-
20 април 2015 11:51
- 6119
- 225
Регулярното тримесечно проучване на социално-политическите нагласи на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 7–15 април 2015 г. сред представителна извадка от 1020 пълнолетни граждани от цялата страна, откроява следните по-важни тенденции:
• Ограничена обществена подкрепа за дейността на основните държавни институции. Доверието в президента (25.6% ), правителството (22.7%), парламента (10.6%) и главния прокурор (11%) се запазва същото, или намалява с 1 до 2 процента спрямо януари 2015г.
• Продължаващ ръст в личния рейтинг на министър-председателя Бойко Борисов
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България.
Роден е на 13 юни 1959 г (33.4%), който се покачва леко, но устойчиво след повторното влизане във властта.
• Класацията на най-успешните министри се води от Лиляна Павлова
Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018.
Родена (26.3%), следвана от Петър Москов
Д-р Петър Стефанов Москов е роден на 17 декември 1970 г. в София.
Петър Москов завършва (24.3%). След него, с близки позиции в съотношението „позитивни-негативни оценки” се нареждат Томислав Дончев
Томислав Пейков Дончев е български политик от партия ГЕРБ, заместник (15.3%), който губи част от подкрепата си и Ивайло Калфин
Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София.
През 1983 година завършва 9-та Френска, чийто рейтинг се покачва (19.7%). Ръст в личния индекс отбелязва и новият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова
Румяна Бъчварова е родена на 13 март 1959 г. в град Шипка.
Завършила Софийския университет "Св., а сериозен спад – финансовият Владислав Горанов
Владислав Иванов Горанов е министър на финансите.
Роден е на 30 април 1977 г.
През 1999 г. завършва, който заедно с икономическия Божидар Лукарски
Божидар Лукарски е роден на 23 юни 1972 година в град Перник.
През 1991 година завършва и образователния Тодор Танев
Проф. Тодор Танев е роден през 1957 г. в София.
Завършил е социология в СУ „Св. Климент получават най-ниска обществена подкрепа.
• Като най-успешни политики на правителството се оценяват инфраструктурната (38%), културната (29%), външната (25%), а като най-неуспешни – политиката по доходите (9%), следвана от икономическата, социалната и образователната (по 17%).
• Казусът КТБ продължава да вълнува общественото мнение и да трупа недоверие към политическата класа, за която се подозира, че заедно с новопоявилия се купувач ще се възползва от активите на банката и свързаните с нея предприятия. 83% от българите смятат, че държавата не трябва да допуска сделката с фирмата-купувач от Люксембург.
• Спад на доверието най-вече при политиците в левия спектър: Георги Първанов
Георги Седефчов Първанов е президент на България през периода 2002-2011 г.
През 2002 г. встъпва в (от 23% на 20%) и Михаил Миков
Михаил Райков Миков е съвременен български политик, депутат и председател на 42-то Народно (от 14% на 13%). При националистите по-значителен ръст е налице при Валери СимеоновВалери Симеонов е заместник министър-председател по икономическата и демографската политика до 16 (от 11% на 15%) и Красимир Каракачанов
Красимир Дончев Каракачанов е заместник министър-председател по обществения ред и сигурността (от 13 на 16%), по-слаб при Волен СидеровВолен Николов Сидеров е български политик и журналист, лидер на крайнодясната националистическа (от 8% на 9.4%). Лидерите на Реформаторския блок запазват позициите си без промяна – Радан Кънев
Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в гр. София.
Завършва столичната френска гимназия и и Меглена Кунева
Меглена Кунева е български политик, първи европейски комисар от България.
Кунева е родена на 22 (по 14%), Божидар Лукарски
Божидар Лукарски е роден на 23 юни 1972 година в град Перник.
През 1991 година завършва (9%).
• Подкрепата за лидерството на Борисов в правителствената коалиция и липсата на управленска алтернатива продължават да обуславят значима електорална преднина на ГЕРБ пред останалите политически сили. Ако изборите бяха следващата неделя 22.4% биха подкрепили ГЕРБ (спад с 0.8%), 10.2 % БСП (спад с 1.2%), 7% ДПС, 5.8% Реформаторския блок (спад с 0.7%), 5.7% Патриотичния фронт (ръст с 0.6%), 3.1% Атака (ръст с 0.5%), 2.2% АБВ. С 1% подкрепа партията на Бареков на практика изчезва.
