Борисов качва доверие, Павлова и Москов са най-успешните министри, сочи проучване

Регулярното тримесечно проучване на социално-политическите нагласи на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 7–15 април 2015 г. сред представителна извадка от 1020 пълнолетни граждани от цялата страна, откроява следните по-важни тенденции:

• Ограничена обществена подкрепа за дейността на основните държавни институции. Доверието в президента (25.6% ), правителството (22.7%), парламента (10.6%) и главния прокурор (11%) се запазва същото, или намалява с 1 до 2 процента спрямо януари 2015г.

• Продължаващ ръст в личния рейтинг на министър-председателя Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г (33.4%), който се покачва леко, но устойчиво след повторното влизане във властта.

• Класацията на най-успешните министри се води от Лиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Родена (26.3%), следвана от Петър Москов Д-р Петър Стефанов Москов е роден на 17 декември 1970 г. в София. Петър Москов завършва (24.3%). След него, с близки позиции в съотношението „позитивни-негативни оценки” се нареждат Томислав Дончев Томислав Пейков Дончев е български политик от партия ГЕРБ, заместник (15.3%), който губи част от подкрепата си и Ивайло Калфин Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. През 1983 година завършва 9-та Френска, чийто рейтинг се покачва (19.7%). Ръст в личния индекс отбелязва и новият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова Румяна Бъчварова е родена на 13 март 1959 г. в град Шипка. Завършила Софийския университет "Св., а сериозен спад – финансовият Владислав Горанов Владислав Иванов Горанов е министър на финансите. Роден е на 30 април 1977 г. През 1999 г. завършва, който заедно с икономическия Божидар Лукарски Божидар Лукарски е роден на 23 юни 1972 година в град Перник. През 1991 година завършва и образователния Тодор Танев Проф. Тодор Танев е роден през 1957 г. в София. Завършил е социология в СУ „Св. Климент получават най-ниска обществена подкрепа.

• Като най-успешни политики на правителството се оценяват инфраструктурната (38%), културната (29%), външната (25%), а като най-неуспешни – политиката по доходите (9%), следвана от икономическата, социалната и образователната (по 17%).

• Казусът КТБ продължава да вълнува общественото мнение и да трупа недоверие към политическата класа, за която се подозира, че заедно с новопоявилия се купувач ще се възползва от активите на банката и свързаните с нея предприятия. 83% от българите смятат, че държавата не трябва да допуска сделката с фирмата-купувач от Люксембург.

• Спад на доверието най-вече при политиците в левия спектър: Георги Първанов Георги Седефчов Първанов е президент на България през периода 2002-2011 г. През 2002 г. встъпва в (от 23% на 20%) и Михаил Миков Михаил Райков Миков е съвременен български политик, депутат и председател на 42-то Народно (от 14% на 13%). При националистите по-значителен ръст е налице при Валери СимеоновВалери Симеонов е заместник министър-председател по икономическата и демографската политика до 16 (от 11% на 15%) и Красимир Каракачанов Красимир Дончев Каракачанов е заместник министър-председател по обществения ред и сигурността (от 13 на 16%), по-слаб при Волен СидеровВолен Николов Сидеров е български политик и журналист, лидер на крайнодясната националистическа (от 8% на 9.4%). Лидерите на Реформаторския блок запазват позициите си без промяна – Радан Кънев Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в гр. София. Завършва столичната френска гимназия и и Меглена Кунева Меглена Кунева е български политик, първи европейски комисар от България. Кунева е родена на 22 (по 14%), Божидар Лукарски Божидар Лукарски е роден на 23 юни 1972 година в град Перник. През 1991 година завършва (9%).

• Подкрепата за лидерството на Борисов в правителствената коалиция и липсата на управленска алтернатива продължават да обуславят значима електорална преднина на ГЕРБ пред останалите политически сили. Ако изборите бяха следващата неделя 22.4% биха подкрепили ГЕРБ (спад с 0.8%), 10.2 % БСП (спад с 1.2%), 7% ДПС, 5.8% Реформаторския блок (спад с 0.7%), 5.7% Патриотичния фронт (ръст с 0.6%), 3.1% Атака (ръст с 0.5%), 2.2% АБВ. С 1% подкрепа партията на Бареков на практика изчезва.

