Изпращаме в Москва златна корона на 3 века

Златна епископска корона от секретния фонд на Националния исторически музей е част от изложба с църковни съкровища, която ще изпратим догодина в Москва. В момента български и руски историци уговарят къде и кога ще бъде показана експозицията, но е планирано в нея основно да влязат предмети от Охридската архиепископия, съобщава КРОСС.

„Четири големи музея в Москва проявяват интерес към сбирката, затова в края на март наша делегация ще огледа местата и ще избере най-подходящото", разказа проф. Божидар Димитров. Изложбата се организира с подкрепата на министъра на културата Вежди Рашидов.

Колекцията от златни и сребърни църковни предмети бе показана за първи път през октомври миналата година. Ценните артефакти са пазени повече от век в секретния фонд на НИМ. По време на Първата световна война директорът на тогавашния Народен музей проф. Богдан Филов създава специален разузнавателен отряд от историци, който трябвало да събере всички движими културни ценности по фронтовата линия в Македония. Задачата била изпълнена, но България се оказала от губещата страна във войната и трябвало да предаде находките на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Това било вписано и в клауза от Ньойския договор, но страната така и не го спазила.

Съкровищата, сред които множество богато украсени дарохранителници и мощехранителници от сребро и злато, били укрити в специален фонд до 1992 г., когато са разсекретени с решение на Министерството на културата. Най-ценният предмет в колекцията е уникалната златна корона от XVIII век, която била подарена на охридски епископи от Венеция. Тя е инкрустирана с 329 скъпоценни камъка (основно рубини), а специалисти я оценяват на близо 40 млн. лева.

В момента съкровищата на Охридската архиепископия могат да се видят в зала 3 на НИМ, където ще останат до евентуалното им заминаване за Русия. Показани са над 100 предмета - църковна утвар, ценни кръстове, олтари. Акцент е плащаница от 1298 г., която пък била специален дар за охридския епископ Григорий от византийски военачалник. Върху плата е написано „На българския пастир, за да си спомня в молитвите си за императора", разкриват специалисти, работили по сложната й реставрация. Внимание заслужава и красив обков на евангелие от XIV в., изработено от ковано сребро с черен и червен емайл.