• Общият извод от проучването е, че единствено в център-дясно е налице консолидирана подкрепа. Останалият политически спектър, и на равнище партии, и на равнище лидери е силно фрагментиран. Това не позволява мобилизация на обществена енергия, независимо от запазващите се високи нива на недоволство от дейността на държавните институции и икономическата ситуация в страната. На този фон потенциален риск би дошъл основно от разширяването на нишата за радикални популистки проекти, експлоатиращи вътрешната или външна несигурност.
ДОВЕРИЕ В ИНСТИТУЦИИТЕ, ПРАВИТЕЛСТВОТО И МИНИСТРИТЕ
Доверие към правителството, премиера, министрите и водените политики
Шест месеца след старта на втория кабинет Борисов, оценките за дейността му започват плавно да се поляризират. Очакванията за реформи и липсата на видими резултати в най-проблемните направления засилват обществената критичност, а сред причините за бавния ход на промените най-бързо нараства тежестта на тезата, че липсва желание и политическа воля за провеждането им.
Към началото на април правителството успява да запази доверието си на равнището от началото на годината (23%), но отрицателните оценки бележат ръст от 36% до 40%. Сред най-последователните му привърженици се открояват симпатизантите на коалиционните партньори. Дори и тяхната подкрепа обаче не е напълно консистентна. Половината от избирателите на ГЕРБ (52%) застават твърдо зад кабинета, но сред тези на Реформаторския блок и АБВ подкрепата е в рамките на 25%. Мнозинството от симпатизантите на РБ – едни от най-взискателните в очакванията си за реални действия – се изместват към неутралната позиция (55%). Сред тези на АБВ и Патриотичния фронт дори е налице значителен дял неудовлетворени – съответно 33% и 43%.
Както при първото правителство на Борисов, така и при второто, йерархията на най-успешните за хората политики се оглавява от инфраструктурната (38%), следвана от политиките в областта на културата (29%) и външните работи (25%) Оценките, които хората дават обаче, са вече значително по-умерени в сравнение с тези преди три години. Подобна е тенденцията и при политиките в сферите на вътрешен ред и сигурност (23%) и спорта (23%). Единственият сектор, който бележи положителен ръст в оценките за последните години, стартирайки от много ниски стойности е здравеопазването (от 10% през 2012 г. до 19% към момента).
Отношението към водените политики намира отражение и върху персоналните оценки за дейността на членовете на кабинета. Въпреки общото критично отношение към правителството, премиерът Бойко Борисов
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България.
Роден е на 13 юни 1959 г успява да запази доверието на 33% от избирателите.
Все повече министри стават разпознаваеми за хората, което оказва влияние и върху оценката за работата им.
Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Родена остава начело на класацията на най-одобряваните, повишавайки положителните си оценки от 21.4% през януари до 26.3% през април. Позитивен е трендът и в мнението за здравния министър Петър Москов Д-р Петър Стефанов Москов е роден на 17 декември 1970 г. в София. Петър Москов завършва – одобрението за действията му нараства от 21.1% в началото на годината до 24.3% през април.
Тройката на най-успешните членове на кабинета се допълва от социалния министър Ивайло Калфин
Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София.
През 1983 година завършва 9-та Френска, положителните оценки за когото нарастват от 15.9% до 19.7%. Преобладаващо позитивни са мненията за работата на още няколко министри – Томислав Дончев
Томислав Пейков Дончев е български политик от партия ГЕРБ, заместник (който обаче бележи лек спад спрямо януари от 18.7% до 15.3%), новия вътрешен министър Румяна Бъчварова
Румяна Бъчварова е родена на 13 март 1959 г. в град Шипка.
Завършила Софийския университет "Св., чиито положителни оценки нарастват от 3% до 8.6% и министъра на културата Вежди Рашидов
Вежди Рашидов е български скулптор, министър на културата в кабинета на Бойко - с ръст от 9.6% до 13.6% за същия период.
