Случилото се през последните две години се показа като едно умалено (само че) огледално копие на събития отпреди столетие. Краят на Първата световна война се слива с началото на Испанския грип, който продължава две години.
И огледално и наопаки в последователността:
Сто години по-късно се случи новата война в Европа да съвпадне с края на COVID пандемията, която продължи две години. Да видим колко време ще продължи новата война и, ако наистина събитията са огледални – дали „огледалният образ“ на Първата световна война ще бъде Последната световна война… човек винаги трябва да мечтае!
Две предвидими (според мнозина) и избежни (пак според тях) събития, които обаче удариха планетата ни със страшна сила – COVID и войната в Украйна. Според някои философи обаче нищо не е избежно и всичко е неизбежно; ако е било избежно, сме щели да го избегнем, щом се е случило, значи е било неизбежно.
Но да оставим философите настрани – да си философстват – и да хвърлим едно око на случилото се през тази трета година на пандемията и първа на войната.
Януари
Започна с големи надежди. Две години пандемия ни се струваха тежест… Колко наивни…
Мислехме, че нещата вече трябва да започнат да се оправят. И те започваха. Но февруари бе близо…
Както и да е. Преди това обаче януари ни поднесе:
Протести на антиваксърите. Още навръх Нова година фен на възраждащата се партия се озова в центъра на София с граната. После се хвалеше с това, а още по-после зовеше и за насилие, нищо, че наскоро беше задържан. Заяви, че е от „Армията на Христос“ и се почувства някак важен. Между другото, някой помни ли какво стана с тоя човек…? Помним, че от партията се разграничиха от него…
Антиваксърите се вдъхновиха (не от друго, ами) от шофьорите на камиони в Канада и съзряха шанс за „свобода“ от – както я наричаха – пЛандемията.
Не им се получи.
На връх 1 февруари – Ден за почит към жертвите на комунизма – руската посланичка ни каза, че България не е мишена засега, но това може да се промени… Демек: можем да станем мишена, ако не внимаваме в картинката.
Това беше част от подготовката за войната в Украйна и България трябваше да бъде сплашена още преди това. Не че не сработи, де… и до днес на някои им е мокро на стола.
Светът е ОЛИМПИАДА
Започна Олимпиадата и войната беше отложена за малко. Според някои анализатори, китайците са принудили (или помолили, както предпочитате) Путин да не напада преди края на игрите. И той ги послуша.
Със Световното по футбол в края на годината и Олимпиадата – в нейното начало, бяха отбелязани две много спорни домакинства – Китай и Катар. И двете СИЛНО критикувани за неспазване на човешките права.
Нямаше как да не си припомним думите на Борис Немцов, убит от „неизвестен извършител“ с четири изстрела в центъра на Москва… пред Кремъл на 27 февруари 2015 г.:
„Без Путин всичко ще е по-хубаво. Ще харчим пари не за война със съседите, а за болници и училища; няма да се борим с Америка, а с бедността; ще търгуваме не със суровини, а с технологии; няма да мислим как да се харесаме на китайците, но и за нашата роля в европейската цивилизация.
И ще се заемем с промяна в собствената си страна, а не със завоюване на чужди земи.
Омръзна ни тази параноя и омраза към целия свят.
Няма Путин – има Русия, има Путин – няма Русия“.
Март
Март месец дойде с две нови опорки: „България се управлява от американското посолство!“, каза човекът, който най-после си призна за срещата с руската посланичка на 1 март.
Както и: „Защо за украинците има 40 лв. помощи, а за нас няма?“
И така се роди теорията, че понеже земята е кръгла, копаенето на дъното е всъщност по-бавен начин да стигнеш висоти… ама през обратната страна за земното кълбо.
На 10 март беше годишнината от спасяването на българските евреи от Холокоста. И тогава „опоркаджиите“ не спряха да припяват за ония 40 лв.
Което доведе до логичното заключение: „Разбирате ли… те завиждат на хора, които бягат от война, домовете им са разрушени, а близките им вероятно избити. А днес е годишнина от спасяването на българските евреи от Холокоста. Какъв контраст между поколенията. Какво ли се е случило с българите между четирийсетте години на ХХ век и днес? А, да – случи им се Кремъл“.
Март месец се заговори за даването на оръжие на Украйна. Разбира се, съвсем по нашенски, проблемът беше решен чак декември и то половинчато. Но това е съвсем друга история… Важното е, че „сценаристите“ не стояха със скръстени ръце и именно март месец родиха идеята, че даването на оръжие е равно на намесване във войната. Тогава четирихилядниците (а този термин още не съществуваше март месец) се напънаха и надскочиха себе си: заговориха, че скоро ще ни мобилизират и изпращат да се бием срещу руснаците.
Най-странното е, че лъжата им се получи, хората масово взеха да я повтарят като мантра и нивото на стреса се вдигна в и без това доста стресираното ни общество.
За малко да забравим…
Арестуваха Бойко Борисов и
го разходиха до полицията. По същото време се появиха кадри на арестант със замаскирано лице и ръце в джобовете… много стресиран.
Едни бяха силно обезпокоени, други предложиха 17 март да е новият национален празник на България. Това беше датата на ареста.
От стрес, съпартийците така се разтресоха, че объркаха линиите и за кратко скъсаха евроатлантическата си посока и отдолу се показа малко червено… „От партията призоваха България да се „пази“ от войната в Украйна“ се появи като интро към новина на bTV. А вътре пишеше: „„Той [Вежди Рашидов] видя и геополитически контекст: „Ако станем участници във война, това е национално предателство и престъпление – пазете България от война!““
Вежди не за последен път направи подобен коментар в източна посока, но дотогава имаше все още доста време…