Гилдията се събуди от сън дълбок, за да се порепчи малко на млад министър

А и „дървени“ не означава, че са некадърни актьори, не… просто означава „пълни с живот“.

Всички знаят, че българските актьори са най-добрите на света. И въобще, ама ВЪОБЩЕ не ти става мъка да гледаш български филм. Чакайте да потретя: въобще! А театралните ни постановки… Божеееее, приказка! Вълшебство.

Културтрегерите – като футболистите ни – и те живеят в професиите си благодарение на фразата: „като за България, е добре“. Стига да не се показваме навън, сме идеални. (Добре, че няма шампионска лига по кино.)

Старите кучета се сетиха, че могат да поръмжат малко. Сега. Преди не. Преди явно не е имало нужда, културата ни е цъфтяла, театрите са били на ниво, заплатите и те, министрите на културата пък са били трезви и представителни…

Актьорите също са ми много любима гилдия. Не съм искал да кажа, че са пълни дървета, нѝ най-малко, просто ги посъветвах веднъж да носят каски в гората, щото има кълвачи.

Ама нямаше и нужда, то се очакваше лесно да клъвна – както всеки друг дотогава – на изброеното: за ядене и пиене. И изведнъж… аз се дърпам и не искам. Отврат! И изненада. Очевидно не ставам за тая работа. Некадърник!

Ех, свободни, свободни ми артисти… Ех, изкуство, ех, културтрегери!

Най-лошото е, че политиците ни и другите парламентарни циркаджии изкараха повече актьорски талант от актьорската ни гилдия.

Видеото с министъра на културата Атанас Атанасов от кабинета му в петък предизвика такава небивала реакция, човек ще си каже, че гражданско общество се е създало у нас и че на актьорската гилдия и културтрегерите изведнъж им е поникнал морал.

А за Атанасов лично аз подозирам, че няма нищо общо с употребата на наркотици, че дори не мисля, че беше и пил нещо. Просто е флегматично спокоен човек. Има такива. Могат да те извадят извън кожата ти, докато ги гледаш как си правят едно кафе например или ги слушаш да ти разкажат виц, но не са нито пияни, нито друсани. А за увеличеното с милиони финансиране за тая-ми-ти-култура никой дума не казва. Ни-кой! Нѝ дума. Нали за пари им беше цялата борба като на прасе с тиква? Защо не са доволни? Не са разбрали ли?

Атанас Атанасов публикува видео в петък, което накара масовката от бившата власт и опозицията да впрегнат собствените си театрални умения и да се поупражняват в импровизации на тема „наркотици“ и „тоя е наркоман“. То е модерно, виж путин цяла Украйна нападна под предлог, че го дразнят наркоманите.

Защо киноралите ни (това са кинаджиите и театралите наедно) така се впрегнаха? Човек ще рече, че имат интерес министърът да си иде и друг да дойде. Някой като предишните, ще да е желанието им, защото тогава мълчаха доволни. Значи ще искат някой като от доволните, мълчаливи години да дойде.

И българските книги може и да не се четат, но поетите и писателите ни са получили НАЙ-високото световно признание, а това е именно липсата на сèкъв интерес от страна на света. Щото – нали знаете – че най-високо изкуство е най-непризнато. Значи зачибуцаните в 99-та глуха поети и писатели са НАЙ-високо признатите в света. Както и световно БЕЗизвестните ни актьори са най-високо признатите. Само класическите ни музикантите и оперни певици дънят работата и получават признание, ама те са социални лузъри, така или иначе.

Или е имало друг вид благодарност за тишината под формата на… знам ли – под някаква форма? Или е било чист страх? Аз залагам на последното. Едрите чичковци от едно управление бяха много кисели и, ако не биеха, то поне спираха кранчета, ако ги засегнеш. Болно Его—какво да се прави. И власт безкрай. Лоша комбинация. Хубаво е да мълчиш пред нея.

Най-обичам, ама най-най-обичам морал да ръсят културтрегерите, особено когато изглеждат събудени от зимен сън. Има война в Европа, а без един-двама другите май не знаят, а и да знаят, не е тяхна работа – те най-добре от всички пресъздават българската максима „дрееминагъ*а“. Рядко се чува гласът им и в защита на малцинствата, на болните, на инвалидите (освен на колегите им, но тяхната инвалидност е друга). Рядко имат каузи, освен КАУЗАТА – заплатите в гилдията. Това, разбира се, е каузата на каузите.

Преди повече от 10 години един от елитните чиновници ме увещаваше да съм станел член на… айде няма да го назовавам по име, само ще кажа, че се римува със Съюз на българските висатели – и всичките му доводи се въртяха около това какви почивни бази има, колко евтини ресторантчета, колко е евтина мастиката и какво е хубаво обслужването и храната. За писане и дума не стана.