Психологически игри: как да надхитрите собствения си мозък?

Несъзнателна слепота

Капанът на аналогиите

Капанът на безсмисленото страдание

Капанът на вътрешния контрол

Затова е много полезно и необходимо да осъзнаем, че огромен брой събития се случват независимо от нашата воля или желание.

Капанът на духовната празнота (загуба на смисъл в живота)

В такива случаи си струва човек да преразгледа житейските си ценности, да промени атмосферата, средата, социалния кръг, да преразгледа ежедневието си и да открие източници на положителни емоции.

Капанът на жертвата

Капанът да живееш за друг

Капанът на добре познатото

Капанът за външен контрол

Капанът на идеалния образ

Капанът на илюзорната връзка

Необходимо е да се подходи критично към собствените заключения относно текущите събития, включително когато такива заключения могат да доведат до негативни последици.

Капанът на възможната катастрофа

Капанът на преувеличението

Капанът на формата

Капанът за четене на мисли

Нереалистичен оптимизъм

Прехвърляне на отговорност

Психологическите капани представляват ситуации, при които човек неадекватно оценява и неправилно възприема постъпващата информация, и действа по погрешен начин, който обикновено води до отрицателни резултати или е в собствена вреда.

Хората попадат в психологически капани поради прекомерната си емоционална ангажираност в дадена ситуация, поради черти на характера си, съществуващи психологически комплекси и фобии, които водят до грешки в мисленето и поведението, или поради друга причина.

Някои психологически капани действат като психологически защитни механизми, докато други се превръщат в невротичен начин на поведение, принуждавайки хората да правят едни и същи грешки отново и отново и водят до неврози и депресия. Последствията могат да включват и психосоматични заболявания, като вегетативно-съдова дистония, постоянно главоболие, хронично безсъние, стомашно-чревни разстройства и др.

Естеството на този психологически капан се състои в това , че човек не вижда очевидни неща, които лежат на повърхността, поради самовглъбяване, склонност към постоянно копаене навътре в себе си, етикетиране на другите и автоматични реакции, а също така когато в съзнанието му съжителстват противоречиви, взаимно изключващи се идеи. Тогава, за да намали нервното напрежение, човек избира от потока информация само тази част, която му помага да поддържа душевно си равновесие.

В това състояние се допускат сериозни грешки при вземането на жизненоважни решения. По тази причина за да се избегне този капан е необходимо да се вслушвате в мнението на другите хора, да анализирате чувствата си и когато друга мисъл предизвиква отхвърляне или активна съпротива, да се опитате да оцените ситуацията по-внимателно и по-обективно, пише futurist.bg.

Човек почти винаги търси някакви символични значения в случайни събития, които уж носят определена информация, потвърждение или предупреждение за нещо, обикновено негативно. Мрачното есенно време може да навява мисли за неминуемата старост и смърт, или пък за крехкостта на всичко земно, черната котка, пресичаща пътя ви, веднага възбужда асоциация с неуспех в предстоящото начинание и т.н

В такива случай психолозите съветват внимателно да проследите и анализирате подобни аналогии, както положителните, така и отрицателните, които възникват във вас. Положителните могат да бъдат умерено стимулирани, което ще ви помогне да отвлечете вниманието си от негативните и да предизвикате в себе си по-оптимистично настроение.

Страданието по незаслужаващи внимание причини е изключително вреден навик. По-лесно е човек да се чувства жертва, отколкото да носи отговорност за вземането на решения. Тъй като страданието като такова не носи никаква полза, струва си просто да насочите енергията си в продуктивна посока.

Психологическият капан възниква, когато човек е уверен, че контролира и променя живота си чрез собствените си действия и усилия (т.нар. вътрешен локус на контрол). От една страна, вътрешният локус на контрол може да има положителен ефект , тъй като той приписва обикновено неуспехите на случайността и човек не се отказва от намеренията си, но прекомерната увереност в способността си да контролира обстоятелствата може да застраши нормалния живот, а и живота като цяло.

Загубата на смисъл в живота е психологически капан, когато човек се чувства нереализиран в живота поради липса на любов, положителни емоции или удоволствие от общуването с други хора, а също така поради други причини като психологическа травма, претоварване с текуща работа или поемане на прекомерни отговорности.

Това се случва, когато човек постоянно се чувства жертва на някого или нещо, оплаква се от живота, самосъжалява се и иска другите да го съжаляват. Необходимо е да осъзнаете, че позицията на жертва ви лишава от много възможности и постепенно да промените позицията си към по-устойчива и жизнеутвърждаваща.

