20 години по-късно: защо филмът на М. Найт Шаямалан, намразен от феновете, заслужава втори шанс

Да си фен на Шаямалан означава да приемеш както гения зад „Шесто чувство“, така и автора на катастрофалния „Явлението“.

Началото на края за „златното момче“

Въпреки това, Шаямалан пази само добри спомени. „Най-много харесвам тези, които са запазили своята чудата природа“, споделя той пред GQ през 2021 г., изброявайки сред любимите си филми „Неуязвимият“, „Посещението“ и именно „Жената от водата“.

Приказка с явни недостатъци

Искреност в ера на цинизъм

Кариерата на М. Найт Шаямалан е белязана от безпрецедентни възходи и падения. Някога възхваляван като „следващия Стивън Спилбърг“, само няколко години по-късно името му се превърна в синоним на комично лоши филми, обект на подигравки в интернет.

Въпреки лошата си репутация, Шаямалан и до днес защитава този свой личен проект, вдъхновен от приказка, която разказвал на дъщерите си за лека нощ. Дори след всичките си ранни успехи, „Жената от водата“ остава любимият филм на режисьора от собствената му филмография. При едно ново гледане може да откриете, че той не е чак толкова луд – в тази история за чудеса, семейство и вяра в необяснимото се крие странна магия.

Промяната в отношението на критици и публика към Шаямалан започва още с „Селото“ (2004). Мистериозният трилър за изолирана пуританска общност в Пенсилвания завършва с обрат, който не успява да изплаши никого, а по-скоро предизвика раздразнение. За следващия си проект режисьорът, чиято филмография се състои почти изцяло от оригинални сценарии, решава да адаптира история, която не съществува на хартия, а е разказвана устно на малките му дъщери.

Сюжетът разказва за домоуправителя на жилищен комплекс във Филаделфия, Кливланд Хийп (Пол Джамати), който открива млада жена (Брайс Далас Хауърд) в басейна. Филмът е съвременна приказка за буквална приказка. Шаямалан не се притеснява от липсата на финес – мистериозната млада жена, която се оказва водна нимфа от фантастичен свят, носи името Стори (от англ. Story – история).

Няма как да се отрекат явните недостатъци на „Жената от водата“, особено решението на Шаямалан да даде на себе си твърде голяма роля, както и ненужно злонамереният персонаж на филмовия критик, изигран от Боб Балабан. Въпреки това, благодарение на чистия размах на режисьора зад сценария и камерата, филмът остава по-интересен от 90% от заглавията, излизащи всяка година. Визуално той е истинско чудо, заснето от дългогодишния оператор на Уонг Карвай – Кристофър Дойл. Създадена е една изострена реалност, която отразява както чудото, така и зловещия сюрреализъм на приказките.

Актьорските изпълнения на Пол Джамати и Брайс Далас Хауърд са несправедливо охулени при излизането на филма. И двете звезди успяват да влязат в странния регистър на Шаямалан, изграждайки неочаквана връзка помежду си. Познатият невротичен и сприхав образ на Джамати е особено подходящ за ролята на циник, който се учи да приема фантастичните красоти на своя обикновен свят.

Шаямалан винаги е бил по-наясно с иронията, отколкото критиците му искат да повярват, и това личи в провокативната природа на филма, която ги е влудявала през 2006 г. Любовта на режисьора към собствените му деца и бащиният му дълг са демонстрирани в най-чистата си форма, съчетавайки сантименталността на приказка за лека нощ с отчетливо усещане за безпокойство.

Днес режисьорът, който сам финансира филмите си, е опростил своята някога пищна визия, създавайки непретенциозни нискобюджетни продукции. „Жената от водата“ служи като ранен преход към сегашното му амплоа, тъй като в крайна сметка филмът работи най-добре като чист мистериозен трилър. Дори недостатъците му са част от неговия особен чар.

Смелите му наративни решения често демонстрират безкомпромисна увереност, която не се страхува да провокира зрителите. Независимо от моментните оценки на критиката, Шаямалан продължава да бъде трайно присъствие в света на киното, доказвайки своята устойчивост и специфичен авторски почерк, пише Collider.