 лева заплата. Това е нашата икономика в момента. Дори държавата се е затворила в тези граници“.
Когато хората казват fuck the system, може би трябва да се спрат за миг и да помислят дали не е време да unfuck the system, защото е достатъчно забременена и обременена и така.
Знаете ли, че има едно министерство, дето няма да кажем кое е, но ще кажем, че в него се наливат страшно много пари и има страшно много кадри, но по същество – не му стигат оперативни служители; и се римува с невере.
Толкова много служители има в него, но, когато се стигне до това да се патрулира по улиците, не стигат и коли, и хора. По една патрулка върти из няколко квартала. Заплатите на тези патрулиращи кадри са смешни, а колите им са за музея.
През юни имахме и парламентарни избори. За петдесето НС, макар на нас да ни се струваха като да са за хиляда и петдесето.
Резултатите бяха нещо… леко странни, но то вече никой не обръщаше особено внимание. Една партия загуби няколко стотин хиляди гласа, оцапани от една „сглобка“, пък една друга партия извади едни ми ти гласове… като от императорска хазна; или султанска, зависи от гледната точка.
Въпросът е, че процентът на ходещите за гъби в гората по време на избори нарасна главоломно. Или иначе казано: на хората вече съвсем им е през… нали… за изборите.
Как се стекоха нещата ли? Отказаха ви да гласувате, не гласувахте, парламентът стана първо театър, после цирк, после стана обикновена смешка и сега имате войни на светлината и ваксинирани антиваксъри.
Но всичко това си има предистория. Преди 35 години, след като Берлинската стена падна, Желязната завеса се отвори и вятърът на промяната довя свобода, най-първо гласувахте за наследниците на БКП в свободните избори.
¯\_(ツ)_/¯
Хòди рàзбери.
И тогава все още нямаше социални медии, които да обвиняваме за промивката на мозъка. Явно нещо сипват във водата по тия земи. Кой знае?
И после Луканова зима, Виденова зима, заплати от по $3, а пък още по-после (о.0) соц носталгия.
Абе, не сме го приключили, ама ако така ще се цупиме, по-добре да не се занимаваме…
А! Кой каза, че успели българи не се завръщат в родината…? Докато един министър ходеше да проверява колчетата по Патриарха (щото нали точно това му е работата!), един успял българин сам се завърна и сам свърши работата на разследващите, като сам се предаде. Сам.
Явно родните служби имат catch and release програма, та…
Един от героите на тая програма – Брендо – се завърна в родината, с което опроверга слуховете за постоянно изтичане на мозъци зад граница.
А, докато службите се чудиха как Брендо се е озовал в България (и най-вече „защо“), от Обществения съвет за бъдещата детска болница алармираха, че същите тия „служби“ са им оказвали натиск. Защо? Най-грубо казано: защото един „инвеститор“ е решил, че ще строи болница, а те му пречат. Каква роля имат службите тук? И ние това вече половин година не можем да разберем. Човек би си помислил, че са „на повикване“. Ама сигурно не са.
За да „върви работата“ на дадени групи от хора или инвеститори, или – да си го кажем – „наши хора“, то онези, които им пречат, трябва да бъдат елиминирани. Ако не могат все пак, то трябва да бъдат накарани да спрат да пречат. Как ще стане това? Притискане? Сплашване? Натиск? В страна, в която властта и парите са от едната страна, а гражданското общество (колкото въобще го има) е от другата и е по-крехко от перце, да се окаже натиск понякога е толкова лесно, колкото едно елементарно привикване „за разпит“.
Стари тактики от втората половина на 20 век в България, когато неправилната партийна линия се наказваше с „привикване за разпит“.
За всеки случай, министърът каза, че Брендо се е прибрал по времето на Рашков, но понеже изглеждаше малко нагласено, го питаха откъде знае и се оказа, че… може и да не знае.
Междувременно, един известен рецидивист, който през 2023 г. преби до неузнаваемост и изхвърли навън една жена, сега е успял да я убие. Нея вече я няма, мъртва е, както мнозина предположиха, че ще се случи, ако никой не вземе мерки срещу насилника, който редовно заплашвал с убийство и други, редовно и пребивал други. Няколко жени се престрашиха да кажат, че са били бити и заплашвани от него. Никой не взе мерки. Едната от жертвите умря. Сега всички се правят на тъжни и изненадани. Важното е, че виновни няма, министърът проверяваше колчетата, а как се е прибрал Брендо – така и не разбрахме.
Междувременно, единственият човек с наднормено тегло в една от двете Кореи (няма да кажем коя) посрещна другаря путин. И се повозиха на лимузина, доставена направо от гнилия Запад.
Имаше знаменца и цветя, а после имаше изпращане на корейци за наторяване на украинския чернозем.
Вселенският патриарх Вартоломей – и той дойде за изборите. Да – и такива избори имахме тая година, само дето ние не участвахме в тях. Избори за български патриарх.
Но пък съветската губернаторка беше на седмото небе от радост за избора: „Днес Руската Православна Църква искрено се радва заедно със своята възлюбена Църква-Сестра, начело на която застана богомъдър йерарх“.
