Но освен ягодите на Захарова юли месец лъсна и нещо друго: информацията, че разни политици, журналисти, инфлуенсъри и други безделници са получавали по 4000 лв. на месец за сеене на руска пропаганда.
На фона на тези 4000 лв. се появи и информацията, че обикновените тролове получавали по 18 стотинки на пост, та се сетих…:
Преди всичко останало, искам (докато не съм забравил, де…) да питам рустроловете: сега, като разбрахте, че на „ония“ им плащат по 4000 лв. на месец, за да бълват руска пропаганда, не ви ли е малко кофти с вашите 18 стотинки на пост…? М?
Че работите едно и също, то е ясно, въпросът е, че те са по-скъпо платени про…
… фесионалисти.
Но защо? По-умни ли са, повече връзки ли имат, по-красиви ли са, по-руски ли са, по-какво са? Аз бих се засегнал, ако бях на ваше място. Ама вие си знаете, де…
Защо едни са скъпо платени, а други са обикновени… нали…
Македонците пък през това време се опитваха да не изостават от щуротията ни и трябваше доста да се постараят. Е, постараха се.
„Македонците се помолиха да им дадем Бойко за премиер, а те да ни дадат Зоран, междувременно стана ясно, че не искат да влизат в ЕС, но са особено ядосани на България, че им пречи да влязат в… ЕС“.
А същият този юли беше белязан от жестока трагедия, грижливо приготвена и сервирана от дългогодишното замитане на проблемите и сприятеляването на мутрите и антимутрите в държавата… Един много бивш спортист без книжка, след употреба на наркотици, с превишена скорост и с нелегална полицейска лампа уби две момичета на тротоара. После се оказа, че си имал много „приятели“ и „закрилници“.
„Разбрахте ли сега защо не може Сульо и Пульо да стават политици или полицаи? Случайно попаднали, сложени уж за едно, вършещи съвсем друго, че и със самочувствие, ръсещи от „новия морал“.
Също е хубаво и да не ги оставяте да бъдат примери за подражание на децата ви, за да няма после хора с камери и микрофони пред вас, на които сърцераздирателно да обяснявате, че „бил/а добро момиче/момче, ама какво станало… защо хванало по тоя лош път, не знаете…“
Докато държавата ни се давеше в популизъм, бандитизъм, свалено правителство и планове за лятна ваканция…
… замалко да забравим първопричината за всичко това, а именно: рублофилията, маскирана като русофилия. И всички „номера“, които произхождат от тази „любов“ – като например модифицирането на истината.
Междувременно разбрахме и че има над 315 000 български младежи, които не знаят и не умеят почти нищо, нямат БАЗОВИ знания и умения. А според доклада на УНИЦЕФ, това е почти половината от младежите на България (между 15- и 24-годишни).
И служебният кабинет заяви, че е неизбежно да не се преговаря с „Газпром“. По същото време стана ясно и че образованието ни е закопано под земята… Дали има връзка между двете неща…?
Фанатици има по цял свят. Луди и зли хора има навсякъде. За съжаление, те са по-шумната и агресивната част от човечеството; техните гласове се чуват над другите и ако не се чуват, правят така, че да се чуват – с агресия и заплахи.
Религиозните фашисти най-после стигнаха до писателя Салман Рушди.
24-годишен нападна 75-годишния писател по време на лекция в Ню Йорк и го наръга с нож.
През 1989 г. (24-годишният още не е бил роден тогава) Иран издаде смъртна присъда на Рушди заради книгата му „Сатанински строфи“.
От Wikipedia: „Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, понякога е определян като магически реализъм. През 1988 г. романът му „Сатанински строфи“ предизвиква силни противоречия в ислямския свят. Книгата е забранена в много страни, иранският аятолах Рухола Хомейни го обявява за вероотстъпник и за убийството му е определена награда от 3 милиона долара (от 23 юни 2007 г. наградата за главата му е 11,4 милиона долара)“.
