Магическата сила на художествените символи: арттерапията или как творчеството може да лекува?

Акварел;

Валиране;

Гравиране;

Живописни техники;

Колаж;

Конструиране;

Масло;

Пастел;

Печат;

Прибавяне и отнемане.

Рисуване;

Темпера;

Техники на моделиране;

Точене;

Формуване;

Арттерапевтичната практика при лицата с умствено изоставане, аутизъм и двигателни затруднения

Арттерапията е разновидност на психотерапията, която използва средствата на изкуството за постигане на конкретни терапевтични и диагностични цели, изолирайки се изцяло от постигането на значителна художествено-естетическа стойност на продукта от заниманията.

Връзка с красотата чрез арттерапия

Дългосрочни цели

Изграждане на доверие между терапевта и клиента

Мандали

Минал опит: изследва се миналият опит на клиента като съвкупност от визуални, сетивни, двигателни, емоционални и когнитивни преживявания.

Облекчаване на депресивните състояния

Особености на двигателно-физическите дадености: обект на изследване е връзката между пространствената ориентация и двигателно-физическите нарушения на клиента.

Повишаване на нивото на осъзнатост

Познавателни функции: наблюдават се проявите и степента на развитие на познавателните възможности на клиента, като анализ, синтез и абстрактен образ.

Придобиване на по-дълбоко разбиране за собствените емоции

Социална значимост на арттерапията

Средства на изобразителното изкуство в арттерапията

Същност и цели на арттерапията

Триадата терапевт/клиент/творба

Характеристика на възприятията: особеностите в индивидуалното възприятие на личността се разглеждат в светлината на подхода му при работа с материалите, анализа на рисунките и естеството на възникващите в процеса затруднения.

Авторефлексивните механизми и механизмите за комуникация, които се изграждат и развиват в рамките на терапията, са предпоставка за относително крайната цел на процеса – социализацията.

Арттерапията навлиза също и в една изключително емоционална област – работата с хора, страдащи от нелечими заболявания като СПИН, рак, Алцхаймер, Паркинсон и др. Фокусът е върху овладяването на тревогата и безсилието от предстоящия край.

Арттерапията постига високи резултати в четири големи сфери на хуманитарна дейност: медицината, педагогиката, психологията и социалните дейности.

В плана на медицината, тя решава задачи от лечебно-рехабилитационно естество, а в плана на психологията – корекционно-профилактични. Нейната функция в социалните дейности е пряко свързана с чисто възпитателни цели, а по отношение на педагогиката арт-терапевтичната работа възприема относително самостоятелна насока.

В по-голяма част от случаите на страдащи от различни разстройства на поведението, личността или настроението, вербалната комуникация с терапевта затруднява клиента. Творчеството представлява мост в общуването между дях, давайки шанс на клиента на първо място да установи интимност със самия себе си и в хода на терапията да изгради връзка на доверие с терапевта.

Депресията е афективно психическо разстройство, което се характеризира с апатично отношение към заобикалящия свят и липса на мотивационни сили за извършване дори на най-обикновени дейности. Опитът на специалистите доказва, че арт терапията предлага алтернативи за изход от депресивните състояния, базиращи се на процеса на възстановяване на смисловите връзки през художествения език. Тя е ефективен подход за облекчаване на симптомите и подобряване на емоционалното здраве.

Изразяването на потиснати и непознати интимни страхове и чувства с инструментите на творчеството е начин те да бъдат разпознати и интегрирани. В същността на креативното преживяване е индивидуалната саморефлексия, която спомага за успешно разрешаване на емоционалните противоречия.

Крайните цели на процеса са свързани с подобряването на представата за заобикалящия свят, усвояване на понятия като цвят и форма, подобряване на фината моторика и тактилните умения, както и изграждане на мотивация за себеизява и формиране на стремеж към споделяне.

Мандалите носят дълга история, тясно свързана с тяхното дълбоко духовно значение, и се възприемат като цветна и сложна репрезентация на цялост и хармония, а за самия Юнг са израз на несъзнавания и скрит „Аз“. Моделът на мандала е толкова универсален, че може да бъде наблюдан във всички микро и макро светове – от структурата на атома до тази на Слънчевата система, защото всяка една мандала влиза в състава на друга, по-голяма от нея, мандала.

Независимо дали увреждането е физическо или представлява някакъв умствен дефицит, хората, спадащи към тази група, са по-склонни към несигурност, страх и подценяване на собствените възможности при пробването на каквито и да е нови и непознати дейности. При работата с тях игровата динамика на изкуството и изобразителните средства спомагат за провокиране и задържане на любопитство, което да противодейства на първичните задръжки.

Необходимо е терапевтичните и образователни методи, видът на материалите и организацията на работната среда да се адаптират спрямо психофизичния профил на лицето или групата.

Обектът на творчеството на една личност, подложена на терапия от вида, служи като средство нейното въображение и вътрешен свят да бъдат възприемани от позицията на “наблюдател” и следователно да бъде постигнато едно по-добро ниво на самосъзнание чрез дистанция от проблема.

Общи представи за лечебната сила на някои символи се откриват в почти всички култури, независимо дали между тях има засвидетелстван контакт. Такива универсални символи са например спиралите, концентричните кръгове и кръговете, пресечени с кръстообразни линии.

Още от Древността хората вярват в магическата сила на художествените символи. Шаманите се явяват като праобрази на днешните психиатри и арттерапевти. Задачата на шамана е да извлече от тялото и съзнанието на човека болезнените елементи и, използвайки силата на ритуалите и художествените символни образи, да изцели душата му.

Под внимание в профила на клиента (човека с увреждане) се разглеждат следните аспекти.

При продължителното наблюдение на красиви неща, невротрансмитерът допамин, локализиран в центровете за удоволствие в мозъка и отговорен за предаването на импулсите, се освобождава. При депресията нивото на важни химически вещества е понижено, едно от тези вещества е допаминът. Мозъчната активност при съзерцаване на произведения на изкуството е сходна с мозъчната активност, когато изпитваме любов.

Така се постига вътрешно психично единство между идея, форма и съдържание, независимо от индивидуалния артистичен опит и талант.

Три са аспектите на взаимодействие, които предполагат цялостен терапевтичен ефект и се изразяват в триединството между терапевта, клиента и художествената творба. Творбата на клиента се явява медиатор на фина връзка с терапевта и носи информацията за частична диагноза на състоянието на неговите възприятия, моторика и пространствена ориентация, пише forlife.bg.

Френският психиатър Марсел Рейа в началото на 20-ти век забелязва изумително сходство между рисунките на неговите пациенти и русунките на децата и примитивните народи. Интересът сред психолозите и психиатрите към творческите прояви на пациентите нараства все повече, с оглед на вникването през тях в характера на различните психопатологии.

Функцията на различните арт материали е да повишат сетивността и тактилната чувствителност на ръцете. Необходимо е те да са по-лесно преодолими и с бърз “атрактивен” ефект.

Централното вярване, около което се изработват и прилагат методите на арттерапията, е схващането за творческия процес като медиатор между съдържанията на психичното несъзнавано и външните форми на неговата експресия. Неназовимите страхове и болки на личността се канализират успешно в символния език на различните изкуствa.