А защо беше тая руска радост ли? Е, не помните ли? Няколко месеца по-късно новоизбраният Батман каза: ние да не сме безродници, че да сменяме името на „Александър Невски“? Явно сме руски род, щом руснакът Невски ни е толкова важен. Или Батмана ни е от руски род. Кой го знае?
Но поне едно знаем със сигурност: снима се със съветската губернаторка, заявява, че русия му е по-мила от Украйна и защитава Невски.
Юни се оказа най-топлият месец от 140 години насам, но по тия географски ширини ние не вярваме в климатичните промени, щото са джендърски. Като цяло и на науката не вярваме – по същата причина. Тука си връзваме червени конци по ръцете и пуцаме пърцуца срещу болести. Може и да измираме най-много и най-бързо в цяла Европа, ама поне мрем кат мъже. Освен това… абе не верваме на тия статистики, че мрем най-много. Това е неква евроГейска статистика.
Ако си мислите, че онова министерство, дето се римува с невере, беше приключило с „важните“ неща, не сте познали. Докато все още се чудеха как Брендо се е озовал в България, имàха време и пак да цакнат кмета, дето едни партии не го харесват.
„От много време се говори за кабинет, проекто-кабинет, гласуване, последствия, но ето – дори и днес четем из онлайн паралелната вселена какво най-много вълнува електоралната единица. Не е нищо от изброеното по-горе, ако се чудите. Най-лошото е, че въпросната единица е приучена вече да комуникира само с отделни думи, без глаголи дори. Тоест, опорките в най-чист вид. Патриарха, Кеша, парапетите, пиците на кристали и т.н.“
Ще се наложи да цитираме Джордж Бърнард Шоу: „Демокрацията не може да се издигне по-високо от нивото на този човешки материал, от който са изградени нейните избиратели“.
Като казахме Джордж Бърнард Шоу… горкият, ако само знаеше как по-късно щяха да му тракат кокалите в България. Но – има време – и до това ще стигнем.
Юли месец имаше и няколко убийства по морето, но от туристическия бранш таман бяха започнали да се оплакват, че ще им връщат двайсетте процента ДДС, та темата малко се отклони.
А, да – пак имаше и àко, дето плуваше по иначе отличните ни плажове.
Украинката Ярослава Магучих подобри рекорда на Стефка Костадинова и копейките я обявиха за мъж.
Чудиха се как така „изведнъж“ няква си украинка ще победи непобедимия рекорд. 37 години казаха, че е „изведнъж“… толкова години рекордът стоя непобеден. Изведнъж…
Копейките просто не вярват, че украинците могат да са добри в нещо. Защо? Защото четат САМО пропаганда от други копейки. Пропаганда от хора, които хранят мозъците им с мнението, че да се убиват деца е нормално, ама те всъщност не ги убиват, всичко е лъжа, ама ги убиват и напредват през Украйна, ама не ги убиват, после пак ги убиват, Пригожин ту е добър, ту е лош, за капак говорят за някакви митични изгорени българи в Украйна, но за реалните убити българи във войната (убити от руски войски) мълчат или викат „сами са си виновни“… да не се впускаме в подробности, защото това е мозъчно повръщано.
България беше на второ място по горски пожари в Европа в 2024 г.; втора след Кипър според Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS).
Благоевградско и Пловдивско пламнаха. Лятото беше рекордно топло. Нехайството на нашенеца също е рекордно. Знаете. Хвърляне на фасове, палене на стърнища, палене на огън в гората… за скаричка. Безхаберие.
Но и това някак си беше използвано от родната копейкистанска маса за политически дивиденти. Опорките бяха: „къде са украинците и американците – да ни помагат?“, както и много оригиналното: митрофанова била предложила помощ за пожарите, ама нашите били отказали.
Ами… американците са далече; украинците са във война. Но турците ни се притекоха на помощ. Турците са НАТО, както сме и ние. Така че НАТО ни помагаше.
И какво се оказа…? Седим си ние в центъра на изпепеляващ огън и гледаме как копейките опитват да измислят историйки, за да печелят от тях. Обръщаме се на другата страна и виждаме как държава, управлявана от пожарникар и летец на самолет, няма самолет за гасене на пожари.
Чак юли месец „службите“ се сетиха да пуснат Паскал за издирване. Ако помните – малко по-горе споменахме Паскал и колко много се правеха, че го търсят. Оказа се, че всъщност не са.
Почти в края на юли научихме, че уж главният контрабандист на държавата – Паскал – вече е „издирван“. Тоест, дотогава не е бил. Защо – не е ясно.
Но разбираме и още нещо… че апелативният прокурор (който се оказал брат на Петьо Еврото ) все пак е поискал да НЕ ИЗДАВАТ европейска заповед за арест. И това защо – също не е ясно.
И тогава дойде…О, тогава дойде… откриването на Олимпиадата!!!
Имаше доста сериозно възпаление по темата, та чак някои хора откриха, че във Франция съществува абсолютна свобода на словото, която, точно така, включва и правото на богохулство.
