Актьорите могат да бъдат доста чувствителни, но мнозина от тях са показвали, че нямат проблем да посочат някой от собствените си филми и да признаят, че не струва. Понякога дори критикуват чужди продукции.
Какво се случва обаче, когато критиката е насочена към техен любим проект?
„Предполагам, че чувството за контрол и участие отвъд това просто да дойда и да изиграя ролята, ме кара да изпитвам емоционална привързаност към него“, обяснява актьорът.
Това е разбираемо, тъй като той е част от проекта много преди Скорсезе да се включи, като се бори за ролята още от 1999 г., когато режисьор е трябвало да бъде Майкъл Ман.
Разбира се, има и такива, които го определят като повърхностен, тематично кух и фокусиран повече върху стила, отколкото върху съдържанието. В по-голямата си част обаче това е харесвана лента.
И това е добре, защото ако „Авиаторът“ не беше спечелил широко одобрение от критиката и публиката, звездата щеше да прекарва много повече време, чувствайки се обиден всеки път, когато чуе негативен коментар по негов адрес.
Всеки има любими филми, както и такива, които не понася, и това е лично мнение, на което всеки има право. Ако обаче кажете и една лоша дума за определен филм пред Леонардо ди Каприо, той категорично няма да толерира подобна клевета.
Ако сте на мястото на Ди Каприо, вероятно просто ще си запушите ушите и ще се престорите, че не сте чули нищо. В един идеален свят може би би му се искало да последва примера на Уил Смит и да зашлеви всеки, който дръзне да обиди филм, който е по-близо до сърцето му от повечето други. Но когато си знаменитост, не можеш да правиш такива неща, без да те съдят, пише Far Out Magazine.
Носителят на „Оскар“ е участвал в няколко слаби продукции през годините, но в сравнение с други негови колеги, броят им е малък. През последните три десетилетия Ди Каприо се фокусира върху качеството, а не върху количеството. Дори филмът на Адам Маккей „Не поглеждай нагоре“, който мнозина смятат за претенциозен боклук, оправда поляризиращата си репутация, като необяснимо попадна в краткия списък на „Оскар“ за „Най-добър филм“.
Ако срещнете Ди Каприо на улицата и му кажете, че „Плажът“ е слаб филм или че „Желязната маска“ е загуба на време, той вероятно няма да има нищо против. От друга страна, ако му заявите, че „Авиаторът“ на Мартин Скорсезе е кинематографична катастрофа, той няма да го приеме.
Ди Каприо дори надделява над конкуренцията в лицето на Кристофър Нолан и Джим Кери, които по същото време разработват собствен биографичен филм за Хауърд Хюз. Той нарича тази роля най-ценната в кариерата си. Повече от две десетилетия след премиерата на филма през 2004 г. тези чувства не са се променили, а дори са станали по-силни.
„Дори и днес се чувствам леко обиден, ако хората кажат нещо лошо за „Авиаторът“, добавя Ди Каприо, макар че филмът няма твърде много критици.
)