А през това време си горим. И онези, от които зависи спасяването ни, само гледат какво да изкярят от изгарянето ни

Не знам дали сте разбрали, но има нови опорки. митрофанова била предложила помощ за пожарите, ама нашите били отказали.

Същото беше и по време на ковид пандемията. Вместо да сме задружни, всякакви тарикати започнаха да мислят начини да изкярят нещо от ситуацията – дори с цената на това да причинят смъртта на N-брой хора.

Сега – пак.

Ами… американците са далече; украинците са във война. Но турците ни се притекоха на помощ. Турците са НАТО, както сме и ние. Така че НАТО ни помага.

Но ето – намерили се опоркаджии да кажат, че „братушките“ все пак (нищо, че сме неблагодарни НАТОвци, де) са предложили да ни помогнат, ама НИЕ, видиш ли, сме били отказали. И сега горим – точно щото сме неблагодарни НАТОвци.

Имаме и това: „Възникна вербален конфликт между мен с управителя. Разменихме по-остри думи и тя започна да ме заплашва с нейни бивши колеги. Била е полицай. Каза ми, че ще им се обади, за да дойдат да ме пребият“.

Имаме и – помните – полицай наскоро счупи челюстта на момче на морето, защото му бутнал пицата.

Помните и чадърите над Семерджиев и патрулката, дето пазеше Димитър Любенов, който уби французин с поршето си на Околовръстното.

А през това време си горим. И онези, от които зависи спасяването ни, само гледат какво да изкярят от изгарянето ни.

___________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Ситуацията (отново) е следната: горим (тоя път буквално), а разни хора, вместо да помагат (или поне да не пречат), седят и мислят: „такааа… как да извъртя нещата и как да излъжа по-добре, че да спечеля нещо от това?“ Не говоря за митрофанова, а за обслужващите я местни слуги.

Правиха си реклама на лекарската практика с „алтернативни мнения“; правеха си реклама на политическите партии с „алтернативни мнения“; правеха си реклама на сайтовете с „алтернативни мнения“; слугуваха на чуждестранните си господари, желаещи разделение в една държава от ЕС… въобще – надушиха кръв и веднага се наточиха: какво могат да изкярят от ситуацията.

Някои се излъгват саркастично да подхвърлят: „а русия къде е, защо руснаците не ни помагат?“ – което, според мен, е неуместен майтап. Защото тия не ги искам наоколо да помагат. Тяхната „помощ“ сме я сърбали. Дойдат уж да помогнат, оберат къщите, изядат кокошките, изнасилят жените, 80 години вече не можеме да ги изгоним. Да си стоят далече, благодарим, тяхната „помощ“ да си я държат.

Ето затова истинските медии от близкото ни минало (каквито вече почти няма) добри—лоши… бяха по-добри от днешните социални медии и сайтове с помия (на който никой не може да им разбере собствеността). Защото на днешните никой не им държи сметка за лъжите, които сеят. И няма как да държи – като никой не знае кой седи зад тях, кой носи отговорност. Колкото и тъпотии да се лееха преди, ЧАК такива лъжи нямаше. Нямаше как да има.

Та, къде се намираме ние…? Седим в центъра на изпепеляващ огън и гледаме как „ближния“ се опитва да измисля историйки, за да печели от тях. Обръщаме се на другата страна и виждаме как държава, управлявана от пожарникар и летец на самолет, няма самолет за гасене на пожари.

вероятно са имали нужда от нов автопарк. Но нямаха ли пари и за хеликоптери за гасене на пожари? В министерството с най-голям бюджет? Не, не са имали. И не защото парите са малко, а защото там май е пълно с подпирачи на бюра, търкащи клавиатури, нищоправещи бюрократи, които са „човек на човека“, и на които са им намерили работа и са им осигурили „заплата да им тече“. Бюрократи и чиновници, а за оперативните служители – тези в униформа – оставили са ги да се оправят, както могат с каквото остане от парите.

Помните и битите фенове от протеста срещу БФС – когато едни политици поискаха оставката на тогавашния СПОРТЕН министър, но не и на тогавашния (и сегашен) МВР министър. Полицаи биха фенове, те искаха оставката на СПОРТНИЯ министър. Хората ги заподозряха, че вътрешният министър е „техен“, те отрекоха, после го назначиха в служебния си кабинет.

Имаме една превзета държава, в която народът – вместо да се обедини и да измете ненужното – се разделя на групи и групички, които воюват помежду си и съчиняват опорки – като тази за митрофанова; народ, който се дели по фенски предпочитания (като агитки) – кой избрал руснаците, кой избрал американците…