В България пък служебните не можаха да видят налягането в тръбата. Помните ли? Опитът беше да се докаже, че газ по тръбата от Гърция не може да има, обектът не бил готов. Демек: пак „бутахме“ към Газпром и кремълското благоволение.
Август се точеше към края си, всички бяхме леко посърнали от неловките събития във властта, жегата и неспирната война, когато един глас раздра тишината: „Защо тръбата е цяла? Защо газът тече?“
Не мога да повярвам, че все още никой не го е направил на песен това…
Потоп в Карловско. Три села бяха засегнати – Богдан, Слатина и Каравелово. Експерти тогава заговориха за (поредната) поголовна сеч, довела до наводненията. Премиерът Донев обаче беше категоричен, че незаконна сеч в района не е имало. Разбира се, не стана ясно дали „поголовна“ и „законна“ в случая не са все пак едно и също. Защото, както знаем, срещу определена цена, в България много неща могат да бъдат неразумни, но законни.
И тогава ПАК се подсетихме защо всичко това ни се случва отново и отново. Руското присъствие, облечено в бяло и надвесено над българския президент навръх Съединението, срещу което руското присъствие е било против.
Но ние влязохме в предизборна кампания и нещата станаха кафяви. Зърнарите заплашиха с протести.
„Зърнарите (онези с бентлитата и майбасите) пак са изкарали служителите си да правят предизборен шум. Украйна им е лесна плячка, защото удобните медии нагласиха Украйна на мерника на нашенеца, путинската пропаганда не се спря и така една страна във война се оказа дежурната изкупителна жертва за който не го мързи да демагогства“.
Да, имаше го и това през изминалата 2022 г. – имаше бунтовно настроение срещу евтиното жито, защото е украинско. По същото време излезе и докладът на ДАНС за руските шпиони…
Междувременно, политическите разделения се чертаеха… или по-скоро: продължиха да се чертаят, но с по-дебели линии, и по цялата карта на Европа, където – очаквано – Орбан се държеше като защитник на Путин, побутваше ембаргото, мръщеше се на санкциите, плашеше собствените си сънародници, че ЕС им е виновен, а не той (Орбан), че той никога не е виновен и че имат нужда от руска любов, за да оцелеят.
Ако някой се е изненадал от поведението на Орбан, значи вероятно е бил в кома последните години.
Но ЕП прие резолюция, в която се казваше, че Унгария вече не може да се приема като пълна демокрация. ЕП осъди „целенасочените и постоянни усилия на унгарското правителство за подкопаване на европейските ценности“ и изиска резултати в процеса по член 7 от Договора за ЕС. Докладът беше приет с 433 гласа „за“, 123 „против“ и 28 въздържали се.
Унгария – някога люлка на борбата за свобода и демокрация в Източния блок.
Няма кой знае какво да се напише по темата. Нищо трагично нямаше в случката, жената просто почина, защото си изживя живота. Нито повече, нито по-малко. На 96 години дните ѝ свършиха.
Същия месец пък един служебен министър хамлетовски се питаше защо ги били „прикачали като руско правителство“, а през това време някои зли сили май се опитваха да отърват Русия от това да плаща неустойки по договора на Газпром с България. Все още е рано да се каже дали не са успели…
В Русия и Украйна пък се случиха две неща успоредно: незаконни референдуми за откъсване и заграбване на територия от Украйна (от страна на Русия) и мобилизация в Русия.
Появиха се коментари на анализатори, че прибързаното обявяване на референдумите не е било случайно…
Обратно в България: ремонтът на жълтите павета някак беше завършен… Изглеждаше като отмъщение към софиянци. Или наказание за нещо.
Но и обясненията от общината и формата бяха очарователни – дъждът и автомобилните спирачки бяха използвани като извинение за поредното #HubavoE. И, по традиция, разбрахме, че ще има ремонт на ремонта.