• Общият извод от проучването е, че единствено в център-дясно е налице консолидирана подкрепа. Останалият политически спектър, и на равнище партии, и на равнище лидери е силно фрагментиран. Това не позволява мобилизация на обществена енергия, независимо от запазващите се високи нива на недоволство от дейността на държавните институции и икономическата ситуация в страната. На този фон потенциален риск би дошъл основно от разширяването на нишата за радикални популистки проекти, експлоатиращи вътрешната или външна несигурност.

ДОВЕРИЕ В ИНСТИТУЦИИТЕ, ПРАВИТЕЛСТВОТО И МИНИСТРИТЕ

Доверие към правителството, премиера, министрите и водените политики

Шест месеца след старта на втория кабинет Борисов, оценките за дейността му започват плавно да се поляризират. Очакванията за реформи и липсата на видими резултати в най-проблемните направления засилват обществената критичност, а сред причините за бавния ход на промените най-бързо нараства тежестта на тезата, че липсва желание и политическа воля за провеждането им.

Към началото на април правителството успява да запази доверието си на равнището от началото на годината (23%), но отрицателните оценки бележат ръст от 36% до 40%. Сред най-последователните му привърженици се открояват симпатизантите на коалиционните партньори. Дори и тяхната подкрепа обаче не е напълно консистентна. Половината от избирателите на ГЕРБ (52%) застават твърдо зад кабинета, но сред тези на Реформаторския блок и АБВ подкрепата е в рамките на 25%. Мнозинството от симпатизантите на РБ – едни от най-взискателните в очакванията си за реални действия – се изместват към неутралната позиция (55%). Сред тези на АБВ и Патриотичния фронт дори е налице значителен дял неудовлетворени – съответно 33% и 43%.

Както при първото правителство на Борисов, така и при второто, йерархията на най-успешните за хората политики се оглавява от инфраструктурната (38%), следвана от политиките в областта на културата (29%) и външните работи (25%) Оценките, които хората дават обаче, са вече значително по-умерени в сравнение с тези преди три години. Подобна е тенденцията и при политиките в сферите на вътрешен ред и сигурност (23%) и спорта (23%). Единственият сектор, който бележи положителен ръст в оценките за последните години, стартирайки от много ниски стойности е здравеопазването (от 10% през 2012 г. до 19% към момента).

Отношението към водените политики намира отражение и върху персоналните оценки за дейността на членовете на кабинета. Въпреки общото критично отношение към правителството, премиерът Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г успява да запази доверието на 33% от избирателите.
Все повече министри стават разпознаваеми за хората, което оказва влияние и върху оценката за работата им.

Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Родена остава начело на класацията на най-одобряваните, повишавайки положителните си оценки от 21.4% през януари до 26.3% през април. Позитивен е трендът и в мнението за здравния министър Петър Москов Д-р Петър Стефанов Москов е роден на 17 декември 1970 г. в София. Петър Москов завършва – одобрението за действията му нараства от 21.1% в началото на годината до 24.3% през април.

Тройката на най-успешните членове на кабинета се допълва от социалния министър Ивайло Калфин Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. През 1983 година завършва 9-та Френска, положителните оценки за когото нарастват от 15.9% до 19.7%. Преобладаващо позитивни са мненията за работата на още няколко министри – Томислав Дончев Томислав Пейков Дончев е български политик от партия ГЕРБ, заместник (който обаче бележи лек спад спрямо януари от 18.7% до 15.3%), новия вътрешен министър Румяна Бъчварова Румяна Бъчварова е родена на 13 март 1959 г. в град Шипка. Завършила Софийския университет "Св., чиито положителни оценки нарастват от 3% до 8.6% и министъра на културата Вежди Рашидов Вежди Рашидов е български скулптор, министър на културата в кабинета на Бойко - с ръст от 9.6% до 13.6% за същия период.

Като най-неуспешна се оценява работата на образователния министър Тодор Танев Проф. Тодор Танев е роден през 1957 г. в София. Завършил е социология в СУ „Св. Климент (1.8% положителни срещу 17.1% отрицателни оценки), финансовия Владислав Горанов Владислав Иванов Горанов е министър на финансите. Роден е на 30 април 1977 г. През 1999 г. завършва (3.8% положителни срещу 16.7% отрицателни) и икономическия Божидар Лукарски Божидар Лукарски е роден на 23 юни 1972 година в град Перник. През 1991 година завършва (3.7% положителни срещу 16.3% отрицателни).

Обществени нагласи към факторите за успех/неуспех на реформите – какво се променя и какво остава неизменно?

