Дедуктивното разсъждение: как да развиете логическото си мислене?

Като се има предвид следния аргумент, например:

Например:

Разгледайте например следния аргумент:

Логическата връзка между предпоставките и заключението на даден аргумент се нарича валидност на аргумента. Един аргумент е валиден, ако заключението следва логически от предпоставките, което означава, че е невъзможно предпоставките да са верни, а заключението да не е вярно. С други думи, валидността на предпоставките гарантира истинността на заключението. Валидността обаче гарантира само, че заключението следва, ако предпоставките са верни, а не че предпоставките действително са верни.

Заключение: Следователно улиците са мокри.

Предпоставка 1: Всички хора са смъртни.

Заключение: Следователно е слънчево.

Заключение: Гарфийлд е бозайник.

Заключение: Следователно, ако вали дъжд, тревата ще е хлъзгава.

Заключение: Следователно Сократ е смъртен.

Заключение: Следователно не вали.

Предположение 2: Ако земята е мокра, тревата е хлъзгава.

Предпоставка 1: Ако вали, земята ще е мокра.

Предпоставка 1: Ако вали, улиците са мокри.

Предпоставка 1: Ако вали, улиците са мокри.

Предпоставка 1: Всички котки са животни.
Предпоставка 2: Гарфийлд е котка.
Заключение: Следователно Гарфийлд е животно.

Предпоставка 1: Или е слънчево, или вали дъжд.

Предпоставка 1:Всички хора са смъртни.

Предпоставка 2: Не вали дъжд.

Предпоставка 2: Улиците не са мокри.

Предпоставка 2: Гарфийлд е котка.

Предпоставка 2: Сократ е човек.

Предпоставка 2: Вали дъжд.

Предпоставка 2: Сократ е човек.

Първа предпоставка: всички котки са бозайници.

!!!Заключението трябва да следва по необходимост от предпоставките така, че този аргумент е валиден. Ако предпоставките са верни, то и заключението трябва да е вярно. Въпреки това аргументът не е непременно обоснован, тъй като истинността на предпоставките не е сигурна. Аргументът би бил несъстоятелен, ако например се окаже, че Гарфийлд всъщност не е котка.

!!!Този аргумент е не само валиден, но и обоснован, защото и двете му предпоставки са верни. Аргументът е логически обоснован и се основава на точни данни, тъй като истинността на предпоставките гарантира валидността на заключението.

Неправилните заключения могат да се дължат на грешки в разсъжденията. Грешките при извод често включват различни заблуди, като например утвърждаване на последващото, отричане на предшестващото и двусмислие. Тези грешки могат да доведат до погрешни заключения.

Modus Ponens

Modus Tollens

Валидност и надеждност

Видове дедуктивни разсъждения

Дедуктивното мислене е основен компонент на логическото мислене, което се използва при решаване на проблеми, вземане на решения и критичен анализ. Това е метод на разсъждение, при който се използват основни принципи или предпоставки, за да се направят конкретни заключения или прогнози по логически път.

Дисджуантивен силогизъм

Известни правила за извод

Какво представлява дедуктивното разсъждение?

Например, разгледайте следното дедуктивно разсъждение:

Определящи правила

Погрешни твърдения

Правила за извод

Приложения на дедуктивното мислене

Силогизъм

Стратегически правила

Хипотетичен силогизъм

Modus ponens е форма на дедуктивно разсъждение, при която се потвърждава предхождащото условно твърдение, а след това се потвърждава последващото. Например:

Modus tollens е форма на дедуктивно разсъждение, при която първо се отрича предхождащото, а след това се опровергава последващото условно твърдение.

В дедуктивното разсъждение има два вида твърдения: предпоставки и заключения.

В дедуктивното разсъждение силогизмът се състои от заключение и две предпоставки. Заключението се извежда от двете предпоставки. Например:

В много дисциплини, включително в науката, физиката, математиката, философията, правото и инженерните науки, се използват широко дедуктивни разсъждения. То се използва за създаване на хипотези, доказване на теореми, изграждане на логически примери, оценка и анализ на сложни системи и прогнозиране на поведението на материалите и технологиите.