Като най-неуспешна се оценява работата на образователния министър Тодор Танев
Проф. Тодор Танев е роден през 1957 г. в София.
Завършил е социология в СУ „Св. Климент (1.8% положителни срещу 17.1% отрицателни оценки), финансовия Владислав Горанов
Владислав Иванов Горанов е министър на финансите.
Роден е на 30 април 1977 г.
През 1999 г. завършва (3.8% положителни срещу 16.7% отрицателни) и икономическия Божидар Лукарски
Божидар Лукарски е роден на 23 юни 1972 година в град Перник.
През 1991 година завършва (3.7% положителни срещу 16.3% отрицателни).
Обществени нагласи към факторите за успех/неуспех на реформите – какво се променя и какво остава неизменно?
През последните 15 години е налице коренна промяна в обществените нагласи за условията, в които работят и резултатите от действията на българските правителства. Ако през 1999 г. липсата на желани видими резултати се е отдавала преди всичко на обективни външни (войната и ембаргото за бивша Югославия) или вътрешни („наследството от Жан Виденов“) фактори, споделяни от близо половината от населението, то през 2015г. „обективните” пречки губят всякаква обяснителна сила.
Интересен и показателен за общественото ни развитие е още един щрих - за същите 15 години, независимо от смяната на поколения, правителства и политици, неизменно по стойност остава подозрението в корупция на българските политици, в което хората виждат основен фактор за неслучващите се реформи и добро управление (46% през 1999 г. - 42% през 2012- и 45% през 2015). Наред с нееволюиращата корумпираност, на преден план излизат обаче и два други фактора – непрофесионализма на хората във властта (от 28% през 1999 г. на 40% през 2012г. и 2015 г.) и най-вече – липсата на желание и политическа воля за извършване на реформи (през 1999 г. така са смятали едва 18% от българите, сега – двойно повече, 34%).
Обръщането на фокуса в обществените нагласи – от обективните трудности към субективната воля на управляващите е ясен индикатор, че „ножът е опрял до кокала” и нищо по-малко от решителни действия и видими резултати няма да удовлетвори очакванията от властта и управлението.
Казусът КТБ – индикатор за обществената нетърпимост към задкулисното икономически преразпределение
Казусът с КТБ е сред актуалните примери за силна обществена нетърпимост към всякакви опити за „замитане на следите” и задкулисно преразпределяне на икономически активи. Именно от тази гледна точка огромното мнозинство от 83% от българските граждани възприемат оповестената преди време сделка за продажба на активи от близки до Цветан Василев фирми на регистрираната в Люксембург компания LIC33 като недопустима и смятат, че тя не трябва да се реализира, тъй като ще ощети както тях самите (68%), така и държавата (68%).
Обществени нагласи към увеличаването на пенсионната възраст – виж „кой какво работи”
Явните или неявни аргументи на управляващите срещу дълго дискутираното и дълго отлагано вдигане на пенсионната възраст се основават обикновено на негативните обществени реакции срещу това предложение. Настоящото проучване сочи, че и към момента делът на противниците на по-късното пенсиониране остава по-висок (59%:38%), но то показва и нещо по-важно – основният фактор, от който зависи приемането на реформата в удължаването на пенсионната възраст е характерът на упражнявания труд.
Колкото по-високо образование имат хората, респективно, колкото по-висококвалифициран и интелектуален, творчески труд упражняват, толкова по-мотивирани са да работят по-дълго време (57%). Обратното, колкото по-ниско е образованието и квалификацията на хората, толкова по-силно е желанието за ранно пенсиониране (67%). Оттук и изводът, който се налага от тази част от проучването – докато в България доминира нискоквалифицираният, непривлекателен труд, дотогава ще е налице и съпротива срещу тази пенсионна реформа.
Не ПР посланията, а промяната в образователните стратегии и осигуряването на по-висококвалифициран труд, са основните фактори, които могат да мотивират хората и така да подпомогнат както икономическото благосъстояние на домакинствата, така и осигурителната система.
