Точно навръх 100-ия рожден ден на Мерилин Монро на 1 юни, беше разкрита рецепта, която хвърля нова светлина върху смъртта ѝ. Документът носи подписа на нейния лекар, Хайман Енгелберг. Въпреки че той винаги е отричал да е предписвал на Монро хлоралхидрат – едно от лекарствата, открити в тялото ѝ след аутопсията през 1962 г.
През 1982 г. доктор Енгелберг казал пред разследващи от полицейското управление на Лос Анджелис: „Не знаех нищо за хлоралхидрата. Никога не съм използвал хлоралхидрат. Нембуталът е единствената рецепта, която съм ѝ издавал“.
Това сега противоречи на подписа му върху рецептата от юни 1962 г., в последните седмици преди смъртта на Монро.
„Това е достатъчно, за да убие няколко души няколко пъти“, посочва Уилсън.
Уилсън работи върху биографията на Мерилин в продължение на пет години. Той иска да елиминира митовете, които винаги са се наслагвали върху живота на Монро.
„Не я виждам като жертва, виждам я като оцеляла“, казва още Уилсън.
Самият Хайман Енгелберг умира през 2005 г. на 92-годишна възраст.
Монро издъхва в Лос Анджелис на 36-годишна възраст. Съдебният лекар класифицира смъртта ѝ като „вероятно самоубийство“. В тялото ѝ са открити хлоралхидрат и барбитурат нембутал. И двете лекарства се считат за сънотворни, но не трябва да се приемат заедно.
Според британския вестник „Таймс“ документът вече е бил продаден на търг през 2011 г. и сега е открит от биографа Андрю Уилсън, докато е проучвал информация за новата си книга за филмовата звезда. Уилсън смята, че е доказано, че лекарят е действал небрежно: „Ако нямате какво да криете, защо го отричате толкова категорично?“.
Енгелберг е лекувал актрисата в много уязвим период. Тя е била освободена от филма „Something's Got to Give“, страдала е от депресия и е поглъщала много таблетки. Според биографа Уилсън, тя е получила рецепти за над 830 дози лекарства през последните два месеца от живота си.
В продължение на десетилетия смъртта на Монро е обгърната от всякакви конспиративни теории с Кенеди, мафията или ЦРУ. Уилсън ги отхвърля всички. Той иска да подходи към случая, по свои думи, „съдебномедицински“ и сега стига до заключението: „Това беше инцидент, но и катастрофална грешна преценка на лекуващия лекар“.
)