Древните пътеки към вътрешния мир: митът за Минотавъра или защо може и да си струва да се лутаме в лабиринт

Според древногръцката митология, Посейдон наказал цар Минос, като накарал съпругата му Пасифея да се влюби в бял бик.

От тази връзка се родил Минотавърът – легендарно същество с тяло на човек и глава на бик, което съчетава яростта на звяра и ума на човека. С времето то станало все по-свирепо и започнало да се храни с хора.

Лабиринтът в исторически прочит

Хиляди години по-късно археологът Артър Еванс открил на Крит следите от минойската цивилизация – дворци от камък и светлина, в чиято сърцевина бил Кносос.

В античността „лабиринт“ означавал многопътен комплекс – място, което обърква, задържа и изпитва. Но постепенно той бил изобразяван и като еднопътен кръг – символ на завършеност, в който човек върви напред, без да се губи.

Лабиринтът като архетип

В Средновековна Европа катедралите понякога съдържали лабиринт, очертан в наоса с контрастни каменни плочи. Сред оцелелите примери за това е впечатляващият лабиринт в катедралата в Шартър.

Катедралните лабиринти не са просто декорация. Те символизират духовния път към Бога и служели като заместител на поклонничество.

Това е уединено, лиминално пространство, което успокоява и съсредоточава ума.

Ето защо днес лабиринти – често просто окосени в лятна поляна – се срещат в болници, хосписи и домове за възрастни хора.

Лабиринтите, особено уникурсалните, са не само естетически красиви, но преди всичко средство за медитация и осъзнатост.

Да вървиш по лабиринта е като да се върнеш в утробата и да пътуваш навътре; излизането е своеобразно прераждане.

Алената нишка на Ариадна е пъпната връв, която свързва Тезей със света, докато предприема героичното си пътешествие в подземния свят и побеждава чудовището.

Минотавърът бил убит от героя Тезей, който излязъл от Лабиринта благодарение на алена нишка, подарена му от Ариадна – дъщерята на Минос. Това била неговата тънка, ала непоклатима връзка със света. Така героят се спуснал в тъмнината, убил чудовището и излязъл отново на светлина – вече изцяло преобразен, пише Psychology Today.

• Според Юнг лабиринтът е архетип, който откриваме още в праисторическите скални изображения.

• В Средновековието лабиринтите имали дълбок смисъл – те изобразявали пътя на душата към Бога, а не били просто орнаменти.

• Днес лабиринтите все по-често се срещат в терапевтични среди като средство за практикуване на медитация и достигане до по-голяма осъзнатост.

Лабиринтът, далеч от полето на простата забава, представлява архетипен образ. Досущ като змията, потопа или Троицата. Той присъства още в праисторически скални рисунки в Понтеведра (Галисия, Испания), Вал Камоника (Ломбардия, Италия) и Роки Вали (Корнуол, Англия).

Затова били уникурсални, както и първите живи плетови лабиринти, произлезли от ренесансовите възли-градини. Те представляват духовни инструменти и в никакъв случай не служат просто за развлечение. Мултикурсалните лабиринти (като критския или египетския) може да са служели не само за защита от грабители, но и за възпиране или улавяне на зли духове, включително Минотавъра.