Филмът, който Роджър Ебърт намрази: защо великият критик отхвърли хорър класиката от 80-те

Колкото и да е уважаван, покойният филмов критик Роджър Ебърт е допускал някои „грешки“ в оценките си през годините.

Ебърт не прощава нелогичните решения на героите

Вместо това, той просто не може да преглътне факта, че дори след като героите научават, че извънземното променя формата си и атакува, когато са сами, те не успяват да изградят „непробиваема система за партньорство“.

Критикът променя мнението си за други филми, но не и за „Нещото“

Той не харесва оригиналния „Годзила“ и е сред критиците, които посрещат „Блейд Рънър“ с пренебрежение през 1982 г. – макар по-късно да поправя грешката си, като ретроспективно дава перфектните четири звезди на научнофантастичната класика на Ридли Скот.

„Нещото“ е втората (и доста свободна) филмова адаптация на новелата на Джон У. Кембъл от 1938 г. „Кой е там?“. Първата е от 1951 г. – „Нещото от друг свят“ на Крисчън Найби. Джон Карпентър толкова харесва този филм, че първоначално отказва да режисира своята версия. За щастие на всички ни, той все пак се съгласява и създава един от най-напрегнатите хоръри в историята, разказващ за изследователска база в Антарктида, тероризирана от мистериозно извънземно същество.

За съжаление, през 1982 г. повечето критици са на едно мнение. Почти всички имат проблеми с „Блейд Рънър“ и са единодушно отблъснати от „Нещото“. Много от тях са откровено враждебни към филма на Карпентър. Линда Грос от „Лос Анджелис Таймс“ го описва като „пуст, отчаян и нихилистичен“. Роджър Ебърт не е толкова краен, но все пак му е трудно да намери някакви достойнства, освен специалните ефекти. В крайна сметка критикът го намира за „разочароващ по две причини: повърхностните образи и неправдоподобното поведение на учените в ледената пустош“, пише Slash Film.

Звездата на филма, Кърт Ръсел, смята, че „Нещото“ не е пожънал успех отчасти защото излиза в една и съща година с „Извънземното“ на Стивън Спилбърг, който смазва в боксофиса както „Блейд Рънър“, така и хоръра на Карпентър. Други просто намират филма за прекалено мрачен, независимо от сравненията с дружелюбното извънземно на Спилбърг.

„Героите никога не са били силната страна на Карпентър“, пише критикът в своето ревю, давайки на филма едва две и половина звезди. „Той казва, че обича филмите му да предизвикват емоции у публиката, и предполагам, че предпочита да ни види как подскачаме от страх, вместо да се ангажираме с личностите на героите му".

„Отново и отново“, пише той, „Карпентър позволява на героите си да се скитат сами и да се връщат с глупави усмивки на лицата си.“ Все пак трябва да се отбележи, че същите тези герои се сблъскват с космически ужас, надхвърлящ всичко, с което човешкият ум се е сблъсквал. Подобни грешки в преценката изглеждат простими. Всъщност може би точно това е идеята. Но Ибърт остава непреклонен".

В съвместното си предаване „Сискел и Ебърт“ Джийн Сискел и Роджър Ебърт наблягат на „отблъскващите специални ефекти“ на филма – фраза, която звучи едновременно като комплимент и критика. Докато Сискел изглежда харесва филма на Карпентър, Ебърт продължава с нападките, заявявайки, че функцията на повечето герои е „да вървят по коридора и да бъдат нападнати“, и отново критикува неправдоподобното поведение на учените.

Удивително е, че той твърди, че подобна история „вече е правена, и то по-добре“, давайки за пример „Пришълецът“ на Ридли Скот – филм, който три години по-рано самият той отхвърля като „просто междугалактически трилър за обладана от духове къща“. Едва десетилетия по-късно Ебърт ретроспективно дава пълни четири звезди на „Пришълецът“, включвайки го в пантеона на научнофантастичните филми, получили перфектна оценка от него.

За разлика от „Пришълецът“ или „Блейд Рънър“, Роджър Ебърт така и не променя мнението си за „Нещото“. Години след първоначалното си ревю той отбелязва единствено, че приносът на Карпентър към поредицата адаптации на „Кой е там?“ е бил да „се възползва от три десетилетия напредък в специалните ефекти, за да направи своите създания "ужасно лигави неща от Космоса“. Според него „това е направено добре във филма“. Все пак, това не е достатъчно, за да спечели на продукцията реабилитация от страна на критика. Ебърт заключава, че ефектите са послужили най-вече да подтикнат тийнейджърите „да се предизвикват един друг кой ще издържи да гледа екрана“.