Спасяването на осиротели диви животни и отглеждането им под грижите на хората помага за възстановяването на екологичното разнообразие на Кения. Най-голямата цел е опазването на слоновете, които от хилядолетия са избивани заради бивните си. С тази задача са се нагърбили от„David Sheldrick Wild Trust“.
Организацията носи името на майор Дейвид Шелдрик, който е надзирател на животни и управляващ един от големите паркове в Кения – Източен Цаво (East Ttsavo). Именно там той среща съпругата си Дафни Шелдрик. Британци по произход, но неразривно свързани с африканската култура, двамата поставят дивите животни в центъра на своя живот. През 60-те години те се превръщат в пионери в спасяването и отглеждането на осиротели бебета слонове и носорози. Дафни Шелдрик разказва за това е книгата си „Любовта ми Африка“ (издателство “ВАКОН“, София, 2013 г.), а медиите по целия свят научават за това как тя прекарва години, за да намери правилната млечна форма, с която да може да храни малките слончета така че те да оцелеят без майчиното мляко. За тяхната кауза говори целия свят.
Дейвид и Дафни изграждат успешна система за грижа за животни, в парковете им са допускани посетители, като целта е не просто хората да се любуват на дивото, но и да вземат присърце проблемите с опазването на околната среда. През целия им път те са благодарни и на гледачите – местни кенийци, които въпреки трудностите се борят с бракониерите. В отглеждането на животните се включва и дъщерята на семейство Шелдрик – Анджела. След смъртта на родителите си, тя и нейният съпруг се впускат да популяризират още повече Тръста. Създават успешна кампания за символично осиновяване на слончета, публикуват снимки и видеа как хранят бебета слончета или как ги мажат със слънцезащитен крем, защото кожата им е толкова чувствителна, че е податлива на изгаряния. С трепетно очакване хората виждат как гледачите помагат на някое изпаднало в беда животинче.
Днес проблемът с избиването на слонове е все така актуален. Най-големите бозайниците на планетата са все така застрашени не само в Африка, но и в Азия.
“Слоновете са много интелигентни животни, които изпитват същите емоции като нас, имат същите понятия за семейство и смърт и нормално живеят до седемдесет години. Мисълта, че тези животни трябва да умрат, за да може от зъбите им да се направят дрънкулки, изглежда чиста лудост. Също като нас дълбоко скърбят за близките си, но въпреки това намират смелост да обърнат страницата и да се съсредточат върху живота, който принадлежи на живите, а не на мъртвите“, разказва с книгата си Дафни Шелдрик.
Към Международния съюз за опазване на природата (IUCN) има специален мониторинг на нелегалното избиване на слонове. През март 2021 г. се отбелязва, че африканските слонове играят ключова роля в екосистемите. Д-р Бруно Оберле, генерален директор на IUCN, определя слоновете като „емблематични животни“, които заслужават да им се гарантира местообитание.
Повече за дейността на организацията може да намерите тук.