В този капан се попада, когато човек е прекалено отдаден от любовта си или загрижеността си за друг. Всъщност най-често той по-скоро се стреми да наложи волята си на другия и да го контролира, отколкото да му помага. За да се избегне неизбежната криза от такива взаимоотношения е по-добре човек да се съсредоточи повече върху себе си, върху предпочитанията и собствените си нужди, да отделя част от времето си за себе си.

Отдавайки предпочитание на познати и обичайни неща, ние губим желание да научаваме нови. По този начин се лишаваме от много ценни възможности и перспективи, следвайки обичайния сценарий, дори когато той не носи най-добрите резултати. В такъв случай най-добре е да се потърсят нови начини за действие, когато старите методи не са достатъчно ефективни.

Този психологически капан възниква, когато човек вярва, че нищо не зависи от него (т.нар. външен локус на контрол). Сигурен е, че външните сили решават всичко за него и съответно той пасивно възприема всичко, което му се случва и спира да проявява инициатива. В такива случаи е особено важно да осъзнаете своята отговорност за съдбата си и да се опитате да повлияете на живота си, започвайки от дребните детайли и стигайки до сериозно дългосрочно планиране.

Още от детството човек изгражда идеална представа за себе си и околните, какъв трябва да бъде, за да постигне признание и приемане в обществото. Постоянното сравняване със стандарта и чувството, че не отговаряте на идеалния образ, може да доведе до хронична депресия и състояние на неудовлетвореност от себе си. Трябва да се приемеш такъв, какъвто си. Самоусъвършенстването трябва да върви постоянно, но в рамките на реалистично постижими цели.

Този капан е много подобен на капана на аналогиите, но тук човек възприема случайните събития като модели, които потвърждават неговите убеждения. Той намира връзка там, където просто иска да я намери. Този подход може да бъде както положителен (подкрепа за собствените победи), така и отрицателен (аргументи за собствените поражения).

Често се наблюдава при тревожни и несигурни хора. Под влияние на страха от възможни неприятности съзнанието се стеснява и лишава човек от способността да мисли и действа разумно. Невъзможността за концентрация повишава нервността и човекът се проваля във всичките си начинания. Необходимо е да се разбере, че издигането на дребни проблеми и неуспехи до нивото на универсални катастрофи е безсмислено.

Този психологически капан е свързан с болезненото желание да страдате за дреболии, преувеличавайки техните последствия. Човек, който изпитва такова страдание, намира в него мазохистично удоволствие и опорна точка, вярва, че околните трябва да му съчувстват, а самият той не може да направи нищо, за да промени ситуацията към по-добро. Проблемът е в анализа и дефинирането на проблема. Наречете ситуацията катастрофа и тя ще бъде катастрофа, наречете я нормална и тя ще бъде нормална.

Хората са склонни да приписват добро съдържание, ако е в красива форма. Например, на външно красивите хора често се приписват вътрешни добродетели, докато на некрасивите хора се смята, че са носители на всякакви духовни и морални пороци (въпреки че в реалния живот често е точно обратното). Концентрирането на вниманието на опаковката и немисленето за съдържанието може да доведе до сериозни грешки. Важно е да се помни, че при всякакви обстоятелства е необходимо да анализирате съдържанието на това, което виждате и да проследявате собствените си автоматични реакции към красотата на формите.

Често човек мисли, че събеседникът разбира думите му, въпреки че всъщност често благодарение на различните личностни системи на представяне, хората възприемат едни и същи думи и изрази по различен начин. В други случаи човек вярва, че трябва да бъде разбран без думи и допълнителни обяснения, защото всичко вече е ясно. Тъй като всеки човек мисли по различен начин, преди да се обидите, е по-добре да изясните дали сте разбрани правилно или просто да обясните позицията или желанията си.

Психично здравите хора имат склонността да надценяват личните си качества (интелигентност, почтеност, смелост, ефективност, опит). Или пък да тълкуват обстоятелствата преди всичко в своя полза. Това е свързвано с естественото желание на индивида да подобри емоционалното си състояние чрез самоизмама. Във връзка с този психологически капан трябва винаги да се има предвид, че един ден може да нямате късмет и затова е добре да сте подготвени за такова развитие.

Човек обвинява другите хора или обстоятелства за всичките си проблеми и не натрупва полезен опит от собствените си грешки.Необходимо е да осъзнаем, че много неприятности, които ни се случват, са следствие от собственото ни поведение, да анализираме причините за неуспехите, да коригираме нашите убеждения и поведение в подобни ситуации в бъдеще или да променим начина си на живот , тоест активно да се учим от собствените си грешки.