През последните 15 години е налице коренна промяна в обществените нагласи за условията, в които работят и резултатите от действията на българските правителства. Ако през 1999 г. липсата на желани видими резултати се е отдавала преди всичко на обективни външни (войната и ембаргото за бивша Югославия) или вътрешни („наследството от Жан Виденов“) фактори, споделяни от близо половината от населението, то през 2015г. „обективните” пречки губят всякаква обяснителна сила.

Интересен и показателен за общественото ни развитие е още един щрих - за същите 15 години, независимо от смяната на поколения, правителства и политици, неизменно по стойност остава подозрението в корупция на българските политици, в което хората виждат основен фактор за неслучващите се реформи и добро управление (46% през 1999 г. - 42% през 2012- и 45% през 2015). Наред с нееволюиращата корумпираност, на преден план излизат обаче и два други фактора – непрофесионализма на хората във властта (от 28% през 1999 г. на 40% през 2012г. и 2015 г.) и най-вече – липсата на желание и политическа воля за извършване на реформи (през 1999 г. така са смятали едва 18% от българите, сега – двойно повече, 34%).

Обръщането на фокуса в обществените нагласи – от обективните трудности към субективната воля на управляващите е ясен индикатор, че „ножът е опрял до кокала” и нищо по-малко от решителни действия и видими резултати няма да удовлетвори очакванията от властта и управлението.

Казусът КТБ – индикатор за обществената нетърпимост към задкулисното икономически преразпределение

Казусът с КТБ е сред актуалните примери за силна обществена нетърпимост към всякакви опити за „замитане на следите” и задкулисно преразпределяне на икономически активи. Именно от тази гледна точка огромното мнозинство от 83% от българските граждани възприемат оповестената преди време сделка за продажба на активи от близки до Цветан Василев фирми на регистрираната в Люксембург компания LIC33 като недопустима и смятат, че тя не трябва да се реализира, тъй като ще ощети както тях самите (68%), така и държавата (68%).

Обществени нагласи към увеличаването на пенсионната възраст – виж „кой какво работи”

Явните или неявни аргументи на управляващите срещу дълго дискутираното и дълго отлагано вдигане на пенсионната възраст се основават обикновено на негативните обществени реакции срещу това предложение. Настоящото проучване сочи, че и към момента делът на противниците на по-късното пенсиониране остава по-висок (59%:38%), но то показва и нещо по-важно – основният фактор, от който зависи приемането на реформата в удължаването на пенсионната възраст е характерът на упражнявания труд.

Колкото по-високо образование имат хората, респективно, колкото по-висококвалифициран и интелектуален, творчески труд упражняват, толкова по-мотивирани са да работят по-дълго време (57%). Обратното, колкото по-ниско е образованието и квалификацията на хората, толкова по-силно е желанието за ранно пенсиониране (67%). Оттук и изводът, който се налага от тази част от проучването – докато в България доминира нискоквалифицираният, непривлекателен труд, дотогава ще е налице и съпротива срещу тази пенсионна реформа.

Не ПР посланията, а промяната в образователните стратегии и осигуряването на по-висококвалифициран труд, са основните фактори, които могат да мотивират хората и така да подпомогнат както икономическото благосъстояние на домакинствата, така и осигурителната система.

Отношение към държавните институции

Поляризирано остава отношението към президента Росен Плевнелиев Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и бивш министър на регионалното. Доверието към него бележи лек спад от 29% до 26% за последните три месеца, при 37% неодобрение и също толкова неутрални оценки.

Останалите държавни институции не успяват да преодолеят острия дефицит на обществено доверие. Парламентът запазва одобрение от 11%, но критиката за дейността му нараства рязко от 46% през януари до 53% през април.

Публичната активност на прокуратурата също не води до промяна в обществените оценки за нейната ефективност. Работата на системата като цяло и главният прокурор Сотир Цацаров Сотир Цацаров е роден на 28 септември 1966 г. в гр. Пловдив. Средното си образование завършва в в частност, продължават да са сред най-неодобряваните от хората. Както в началото на годината, действията на главния прокурор получават 11% одобрение срещу 41% неодобрение.

Така, макар и критикувано, правителството остава една от малкото институции в чиято дейност избирателите разпознават отделни позитивни сигнали. Ако то успее да постигне видими резултати в относително кратки срокове, има шансове да запази или подобри общественото доверие към себе си, а партиите от управляваща коалиция – да разчитат на по-устойчива електорална подкрепа.

ДОВЕРИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ И ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ

Политическите лидери и политическото лидерство

Независимо от трудностите и противоречията, съпътстващи съставянето на настоящото правителство и относително ниската обществена подкрепа, при която функционира, лидерът на основната управляваща партия ГЕРБ Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г се очертава като единственият български политик, чийто рейтинг отново тръгва нагоре след връщането във властта. От октомври до април доверието в него нараства с 8 на сто. С 33% доверие и 36% недоверие, той успява да запази баланс между положителни и отрицателни оценки, докато при останалите партийни лидери негативните стойности превишават от 2 до 6 пъти позитивните. 76% от симпатизантите на ГЕРБ, 30% от тези на ПФ и 23% от тези на РБ дават кредит на доверие на Борисов.

Кризата в левия спектър очевидно е свързана и с криза на лидерството в него. Михаил Миков Михаил Райков Миков е съвременен български политик, депутат и председател на 42-то Народно, с общо доверие от 13% (и само 54% сред симпатизантите на БСП) трудно може да спомогне за електорален пробив на БСП. От своя страна, ходовете на Георги Първанов Георги Седефчов Първанов е президент на България през периода 2002-2011 г. През 2002 г. встъпва в по оттеглянето от председателския пост в АБВ и преминаването през нов избор, също не са повлияли позитивно на рейтинга му. Той губи 3% от януарските си стойности и се установява на 20% доверие при 43% недоверие.

Лютви Местан Лютви Ахмед Местан е роден в село Чорбаджийско. Завършил е българска филология   в заедно с Николай Бареков Николай Тихомиров Бареков е роден на 16 октомври 1972 година в град Пловдив, България. Завършва водят негативната класация на най-нехаресваните български политици – съответно със 79% и 81%. Разликата между тях е, че Местан може да разчита на твърдия ДПС електорат от 6-7% (в момента подкрепата му е сведена единствено до тези избиратели) , докато Бареков и партията му на практика изчезват от политическия пейзаж.

Статистически значим ръст през периода от януарското проучване на Алфа Рисърч до април отбелязват лидерите на националистически формации – В.Симеонов (15%), Красимир Каракачанов Красимир Дончев Каракачанов е заместник министър-председател по обществения ред и сигурността (16%) и в по-малка степен – Волен СидеровВолен Николов Сидеров е български политик и журналист, лидер на крайнодясната националистическа (9.4%). След Борисов, Симеонов и Каракачанов, имат относително най-ниски нива на обществено неодобрение (ок.39%), докато при Сидеров то се запазва 71%.

Практически няма промяна в рейтинга на лидерите от Реформаторския блок . М. Кунева и Р. Кънев се ползват с по 14% доверие при около 50% недоверие. Б. Лукарски и Н. Ненчев – с по 9% одобрение при 40% неодобрение и съответно, по-слаба разпознаваемост. Сериозен проблем за блока остава фактът, че сред симпатизантите му няма изразена категорична подкрепа за нито един от председателите на партии. 43% от избирателите на реформаторите имат положително отношение към Р.Кънев, 30% - към М.Кунева, по 17% - към Б. Лукарски и Н. Ненчев.

Електоралните нагласи – консолидация в център-дясно и фрагментация в останалия спектър

Електоралните нагласи, макар и в неизборна ситуация, показват запазващо се значително преимущество на ГЕРБ (22.4%) пред втората политическа сила БСП (10.2%), която продължава бавната си ерозия и се доближава все повече до ДПС (7%). Известен ръст е налице при Патриотичния фронт (5.7%), слаб спад – при Реформатрския блок (от 6.5% на 5.8%). Засилената активност на Атака, от една страна, и променливите позиции на АБВ към подкрепата за различни правителствени решения, от друга, извеждат националистите в лека преднина (3.1%) пред партията на Първанов (2.2%).

Анализът на доверието към политическите лидери и партии показва доминираща и консолидирана подкрепа единствено в дясно-център, основно около ГЕРБ и Борисов. Липсата на силно алтернативно лидерство не позволява възникването на по-силен протестен потенциал, независимо от запазващите се високи нива на критичност към работата на държавните институции и към икономическата ситуация в страната. Потенциален риск би дошъл основно от радикални популистки проекти, експлоатиращи и генериращи вътрешна или външна несигурност.

Последвайте канала на