Искаме евтин руски газ, но протестираме срещу евтино украинско жито? Демокрацията ни отне много, ума например

  • 15 септември 2022 14:42

  • 4379
  • 0
Искаме евтин руски газ, но протестираме срещу евтино украинско жито? Демокрацията ни отне много, ума например
© Getty Images

Докладът на ДАНС за руските шпиони излиза в много подходящ момент, в който всичкото руско лоби, гълъбите, слугите на губернаторката и всички четирихилядници газ пик*ят (толкова, че скоро можем не само да си решим проблема, ами и да станем износители), защото любимата им русия така позорно губи „операцията“, че става за смях и на севернокорейците. 

Но подобни доклади, когато и да излязат, все е късно. Така са се просмукали платените русколюби в обществото ни, че отровиха и главите на мнозина обикновени българи, които продължават да вярват, че русия някога е била освободителка. Ето – само това последно изречение току що отприщи още една вълнà от газопик*ене. 

Интересни са механизмите на реакция у природонаселението. Някак автоматично приемат срещу кого да недоволстват и какво да приемат тихо и радушно. Сега разбирате ли защо нормалното образование е важно? Онова, което учи децата, а не ги индоктринира, не им промива мозъците. 

Научили веднъж пропагандата, те лесно стават жертви до края на живота си. Как лесно приеха въжделенията на служебните гълъби и зелените чорапи, че (май*ата му на морала и солидарността!) ние имаме нужда от евтин руски газ. И как лесно се насъскаха срещу евтиното украинско жито. 

Ако житото беше от която и да е друга държава, а не Украйна, мнозинството щеше да се събуди и да каже: чакайте бе, защо ни лишавате от евтино жито бе, алооооу! 

Но понеже е украинско, те потриват доволно ръце, че ще прецакат украинския внос. 

Не знам какво си мислите, но Украйна е житницата на света. Тя изнася, изнасяла е и ще изнася милиони тонове. У нас от Украйна са внесени едни нищо и никакви 6000 тона. Ние сме толкова „голям“ пазар, че ако целият им внос у нас спре, ще са ни забравили след 5 минути. За сметка на това обаче ние ще плащаме скъп хляб и скъпо брашно, защото цените на родните производители са добре изчислени да донасят по едно ново Бентли на година. 

Та… ще повторя: не знам какво си мислите, но Украйна ще си изнася жито по целия свят, а българските потребители ще плащат завишените цени на родните производители. И по някаква причина… се радват. Потребителите, искам да кажа – се радват. Щото са прецакали Украйна…

????

Не сме ли заслужили евтино жито, както президенти, служебни гълъби и друга номенклатура смята, че сме заслужили евтин (руски) газ? Няма ли поне един от тях да се сети да каже нещо по въпроса? Не бе, сериозно, можете ли да бъдете по-прозрачни от това, което сте сега? Можете ли да направите по-очевидни руските си пристрастия (да не кажа слугинаж)?

Няма ли да се сети някой от тези корифеи на социалната загриженост да попита протестиращите „производители“ къде ни е евтиният хляб, след като ОТМЕНИХА ДДС-то за тях, а и те ПОСТОЯННО ПОЛУЧАВАТ СУБСИДИИ от ЕС?

Не? Няма? Добре. Иначе мислите за българския народ ден и нощ, нали? Лягате и ставате с мисъл за него. 

А днес – 15 септември, освен първият учебен ден в България, е също така и международен ден на демокрацията. 

За съжаление, у нас мнозина смятат, че евтиното копие, сервирано от децата и внуците на ченгетата и активните борци, е демокрация. Те се инсталираха по етажите на властта, в банките, в тържищата, в полицията, в армията, в съда, в прокуратурата, в медиите, в издателствата, в парламента, във всяко правителство…

… и ни казват, че това грабителство, което провеждат, е „демокрация“. И хората, разбира се, намразиха демокрацията, неразбирайки, че те така и не са я видели в истинския ѝ вид досега. 

Но, за радост, поне малко успя да си покаже носа истинската. И това ни „отне“ стригането, печатите по краката, затвора за вицове, лазенето пред скодоумни дебили от ЦК, „отне“ ни щастието да се молим за изходна виза, стрелянето на месо по границата, режима на тока, празните магазини, 10 години за Лада, връзките за телевизор, корекома, портокали само по Нова година, пленумите, конгресите, лазенето пред СССР… е, последното – не съвсем…

… но, със съжаление, трябва да отбележим, че ни отне и нещо друго, а то, изглежда, е здравият разум на обществото. 
 

 

Последвайте канала на

Александър Томов
4379 0

Свързани новини

Водещи новини