Април месец роди спорове за това кое знаме може да се вее в България. Веещите руски знамена настояха, че може да е само българското. И продължиха да веят руското. Винаги сме имали проблеми да ги разбираме добре тези хора.
Особено гласовити бяха онези, дето децата им учат в гнилия Запад, а те ходят на море в Гърция и си държат спестяванията в Евро, карат немски коли и гледат японски телевизори, докато си човъркат американския Фейсбук.
Обичащите да се разхождат по „Московска“, „Граф Игнатиев“, „Аксаков“, „Дондуков“, „Скобелев“ и „Руски“ пък особено гласовито настояха, че „не може ТЕ да ни казват как ще си кръщаваме улиците!“, имайки предвид, че не искат да има украински имена на улиците ни.
Министърът на културата имаше среща от третия вид с политическата реалност, след като публикува „ефирен“ клип на доброто си настроение.
Старите кучета се сетиха, че могат да поръмжат малко. Изведнъж. Преди не. Преди явно не е имало нужда, културата ни е цъфтяла, театрите са били на ниво, заплатите и те, министрите на културата пък са били трезви и представителни…
Видеото с министъра на културата Атанас Атанасов от кабинета му предизвика такава небивала реакция, човек ще си каже, че гражданско общество се е създало у нас и че на актьорската гилдия икултуртрегерите изведнъж им е поникнал морал.
Към края на месеца се случи нещо важно, но – по обясними причини – не получи почти никакво внимание: опорката, че българи са били убити в Одеса през 2014 г., се разпадна. Този наратив БЕШЕ, Е и ЩЕ БЪДЕ много важен за войнстващите русофили, които имат нужда от омраза като гориво за неспирното си говорене, с което оправдават агресията на Путин. Само дето се оказа, че е поредната лъжа. Но това не ги смути. Същата лъжа се повтаря и до днес – осем месеца по-късно.
Май месец донесе онова, което още януари някои предупреждаваха, че ще се случи. Анти-НАТОвските протести на партията, която януари „пробва почвата“ с анти-ковид-мерки протести.
„Патриотите“ на възраждащата се партия, видели, че „протестите“ им се получават, а автобусите с „протестиращи“ се покриват като „разходи“, започнаха открита подкрепа за Путин в София.
Така се случи, че около светлия празник 24 май, обществото ни се натъкна на още едно „откритие“ за някои свои членове, а именно, че има такива – готови на всичко за някой лев.
Оказа се, че има хора, които си мислят, че знаят какво се е случило с починалите им близки, но дин човек е взел парите им и незаконно е заровил телата на покойниците, където е намерил.
Какво споделя Весела Стоянова, дъщеря на един от починалите:
„Използвам неговите услуги винаги, когато имам починал близък. Преди три години почина майка ми, кремираха я. Миналата година почина баща ми, пак тази фирма го кремира“.
След като разбрала за фрапиращия случай, тя се поинтересувала и ето какво добавя още:
„Една година непрекъснато сънувам баща ми и реших да проверя в крематориума. Майка ми е кремирана там, но баща ми не е. Бог знае къде е, може и той да е в гората“.
Лятото дойде с взривяването на управляващата коалиция отвътре. Някои казаха: „руски агенти“, други казаха „спяща клетка“, но така или иначе „приятелският огън се случи“. Трети пък не бяха никак изненадани.
Тогава се пръкна и едно странно явление, което със сигурност ще влезе в историята: „управлението от дивана“, което замени „управлението от джипката“.
Без да ни убягва иронията, отбелязваме, че диван-управлението беше най-шумно срещу джипка-управлението и наричаше управляващия „Джипко Бибитков“. А пък после какво стана…
И тогава общината, предимно контролирана от една партия, разреши на друга партия да направи поредния си протест срещу правителството. „Поредния“ тук е ключовата дума, тоест: всички знаехме какво да очакваме от „проявите“ и „изявите“ им.
Но протестите се оказаха просто фон на вече подготвеното и неизбежното в парламента… „Промяната“ и ДБ бяха настъпили руските интереси, нямаше връщане назад. Даже изгониха и много от шпионите им…
Ако отворите сайта на народното събрание и разгледате всички вотове на недоверие от последните години, ще видите срещу всички тях записано „неуспешен“.
Единствено срещу кабинетът „Петков“ пише „успешен“.
Имаше доста неприятна миризма откъм парламентарните напъни за оригиналничене в мотивите за препречване на работата на държавата. Председателят на НС беше свален с доста грозен, но и доста очеваден номер. Партиите гласуваха за дадено заседание да бъде открито. Те го гласуваха. После казаха, че на него е имало секретна информация и именно затова трябвало да накажат председателя с отстраняване. Да обобщим: те гласуваха да е открито и после „уволниха“ председателя за това, че е било открито.
Не много хитро, но свърши работа, народът през това време беше прекалено зает да вика: „пици на кристали“ и „парапетаааа“, а да – и „Македонияяяя“ беше актуална. „Вайкаха се до небесата, че Министерски съвет и премиерът ще вземат решение по македонския въпрос лично. Че и плашеха с това. Петков един милион пъти трябваше да обяснява, че предложението ще бъде дадено на комисия и ще се реши от парламента.
Ония не вярваха. Или се правеха, че не вярват.
Пак се вайкаха, че МС ще решава, а не те, не народното събрание.
Бойко и Радев изведнъж казаха, че Френското предложение било добро.
Ива Митева вече не се вайка, че Киро (както те неуважително го наричат) ще решава сам и че МС ще решава сам. Не я е страх и не сее страх у нас.
Дори напротив…
Обвинява „Киро“ и МС, че НЕ СА ВЗЕЛИ РЕШЕНИЕТО САМИ, а ще го дават на комисия.
А сега де!
„Ива Митева: Изпращането на френското предложение в парламентарната външна комисия е недопустимо“
По думите ѝ това е в нарушение на конституционни принципи за разделение на властите.
„Процедурата тук трябваше да бъде решението да се вземе директно от Министерския съвет. Министерският съвет да носи своята отговорност така, както винаги я носи по отношение на позициите ни когато има Европейски съвет“, каза тя“.
Лятото ни донесе и друго – краят на една… хм?... „връзка“? Не. „Любов“? Едва ли. Един край, донесе ни един край. Гунчева каза „чао“ на „Възраждане“ и лидера им с финансовия прякор.
Елена Гунчева напусна партията, Костадинов намекна за предателство, тя пък – за авторитаризъм по Борисовски, нищо изненадващо дотук, но си е друго да го чуеш от човек „от кухнята“.
„Едно от най-големите ѝ оплаквания бе, че парламентарната група на Възраждане често е била принуждавана да гласува заедно с ГЕРБ“.
