Икономическата ситуация в страната се влошава и това се вижда от проведено социологическо проучване за електоралните нагласи на Център за анализи и маркетинг. Явно субективното усещане на хората е такова. При избори днес ГЕРБ биха спечелили 36% от гласовете на българските гражданите, "БСП - лява България" - 22%, а ДПС - 15%, посочи Юлий Павлов.
В 43-тото Народното събрание биха влезли още Реформаторският блок - с 6%, Патриотичния фронт (НФСБ и ВМРО) - 4,8%, и коалицията около "България без цензура" - 4,1%, сочат данните от изследването.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и столичният кмет Йорданка Фандъкова се ползват с почти еднакво високо доверие в обществото. Доверието към Георги Близнашки и бившият премиер Пламен Орешарски са съответно с 17 и 15% доверие, което показва, че има изравняване, което поставя президентът Росен Плевнелиев в позиция на спад на доверие към институцията. Като цяло доминиращо е одобрението, но предишното служебно правителство на Марин Райков се ползваше с по-високо доверие в обществото. Този път това не се случи.
Михаил Миков се ползва с високо доверие след заемането на лидерското място в БСП. Около 59,60% от симпатизантите на БСП. Интересно е, че позициите му се изравняват с тези на бившия лидер Сергей Станишев, отбелязва социологът Юлий Павлов.
Тримата лидери, които се ползват с най-голямо недоверие сред обществото са Волен Сидеров, Лютви Местан и Николай Бареков. От институциите с най-ниско доверие се ползват главният прокурор Сотир Цацаров и шефът на БНБ Иван Искров. 4% на Иван Искров идват от неадекватните му действия в институцията.
От Центъра за анализи и маркетинг изтъкнаха, че желанието на хората да продадат гласа си на изборите се запазва, но се отбелязва и известно разколебаване. Павлов отбеляза, че е възможно тази вредна тенденция да се увеличи и даде съвет институциите да вземат мерки. Интересно е, че желанието на избирателите да гласуват преференциално намалява.
Твърдо решилите да гласуват на предстоящите избори са 45%, което е сериозен спад, подчерта Юлий Павлов. Подобно явление наблюдавахме и преди евроизборите. Ако тази тенденция не се промени, можем да очакваме по-малко гласували. Нашата оценка сочи, че 3,3 милиона биха излезли да гласуват, като уточнявам, че всички партии купуват гласове.
Разликата между ГЕРБ и БСП се увеличава. ДПС са на трето място около 12%. Четири партии изглеждат сигурни участници в следващия парламент - ГЕРБ, БСП, ДПС и РБ. Две партии са на границата - ББЦ и Патриотичния фронт. "Атака" се изравни с АБВ, които са под бариерата. След заформилия се скандал в РБ щетите са минимални, отчитат социолозите.
Юлий Павлов направи своята прогноза как би изглеждал следващият парламент, като очерта три възможни сценария. При вариант с четири партии - ГЕРБ - 110 депутати, които няма да са достатъчно, за да има еднопартийно управление. Ако влязат пет партии: ГЕРБ + РБ - 120. Ако влязат шест партии: ГЕРБ + РБ - 110, като ще е нужна тройна коалиция. Според социолозите следващото правителство ще бъде на малцинството при всички варианти. При шест партии ГЕРБ би разполагал с 98 депутати, БСП с 60, ДПС с 41, РБ - 6, Патриотичен фронт - 13 и ББЦ - 12. При сценарий с пет партии ГЕРБ би имал 103 народни представители, БСП - 63, ДПС - 43, РБ - 17, Патриотичен фронт - 14. Ако в парламента се окажат само четири партии ГЕРБ би имал 109 депутати, БСП - 67, ДПС - 46 и РБ - 18.