Отношение към държавните институции
Поляризирано остава отношението към президента Росен Плевнелиев
Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и бивш министър на регионалното. Доверието към него бележи лек спад от 29% до 26% за последните три месеца, при 37% неодобрение и също толкова неутрални оценки.
Останалите държавни институции не успяват да преодолеят острия дефицит на обществено доверие. Парламентът запазва одобрение от 11%, но критиката за дейността му нараства рязко от 46% през януари до 53% през април.
Публичната активност на прокуратурата също не води до промяна в обществените оценки за нейната ефективност. Работата на системата като цяло и главният прокурор Сотир Цацаров
Сотир Цацаров е роден на 28 септември 1966 г. в гр. Пловдив. Средното си образование завършва в в частност, продължават да са сред най-неодобряваните от хората. Както в началото на годината, действията на главния прокурор получават 11% одобрение срещу 41% неодобрение.
Така, макар и критикувано, правителството остава една от малкото институции в чиято дейност избирателите разпознават отделни позитивни сигнали. Ако то успее да постигне видими резултати в относително кратки срокове, има шансове да запази или подобри общественото доверие към себе си, а партиите от управляваща коалиция – да разчитат на по-устойчива електорална подкрепа.
ДОВЕРИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ И ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ
Политическите лидери и политическото лидерство
Независимо от трудностите и противоречията, съпътстващи съставянето на настоящото правителство и относително ниската обществена подкрепа, при която функционира, лидерът на основната управляваща партия ГЕРБ Бойко Борисов
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България.
Роден е на 13 юни 1959 г се очертава като единственият български политик, чийто рейтинг отново тръгва нагоре след връщането във властта. От октомври до април доверието в него нараства с 8 на сто. С 33% доверие и 36% недоверие, той успява да запази баланс между положителни и отрицателни оценки, докато при останалите партийни лидери негативните стойности превишават от 2 до 6 пъти позитивните. 76% от симпатизантите на ГЕРБ, 30% от тези на ПФ и 23% от тези на РБ дават кредит на доверие на Борисов.
Кризата в левия спектър очевидно е свързана и с криза на лидерството в него. Михаил Миков
Михаил Райков Миков е съвременен български политик, депутат и председател на 42-то Народно, с общо доверие от 13% (и само 54% сред симпатизантите на БСП) трудно може да спомогне за електорален пробив на БСП. От своя страна, ходовете на Георги Първанов
Георги Седефчов Първанов е президент на България през периода 2002-2011 г.
През 2002 г. встъпва в по оттеглянето от председателския пост в АБВ и преминаването през нов избор, също не са повлияли позитивно на рейтинга му. Той губи 3% от януарските си стойности и се установява на 20% доверие при 43% недоверие.
Лютви Местан
Лютви Ахмед Местан е роден в село Чорбаджийско. Завършил е българска филология в заедно с Николай Бареков
Николай Тихомиров Бареков е роден на 16 октомври 1972 година в град Пловдив, България. Завършва водят негативната класация на най-нехаресваните български политици – съответно със 79% и 81%. Разликата между тях е, че Местан може да разчита на твърдия ДПС електорат от 6-7% (в момента подкрепата му е сведена единствено до тези избиратели) , докато Бареков и партията му на практика изчезват от политическия пейзаж.
Статистически значим ръст през периода от януарското проучване на Алфа Рисърч до април отбелязват лидерите на националистически формации – В.Симеонов (15%), Красимир Каракачанов
Красимир Дончев Каракачанов е заместник министър-председател по обществения ред и сигурността (16%) и в по-малка степен – Волен СидеровВолен Николов Сидеров е български политик и журналист, лидер на крайнодясната националистическа (9.4%). След Борисов, Симеонов и Каракачанов, имат относително най-ниски нива на обществено неодобрение (ок.39%), докато при Сидеров то се запазва 71%.
Практически няма промяна в рейтинга на лидерите от Реформаторския блок . М. Кунева и Р. Кънев се ползват с по 14% доверие при около 50% недоверие. Б. Лукарски и Н. Ненчев – с по 9% одобрение при 40% неодобрение и съответно, по-слаба разпознаваемост. Сериозен проблем за блока остава фактът, че сред симпатизантите му няма изразена категорична подкрепа за нито един от председателите на партии. 43% от избирателите на реформаторите имат положително отношение към Р.Кънев, 30% - към М.Кунева, по 17% - към Б. Лукарски и Н. Ненчев.
