Дано дойде поколение, което да е достоен наследник на Ботев

Ботев. Днес се навършват 177 години от рождението на Христо Ботев. Един от най-великите поети в света. Не само в България. В света. И един от най-великите революционери. В СВЕТА! 

Народното внимание обаче някак си пак го прескочи. Днес се вадят кръстове, танцува се в студени води, раздумват се провалените преговори за кабинет. Други неща с правят. За друго се говори.

Злободневно е. И мокро. Надъхано е. И малко подпийнало. За Ботев няма място. А и не се и сещат.

От руското посолство не отбелязаха и Ботевия ден, както не отбелязват и деня на почит към Левски, нито пък Съединението, нито Независимостта. Това са все личности и дати, които те мразят и са били против още тогава. 

Отбелязват само 3 март и преди два дни не пропуснали да напишат на страницата си, че е годишнина, откакто руските (добре подчертано) войски освободили София. Не дошли да си я вземат за себе си, не… „освободили“ я. Защо документите им от онова време говорят за „окупационен фонд“, не казват… Мълчат. Мълчат и за азбуката. С половин уста само казват, че била дошла от „македонските земи“ и се хилят мазно на една страна. 

Американското посолство отбеляза рождението на Ботев. Дипломатите така правят. Нищо особено. 

Губернаторите, като мутрофана, от друга страна – не правят така. Те са господари, не дипломати; те ти навират в очите само поводи да си им „благодарен“, дават ти причини да коленичиш пред тях. 

И народът коленичи. Дори ония с татуировките на Левски и Ботев. И те. 

Губернаторката тука наскоро ни се подиграваше, като казваше – че може и да е забранено, ама нейното консулство във Варна си работи – с помощ от местни предатели и говн*яди. Даже си позволи и да даде списък с „правилни“ партии, нищо, че е в разрез с дипломатическите правила. Тя плюе на вашите правила. И на вас. 

Ботев: „Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!“

Ботев: „Россия, тая мнима защитница на славянството…“

Народът пие, пуца, избива си природата, кланя се на окупаторите, натирил Ботев в ъгъла – навръх деня на рождението му, натирил го във вътрешните страници на вестника, в последните минути на емисията, в крайчето на страницата на сайта; на първа страница, в първите минути на емисията, в големите снимки на сайта са киснещите м*дете у ряката; пияните, пуцащите, дето избиват птиците/природата на България. Те са ви героите днес. 

Че и вчера, че и утре ще са. 

Дано остане България след тия патриоти . . .

Това, което Ботев е направил; това, което Левски е направил – това е саможертва, сравнима с Христовата – дàли си живота сами, отишли в смъртта с вдигната глава, жертвали се, ЗНАЕЙКИ, че си дават живота; отишли на смърт с ясно съзнание, че го правят. За да спасят другите. Не себе си. Другите. 

Себе си погубили. 

От благодарност народът ги измести с мокрене в реката и с кланяне на онези, които ги презираха и унищожаваха образа им систематично десетилетия наред. Окупаторите. 

Нищо. Всеки народ, казват, си заслужавал съдбата. И са прави. От мутрите до фекалните тръби по морето; от корупцията до бедността. Всичко си заслужава. От политиците до футболистите.

Всичко си заслужава. От пенсиите до цените. Всичко си заслужава. 

А за Левски и Ботев съм сигурен, че – ДОРИ да можеха да видят в бъдещето и да видят тая черна неблагодарност днес – ПАК щяха тогава да направят саможертвата, която са направили. Те са били други хора. Други българи са били. Ние днес не ги заслужаваме. Няма и да ги заслужим. 

Дано някой ден дойдат следващи поколения българи, които да ги заслужат. Които да са достойни техни наследници. Ние… ние пуцаме; това са ни мъжеството и българщината. 

А по повод умрелите бежанци по границата… Днешните българи са ето такива „християни“:

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на