7 любопитни архитектурни стила, за които (вероятно) не сте чували

1. Блобитектура

Примери: Сградата на универсалния магазин „Селфриджис“ в Бирмингам, Англия (Future Systems) Музеят на изкуствата „Кунстхаус“ в Грац, Австрия (Питър Кук и Колин Фурние) Концертната зала „Сейдж Гейтсхед“ в Англия (Норман Фостър)

2. Бионична архитектура

Примери: Небостъргачът „Сейнт Мери Екс 30“ в Лондон, Англия (Норман Фостър) Националният космически център в Лестър, Англия (Никълъс Гримшоу) Биосферата в Монреал, Канада (Бъкминстър Фулър).

3.Джинджифилов стил

Вариация на стила, смесена с местни влияния, може да се открие и в Хаити.

4. Наклонена архитектура

Примери: Църквата „Света Бернадет дю Банле“ в Невер, Франция, Домът на културата в Амиен, Франция

5. Зооморфна архитектура

6. Стил „сватбена торта“

Един от известните примери е сградата на „Уолстрийт“ №120 в Ню Йорк, дело на архитекта Илай Жак Кан.

Стил „Кутия за обувки“

Това е най-функционалният от всички специфични архитектурни стилове.

Подобно на модата, архитектурата също има своите култови класики и недооценени тенденции. Отвъд изчистените линии на модернизма и суровия бетон на брутализма, съществува цял свят от игриви и необичайни движения – всяко със своя собствена история, логика и дори чувство за хумор, пише admiddleeast.com.

Някои са вдъхновени от живи организми, други от сладкиши или от геометрията на математиката. Тези по-малко известни стилове, носещи причудливи имена като блобитектура, джинджифилов стил или зооморфна архитектура, тихо са оформяли градския пейзаж и въображението ни. Представяме ви седем от най-интригуващите примери, които доказват, че архитектурата може да бъде колкото ексцентрична, толкова и изразителна.

Известен още като „blob“ архитектура (от англ. blob – петно, капка, амеба), този стил е вдъхновен от едноклетъчни организми с тяхната желеподобна и компактна форма. Смятан за разклонение на органичната архитектура, той е теоретизиран от американския архитект Грег Лин през 1995 г. Смята се, че раждането му е резултат от дигиталния напредък между 70-те и 90-те години на XX век, по-специално от развитието на 3D технологиите и софтуера за чертане, които освобождават архитектите от конвенционалните планове. Стилът е и кулминация на експерименти с органични и нетрадиционни форми, като тези на Анти Ловаг (къщите-балони) и Гауди.

Също произлязъл от органичната архитектура, бионичният стил е вдъхновен от адаптацията на живите организми към тяхната среда, като търси формата, а не функцията. Сградите избягват правите ъгли в полза на по-естествени извивки и фрактални влияния – удивителни математически фигури с почти психеделичен вид. Въпреки че корените му са в XVIII век, движението намира пълния си смисъл в екологичните проблеми на XXI век, докато човечеството се адаптира към климатичните промени.

Както подсказва името му, джинджифиловият стил (gingerbread style) се отнася до орнаменти по фасадата, наподобяващи украса на сладкиши – като в приказката за Хензел и Гретел. Арабески, сфери и множество резби украсяват американските къщи от 60-те и 70-те години на XIX век.

Наклонената архитектура, или „наклонена функция“, е движение, създадено от френските архитекти Клод Паран и Пол Вирилио през 1964 г. Те го определят като „края на вертикалата като ос на издигане и края на хоризонталата като постоянна равнина, в полза на наклонената ос и наклонената плоскост“. На практика сградите приемат наклонена форма, за да улеснят движението в тях и да изгладят потока от хора.

В ярък контраст със строгите линии на модернизма, зооморфната архитектура е особено необичайна, тъй като заимства формите си от животни. Този стил не бива да се бърка с т.нар. „duck architecture“ (букв. патешка архитектура), която възпроизвежда телата на животните буквално. Вместо това зооморфният стил черпи вдъхновение от скелетите, за да проектира структурата на сградите. В някои случаи, като например сградата „Костенурката“ в Центъра за живи изкуства на коренното население в Ниагарския водопад, избраните животни отразяват местната култура.

Примери: Летищният терминал TWA Flight Center на летище JFK в Ню Йорк, САЩ, с формата на птица (Ееро Сааринен) Центърът „Костенурката“ в Ниагарския водопад, САЩ (Денис Сън Роудс) Музеят на изкуствата в Милуоки, САЩ, с формата на птица (Сантяго Калатрава)

Този стил, известен още като сталински барок или сталински ампир, е характерен за Съветския съюз между 30-те и 50-те години на XX век. Сградите са монументални, симетрични и богато украсени, като често са подредени на етажи, наподобяващи пластовете на сватбена торта. Целта им е била да демонстрират силата и величието на комунистическия режим. Един от най-емблематичните примери е жилищната сграда на Котелническата крайбрежна улица в Москва, проектирана от Дмитрий Чечулин.

Стилът „сватбена торта“ описва специфичен тип конструкция, характеризираща се с пирамидално наслояване на етажите, което напомня структурата на сватбена торта. По-рядко терминът се използва за сгради с изобилие от фасадни орнаменти, наподобяващи захарна глазура, какъвто е случаят с купола на Капитолия във Вашингтон.

Емблематичен пример за тази архитектура са така наречените „дингбати“ (dingbats) – жилищни сгради, които се появяват масово през 50-те и 60-те години на XX век в южните щати на САЩ, предимно в Калифорния, Флорида, Невада и Хавай. Те представляват вид кубични бунгала с паркомясто на приземния етаж.