Електоралните нагласи – консолидация в център-дясно и фрагментация в останалия спектър
Електоралните нагласи, макар и в неизборна ситуация, показват запазващо се значително преимущество на ГЕРБ (22.4%) пред втората политическа сила БСП (10.2%), която продължава бавната си ерозия и се доближава все повече до ДПС (7%). Известен ръст е налице при Патриотичния фронт (5.7%), слаб спад – при Реформатрския блок (от 6.5% на 5.8%). Засилената активност на Атака, от една страна, и променливите позиции на АБВ към подкрепата за различни правителствени решения, от друга, извеждат националистите в лека преднина (3.1%) пред партията на Първанов (2.2%).
Анализът на доверието към политическите лидери и партии показва доминираща и консолидирана подкрепа единствено в дясно-център, основно около ГЕРБ и Борисов. Липсата на силно алтернативно лидерство не позволява възникването на по-силен протестен потенциал, независимо от запазващите се високи нива на критичност към работата на държавните институции и към икономическата ситуация в страната. Потенциален риск би дошъл основно от радикални популистки проекти, експлоатиращи и генериращи вътрешна или външна несигурност.
Последвайте канала на
Свързани новини
Екзакта: Пет партии попадат в НС, ако изборите са днес
02 октомври 201419:44
Афис: Сигурни участници в следващия парламент са три партии
02 октомври 201414:54
Алфа Рисърч: 6 партии влизат в НС, още 2 на границата
01 октомври 201415:48
Оставка на кабинета според датата за предсрочните избори
17 юни 201406:46
Червеното вино е полезно за здравето на диабетиците
07 май 201714:19
БСП обвини десните, че искат да завладеят съдебната система
14 юли 201508:06
Лотарията на дузпите измъкна Португалия срещу Словения в луд мач, запомнил се с многобройните пропуски на Роналдо
Нов автогол помогна на Франция в гросмайсторска битка с Белгия
ЦСКА - София разгроми Берое, съдията изгони трима след сериозно меле
Григор Димитров започна по план на "Уимбълдън"
Ръководството на Берое със скандални действия, ето как смятало да издържа клуба на първо време
Всичко за Евро 2024 от 1 юли
Коментари 225
Добави2015.04.23 | 23:57
2015.04.23 | 23:57
2015.04.21 | 21:35
2015.04.21 | 18:46
2015.04.21 | 21:35
2015.04.21 | 21:35
2015.04.21 | 21:03
2015.04.21 | 21:03
2015.04.21 | 21:03
2015.04.21 | 21:03
2015.04.20 | 23:23
2015.04.21 | 19:01
Добави коментар
Водещи новини
Времето днес: Горещини и дъжд
02 юли 202405:56
И БСП отряза ГЕРБ за подкрепа на проектокабинета "Желязков"
01 юли 202418:06
"Невидими преговори": Борисов съобщил на публиката, че трик, ще има, на мнение са политолози
01 юли 202419:11
Панчугов за проектокабинета на ГЕРБ-СДС: Възкръсването на феникса бързо може да се окаже нещо друго
01 юли 202417:49
Киро Брейка се "присъедини" към Марков и Михайлов: И той бил заплашван
01 юли 202420:42
Ивелин Михайлов: Депутати от "Величие" ме заплашват
01 юли 202420:06
Илхан Андай за чистката в ДПС: Аталай дълго време живя на гърба на хората, той е един от най-богатите в парламента без свой бизнес
01 юли 202418:57
Проф. Калин Янакиев: Църквата ни заприлича на партия, Патриарх Даниил да знае: не можем да взимаме страната на тези, които убиват!
01 юли 202418:08
Горан Благоев: Светият Синод най-накрая да излезе със становище за войната в Украйна!
01 юли 202417:28
2015.04.21 | 21:03
2015.04.23 | 23:57