„Викторианска психопатка“ (Victorian Psycho) е история за убийства, адаптирана от писателката Вирхиния Фейто по собствения ѝ роман, която включва канибализъм, убийства с брадва и дори детеубийство.
Това е и филмът от фестивала в Кан, който вероятно предлага най-много забавление, пише Metro.
Тя е и нашият (ненадежден) разказвач, която обявява в началото на филма: „Казвам се Уинифред Ноти и съм най-здравомислещият човек, който някога съм срещала“.
Всичко това, докато демонстрира смущаващо празно изражение на лицето, когато не упражнява заучената си усмивка.
Монро е известна „кралица на писъка“ в хоръра, като тук сменя обичайната си роля на „последното оцеляло момиче“ от филми като „То следва“ (It Follows) и Longlegs, за да изиграе злодея с до голяма степен приличен британски акцент от епохата.
Има нещо странно привлекателно в нейната оптимистична и делова прямота относно ужасяващите ѝ престъпления, а зрителят изпитва допълнително съчувствие заради мимолетните споменавания за мрачното ѝ детство.
„Дори няма да ги поглеждам!“, заявява странно нетърпеливата да угоди Уинифред, което капсулира динамиката между комедийните и хорър елементите на филма.
Той също така е почитател на френологията и иска да „пипне главата на Уинифред“, наред с други неща, за обстоен преглед, докато киселата му съпруга оглежда външния ѝ вид и иска да узнае тайните ѝ. Тайните ѝ за красота, разбира се.
Междувременно Уинифред предизвиква и досадни слухове сред прислугата, с които ще трябва да се справи по свой собствен начин, докато се сприятелява с наивната медицинска сестра госпожица Лам (Томасин Макензи).
„Викторианска психопатка“ определено е представян като филм „за извратеняци“ и макар да е достатъчно смущаващ, в крайна сметка се оказва по-скоро шантава и изкривена готическа забава, отколкото истински смразяваща кървава баня.
Режисиран от Закари Уигън, филмът е възхитителен както в кръвопролитията, така и в черния си хумор. Макар и да не ви ужаси до смърт, той е зловещо готически, забавен и изгражда напрежение около непредсказуемостта на своята главна героиня – ексцентричната млада гувернантка Уинифред (Майка Монро).
Въпреки че тя може да е психопатът, след като се запознаваме със семейство Паунд в голямото имение „Енсор Хаус“ (начело с Джейсън Айзъкс и Рут Уилсън, и двамата възхитително зловещи и строги), става ясно, че Уинифред всъщност не е истинският злодей в историята.
Това е доста изненадващо прозрение особено когато я разпитват за миналото ѝ и се оказва, че тя идва от село, известно с поредица от случаи с мъртви бебета, а последните деца, за които се е грижила, все още са в неизвестност, докато предишно се е удавило.
Инструкциите за Уинифред относно нейните млади възпитаници, Андрю (Джейкъби Джуп) и Друсила (Иви Темпълтън), са ясни: „Направете ги умни, но не прекалено умни“. Господин Паунд напомня на гувернантката, че дъщеря му „рискува плодовитостта си с прекомерно образование“, докато госпожа Паунд великодушно я моли да не бие децата.
Във „Викторианска психопатка“ за всяка глуповата шега или суха забележка има и достатъчно количество кръв за феновете на ужасите – от разчленени части на тялото, включително ухо (което по-късно е изядено), до пръски кръв от удари с тъп предмет. И да, тя наистина убива бебе по шокиращ начин.
Сред всичко това се прокрадва и черният хумор – например когато Уинифред кара Андрю да цитира: „Моля ви, не пръстите на дъщеря ми“ – очевидно минала молба, която я е впечатлила. Или пък небрежната алюзия на господин Паунд за педофилията на баща му, който след смъртта на съпругата си бил „женен за децата“, но „предпочитал момчетата“.
Нещата се усложняват от въвеждането на „Фред“ – демон, за когото Уинифред вярва, че живее в нея и контролира убийствените ѝ импулси. Това пречи на героинята да бъде истинският социопат и сериен убиец от романа. Макар Монро да успява да изиграе пълната гама от объркващи емоции и мотиви на Уинифред, въвеждането на подобно извинение за поведението ѝ леко притъпява въздействието на финалната лудост на филма, както и амбицията му да бъде наистина шокиращ хорър.
)