България е по-богата отколкото българите си мислят. Не за първи път чуваме това твърдение. Само че сега то е подплатено със съвет: "Престанете да се мислите за бедни". Съветът отправи лично Ласе Густавшон, изпълнителен директор на "Консервационни дейности" в международния отдел на Световния фонд за дивата природа. Неговият опит при организирането на международни кампании и програми за опазването на околната среда включва партньорство с бизнеса, лобиране на политическо ниво и, разбира се, работа на терен. Опит, който кара думата на Ласе Густавшон да тежи, а съветите му - да се чуват на много нива. Описани от него понятия като "зелена икономика" и "устойчиво развитие" добиват съвсем ясен и конкретен смисъл, разказва БНТ.
"Няма никаква особена магия около зелената икономика. Имаме фундаментален проблем. Консумираме повече ресурси, отколкото природата произвежда. Понякога хората мислят за природата като за нещо екзотично, но всъщност без природата няма да има нито храна, нито вода, нито енергия, нито материали за строителство. И ако ние консумираме прекалено много, тогава навличаме риск на следващото поколение. Така че зелената икономика е икономика, която е в баланс с природата. Няма нищо свръхестествено. То е като да отглеждате ябълки. Тогава вие берете плодовете, а не отсичате дърветата. Защото иначе ликвидирате реколтата за следващите години. Трябва да сте сигурни, че използвате ресурсите днес така, че да задоволите всички основни нужди на хората, без да зачерквате възможността от тях да се възползват и хората утре", заяви Густавшон.
Според определението на ООН устойчивото развитие е именно това - производство, което отговаря на нуждите на хората днес така, че да не се нарушават възможностите за задоволяване на същите нужди на хората утре.
"Ние разполагаме с една планета. В момента употребяваме ресурси, колкото за планета и половина. Това значи, че ни отнема 12 месеца, за да консумираме онова, което природата може да произведе за 18 месеца. Това е невъзможната опция, с която се сблъскваме. Въпросът е - можем ли да сведем консумацията и начина си на живот до рамките на една планета? Можем ли да живеем всяка година с ресурсите, които природата произвежда за същото време? Можем ли да осигурим храна, вода, енергийна стабилност за всички и завинаги и наистина ли се нуждаем от това да консумираме толкова много днес, че нашите деца и внуци да страдат от недостиг на ресурси?", запита Ласе, цитиран от БНТ.
"Мисля, че алтернативата ще е по-скъпа. Ние знаем, че климатичните промени ще предизвикат страдания и ще струват скъпо. И колкото по-рано посрещнем тези предизвикателства, толкова по-евтино ще ни излязат решенията. Колкото повече чакаме, толкова по-скъпи и ненужни ще бъдат страданията ни. Същото се отнася и за всички ресурси. Ако ядем повече риба, отколкото реката може да произведе, през следващата година ще има по-малко риба. Ако сечем повече дървета, отколкото гората може да възстанови, то няма да остане нищо за хората, които идват след нас. Ето защо единствената реална възможност пред нас, ако мислим и за следващите поколения, е да намерим начин да произвеждаме и консумираме балансирано. Това е зелената икономика. За мен тя е единствената реална възможност", категоричен е Густавшон.
"Според мен най-голямото предизвикателство е как насочваме парите си. Международният валутен фонд, който не е с особено зелена насоченост - той си е твърда капиталистическа институция, излезе с доклад по-рано тази година, че 1,9 трилиона долара от глобалния БВП отиват за енергийни субсидии. И то не за слънчева или вятърна енергия, а за петрол, газ, въглища и ядрена енергия. Съвсем малка част отива за вятърна енергия. Ако искаме да използваме по-ефективно тези пари, можем да ги насочим към развитието на зелена инфраструктура. Можем да създадем зелени работни места. Проблемът е, че ние субсидираме унищожаването на околната среда, вместо да субсидираме устойчивото развитие. Парите не са проблем. Проблемът е в начина, по който ги използваме", каза изпълнителният директор на "Консервационни дейности" в международния отдел на Световния фонд за дивата природа.
"Мисля, че трябва да намерим начин, за да живеем в баланс с природата; да живеем в хармония с природата. И да, аз бих поискал различна система за субсидиите, различно законодателство, различно съвместно поведение и дори вие и аз трябва да преосмислим нашето поведение във всекидневния ни живот", смята Ласе.
"Аз не съм експерт за България. Бил съм тук веднъж преди 30 години и със сигурност оттогава са се случили доста промени. Но според мен е много важно европейските фондове, предназначени за България, да се използват по-ефективно. Сигурен съм, че има много възможности, които българското правителство не използва по най-добрия начин. Освен това в другите европейски страни неправителствените организации също могат да използват европейските фондове. Това означава, че може да се разчита на капацитета на WWF и на други неправителствени организации, за да помагат при решаването на държавните проблеми. В момента България изключва тези организации от този процес, което значи, че талантливи и способни хора не могат да помагат толкова, колкото им се иска", каза още Густавшон.
"Смятам, че България бързо трябва да превключи в посока към зелено развитие. Хората трябва да престанат да вярват, че зелената икономика е само за богатите. Защото по мое мнение България е доста богата по отношение на природни ресурси. И ако приемете природните ресурси за естествен капитал, въпросът е: как да използвате този капитал възможно най-ефективно, за да осигурите нуждите си днес и да гарантирате същите възможности за следващите поколения. Мисля, че вашият най-голям проблем е, че се мислите за бедни. А в действителност сте достатъчно богати", завърши изпълнителният директор на "Консервационни дейности" в международния отдел на Световния фонд за дивата природа Ласе Густавшон.