Тукашните радетели за свобода на словото, дето плакаха, че са забранили путинските канали за пропаганда, скочиха най-първи и най-високо.
На откриването имаше сцени с хомосексуални и транссексуални. След това…
… след това синодът каза че християнският свят бил… съблазнен. По-точно: „… целият християнски свят беше смутен, съблазнен и оскърбен от представлението при откриването на XXXIII Летни олимпийски игри във Франция“.
Вижте сега… аз също съм от християнския свят, само че, много моля да не ме слагате в тоя странен общ знаменател, щото аз съблазнен не съм се почувствал точно от откриването на Олимпийските игри. Ако вие нещо… нали… това си е ваша работа, аз съблазнен не съм. Сигурно и повечето християни не са били „съблазнени“.
Знам, че сега е много модерно да си религиозен; особено много е модерно в средите на ония, дето доскоро викаха, че религията е опиум за народа, ама някои християни сме чели Библията, и то не както дяволът чете Евангелието.
Знам, че е модерно да си религиозен сега, все едно си сингапурски фен на Манчестър Юнайтед, дето току що е открил, че Манчестър Юнайтед съществува, ама християнството по принцип е нещо бая по-мащабно от това да си постоянно обиден на нещо или… съблазнен.
А мога да приложа и цял списък с неща, от които синодът все още не се е сетил да се обиди или възмути. Например: насилието над жени, езикът на омразата от политиците, най-високата в ЕС смъртност, бедността. Абе, много неща можем да сложим в списъка с неща, от които синодът все още не е казал, че се е възмутил.
Човек би си помислил, че само по най-лесните „поводи“ залитат да се възмутят.
А после цялата страна се втренчи да гледа как някакви боксьорки с XY хромозоми и други – с ХХ хромозоми – се бият. И казаха: мъже бият жени!
Само че забравиха да си погледнат собствената страна, в която една жена лежеше в кома (а няколко месеца по-късно щеше да си отиде от този свят), защото двама „младежи“ решили да се позабавляват като я пребият до смърт.
Племенникът на пребитата жена заяви, че леля му е в кома, след като са я смазали от бой. Жената е имала говорен дефект заради преживян инсулт. Сутринта в 4.40 ч. – седи си и си пие кафе; изведнъж идват двама и почват да се заяждат с нея – какво била правела там я питат. Жената им е отговорила и явно говорният ѝ дефект ги е подразнил; последвал бой почти до смърт (няколко месеца по-късно тя наистина почина…). Жената беше обезобразена и вкарана в болница.
Възмущението за този случай не продължи три дена; продължи около 30 минути.
За убитата от Орлин Гигов украинка пък изобщо е много трудно да се говори спокойно, защото в България имаше хиляди доволни от новината.
Когато се появи история за бита или изнасилена, коментарите, които се въртят в (и без това нечистоплътната) среда, изобилстват с мнението, че „тя сама си е виновна“.
Вижте новинарските групите и форуми – пълно е с „философи“, които смятат, че жените си заслужават боя.
Същите бяха много възмутени от алжирската боксьорка. Много.
И тогава – в началото на август един Курск падна в украински ръце, а ние чакахме, ама недочакахме един президент и една Курнела да апелират към руснаците да спрат боевете за Курск и да го предадат на завоевателя, че да няма кръвопролития. По тяхна си стара традиция – да настояват нападнатите да се предават, че мир да има (добре, че не сме имали повече такива по време на Опълчението).
Чакахме ги и да заклеймят Северна Корея и Иран за това, че дават оръжие на руснаците, с което проточват хода на войната, вместо да се настани един хубав, траен мир. Ама и това не дочакахме.
И политическият терор започна. Една партия – окрилена от успеха си да пробута руски анти-ЛГБТ закон – си повèрва особено много и първото, което направи, е да пусне на феновете си списък за „порицание“, който силно напомняше списък за линч.
Срещу български учители, които изразиха мнение, че законът е глупав и труден за прилагане.
Нито беше първата, нито последната акция от рода.
Става дума за закона за забрана за ЛГБТ пропаганда в училище. Пропаганда в училищата и досега си беше забранена, а единичните случаи нямаха нужда от цяло ново законодателство. Целта беше повече от ясна – предизборна.
Но имаше и втори план тази цел. Преследванията…
Да се развържат ръцете на фалшивите „държавници“ да насъскват кафявите ризи, които само чакат знак.
Ваксинираните антиваксъри, дето правят подписки срещу еврото, ама си държат спестяванията в евро, скочиха срещу обратните, ама хората ги заподозряха, че… нали.
Междувременно, кака ви Диона Нурофена влезе в ролята на будител с тръбичка. Показа как се прави. Помните ли?
Е, добрите новини са, че опазѝхте децата от джендъра; още по-добрите са, че имаха истински и реален шанс да се научат как се шмърка (а който си го знаеше отпреди – си затвърди знанията).
И така завърши горещият август.
С това слагаме край на Част II.
Ако още не ви е дошло в повече и искате да продължите да си „спомняте“, може да потърсите Част III утре. Пак тук. А за който иска, подсещане, че Част I е тук, на този линк ↓
