„Спайдър-Ноар“: Никълъс Кейдж изплита стилен и почти безупречен ноар шедьовър

Никълъс Кейдж е роден да изиграе частния детектив от 30-те години на миналия век Бен Райли, известен още като Паяка: отчасти Богарт, отчасти Бъгс Бъни, но 100% Кейдж.

Надеждите за новия супергеройски сериал на Prime Video, „Спайдър-Ноар“ (Spider-Noir), бяха високи, подхранвани от впечатляващите трейлъри. Съществуваше обаче и известно притеснение: може ли самият сериал да отговори на огромните очаквания?

(Следват някои спойлери, но без разкриване на ключови моменти от сюжета.)

Героите са от значение

Черно-бяло срещу „Истински цвят“

Той заяви: „Това е просто едно малко бижу със собствена история“.

Оказва се, че отговорът е „да“. „Спайдър-Ноар“ е истински триумф, който съчетава забързан сюжет, завладяващи герои, великолепна кинематография и сценография, както и изключително остроумен диалог. Резултатът е изключително забавен и изпълнен с любов омаж към една магическа, отминала ера, пише Ars Technica.

През 2009 г. Marvel Comics създава своята „ноар“ линия, в която познати герои са преосмислени в алтернативна вселена, обикновено по време на Голямата депресия в САЩ. Версия на героя Спайдър-Ноар, озвучена от Никълъс Кейдж, се появи за кратко в анимационните шедьоври „Спайдър-Мен: В Спайди-вселената“ (2018) и „Спайдър-Мен: През Спайди-вселената“ (2023). (Очаква се той да се завърне в ролята и в предстоящия „Beyond the Spider-Verse“.) Интерпретацията на Кейдж беше толкова въздействаща, че сега получаваме цял сериал, изграден около нея.

Бен Райли се е отказал от ролята си на борец срещу престъпността, след като е загубил годеницата си Руби пет години по-рано. Огорчен, циничен и отдаден на алкохола, той едва свързва двата края с детективската си агенция, подпомаган от енергичната си секретарка Джанет (Карън Родригес). Той отхвърля настояванията на своя приятел репортер Роби (Ламорн Морис) да възроди Паяка. Макар това да би помогнало на западащата кариера на Роби, в отсъствието на Паяка безмилостният ирландски мафиотски бос Фин Бърн, известен като Сребърния (Брендън Глийсън), е установил пълен контрол над Ню Йорк – не само върху контрабандата, но и върху медиите, политиците и бизнеса.

Обстоятелствата обаче принуждават Бен да се върне в играта. Той е нает да проследи престъпник на име Адисън (Джак Майксел), който се оказва, че притежава пирокинетични суперсили. И Адисън не е единственият. Бодигардът на Сребърния, Флинт Марко (Джак Хюстън), бавно се превръща в Пясъчния човек, а неговият приятел Лони Линкълн (Ейбрахам Попула) – в Надгробния камък. Към тях се присъединява и егоцентричният Лейдън (Андрю Люис Колдуел), който се самонарича Мегават, защото може да поглъща и освобождава електричество.

Кейдж е опората на сериала; ролята пасва идеално на характерния му пищен стил, а изпълнението му е изключително. Актьорът описва своя герой като „70 процента Хъмфри Богарт и 30 процента Бъгс Бъни“. Кейдж никога не изпада в сляпо подражание и запазва комичните моменти в стил Бъгс Бъни за ситуации, в които те подхождат на сюжета – например когато Бен получава достъп до забранени зони, преструвайки се на майстор, пациент в лудница и т.н.

Кейдж споделя също, че възприема Бен като „паяк, който се опитва да се преструва на човек“, а не като човек с паякообразни способности. Той хореографира движенията си съответно, черпейки от дългогодишния си опит с тай чи. Това е особено важно в по-късните епизоди, когато предисторията на Бен се разкрива и той получава прословутото ухапване, което му дава суперсили. Човешкото тяло на Бен потрепва и се гърчи, докато той се опитва да контролира движенията си и да потисне вътрешния си Паяк. Той признава пред Кат, че е трябвало да се научи отново как да се държи като човек, но въпреки това Паякът винаги е там.

Поддържащият актьорски състав е също толкова силен. Глийсън е изключително магнетичен на екрана, превръщайки Сребърния в корав и заплашителен, но същевременно забавен и дори уязвим персонаж. Родригес черпи вдъхновение от образа на секретарката на Сам Спейд, Ефи (Лий Патрик), в „Малтийският сокол“ за своята роля на способната и вярна, но стоманена Джанет. Ли Джун Ли пък намира вдъхновение в Рита Хейуърт от ерата на „Джилда“, Лорън Бакол и Ким Бейсингър от „Поверително от Ел Ей“ за образа на Кат.

Друг актьор, който прави силно впечатление, е Колдуел в ролята на Лейдън/Мегават – разочарован актьор със склонност да рецитира Шекспир, докато използва електрическите си сили. В ръцете на по-малко талантлив изпълнител персонажът лесно би се превърнал в карикатура. И да, това наистина е Лукас Хаас, който изигра малкото момче амиш в „Свидетел“ от 1985 г., а тук влиза в образа на заплашителния помощник на Силвърмейн – Уинстън.

Черно-бялата версия красиво пресъздава атмосферата на холивудските ноар филми от 40-те години на миналия век. За цветния формат екипът въвежда термина „True Hue“ (Истински нюанс), тъй като целта е била да се създаде свръхнаситена картина, подобна на класическия „Техниколър“. Кейдж сравнява усещането с картината на Едуард Хопър от 1944 г. „Нощни птици“, но визията носи и духа на ретро комиксите, което напълно съответства на произхода на шоуто.

Защо „Спайдър-Ноар“ успява там, където толкова много други супергеройски сериали се провалят? Може би защото не е имало натиск продукцията да се вписва в по-голяма история от мултивселената. Изпълнителният продуцент Крис Милър заяви, че не е имало намерение да се създава „гигантска мрежа от взаимосвързани сериали“.

Все още няма информация дали „Спайдър-Ноар“ ще има втори сезон, но би било интересно да видим нова самостоятелна история за нашия неохотен герой. Все пак няма нищо лошо в това един проект да е завършен в рамките на един сезон особено когато този сезон е почти безупречен.