В обобщение валидността и обосноваността са ключови понятия в дедуктивното разсъждение, които помагат да се оцени силата и надеждността на аргументите. Само здравият аргумент е едновременно логически издържан и се основава на надеждни данни, докато валидният аргумент гарантира истинността на заключението, ако предпоставките са верни.

В този пример първата предпоставка е общо твърдение за всички котки, а втората предпоставка е конкретно твърдение за Гарфийлд. Като използваме дедуктивно разсъждение, можем да заключим, че Гарфийлд е животно, защото е котка, а всички котки са животни, пише mindthegraph.com.

Въпросът "Какво е дедуктивно разсъждение?" ще намери отговор в тази статия, която предлага задълбочено и изчерпателно въведение в дедуктивното разсъждение, като разглежда различните му видове, правила и приложения.

Гореспоменатият вид разсъждение се използва често в предмети като математика, физика, философия и право, когато се изисква способност за правене на логически заключения.

Дедуктивното разсъждение е вид логическо разсъждение, при което се използват общи принципи или предпоставки, за да се направят конкретни заключения.

Дедуктивното разсъждение използва идеите за валидност и обоснованост, за да оцени силата и надеждността на аргументите.

Дефинитивните правила установяват определенията и значенията на термините и понятията, използвани в помещенията. Тези правила гарантират правилното разбиране на предпоставките и служат за изясняване на техния смисъл.

Дизюнктивен силогизъм е дедуктивен аргумент, състоящ се от дизюнктивно твърдение и отрицание на един от дизюнктите. Заключението е утвърждаване на другия дизюнкт.

Математиката, науката и философията често използват дедуктивни разсъждения. Тя ни позволява да разсъждаваме логично и систематично, което я прави мощен инструмент за решаване на проблеми и вземане на решения. Важно е обаче да се отбележи, че дедуктивното разсъждение разчита на точността на предпоставките.

Напротив, здравината описва цялостното качество на един аргумент, като се вземат предвид както неговата валидност, така и истинността на предпоставките му. Един аргумент е валиден и всички негови предпоставки са верни, ако той е солиден. С други думи, силен аргумент е този, който следва логически и е подкрепен с надеждни данни.

Научното изследване, правният анализ и инженерното проектиране, както и изучаването на математиката и философията, зависят от дедуктивното разсъждение. Нейното значение за човешкото разбиране и развитие не може да бъде надценено, като се има предвид разнообразието и широтата на нейните приложения.

Правилата за умозаключение са принципи за дедуктивно разсъждение, които помагат за получаване на валидни заключения от набор от предпоставки. Следват някои добре познати правила за извод:

След като вече знаете какво е дедуктивно разсъждение, е важно да знаете, че има няколко вида дедуктивно разсъждение, включително силогизъм, modus ponens, modus tollens, хипотетичен силогизъм и дизюнктивен силогизъм. Всеки от тези типове има уникална структура и служи за конкретна цел в логическите разсъждения.

Сред основните правила за извод са modus ponens, modus tollens, хипотетичен силогизъм и дизюнктивен силогизъм, както беше обяснено по-горе. Тези правила позволяват извеждането на валидни заключения от предпоставките.

Стратегическите правила са насоки за изграждане на валидни дедуктивни аргументи. Тези правила включват ясна и кратка комуникация, въздържане от използване на двусмислени термини и изрази, както и увереност, че предпоставките имат отношение към заключението.

Хипотетичният силогизъм е логически аргумент, състоящ се от две условни твърдения и едно условно твърдение за заключение. Например:

Често се бърка с индуктивното разсъждение, при което заключенията се правят въз основа на конкретни наблюдения или доказателства и могат да бъдат верни или не, дори ако доказателствата са верни.