Всеки има любими филми, както и такива, които не понася, и това е лично мнение, на което всеки има право. Ако обаче кажете и една лоша дума за определен филм пред Леонардо ди Каприо, той категорично няма да толерира подобна клевета.
Актьорите могат да бъдат доста чувствителни, но мнозина от тях са показвали, че нямат проблем да посочат някой от собствените си филми и да признаят, че не струва. Понякога дори критикуват чужди продукции.
Какво се случва обаче, когато критиката е насочена към техен любим проект?
„Предполагам, че чувството за контрол и участие отвъд това просто да дойда и да изиграя ролята, ме кара да изпитвам емоционална привързаност към него“, обяснява актьорът.
Това е разбираемо, тъй като той е част от проекта много преди Скорсезе да се включи, като се бори за ролята още от 1999 г., когато режисьор е трябвало да бъде Майкъл Ман.
Разбира се, има и такива, които го определят като повърхностен, тематично кух и фокусиран повече върху стила, отколкото върху съдържанието. В по-голямата си част обаче това е харесвана лента.
И това е добре, защото ако „Авиаторът“ не беше спечелил широко одобрение от критиката и публиката, звездата щеше да прекарва много повече време, чувствайки се обиден всеки път, когато чуе негативен коментар по негов адрес.
Ако сте на мястото на Ди Каприо, вероятно просто ще си запушите ушите и ще се престорите, че не сте чули нищо. В един идеален свят може би би му се искало да последва примера на Уил Смит и да зашлеви всеки, който дръзне да обиди филм, който е по-близо до сърцето му от повечето други. Но когато си знаменитост, не можеш да правиш такива неща, без да те съдят, пише Far Out Magazine.
Носителят на „Оскар“ е участвал в няколко слаби продукции през годините, но в сравнение с други негови колеги, броят им е малък. През последните три десетилетия Ди Каприо се фокусира върху качеството, а не върху количеството. Дори филмът на Адам Маккей „Не поглеждай нагоре“, който мнозина смятат за претенциозен боклук, оправда поляризиращата си репутация, като необяснимо попадна в краткия списък на „Оскар“ за „Най-добър филм“.
Ако срещнете Ди Каприо на улицата и му кажете, че „Плажът“ е слаб филм или че „Желязната маска“ е загуба на време, той вероятно няма да има нищо против. От друга страна, ако му заявите, че „Авиаторът“ на Мартин Скорсезе е кинематографична катастрофа, той няма да го приеме.
Ди Каприо дори надделява над конкуренцията в лицето на Кристофър Нолан и Джим Кери, които по същото време разработват собствен биографичен филм за Хауърд Хюз. Той нарича тази роля най-ценната в кариерата си. Повече от две десетилетия след премиерата на филма през 2004 г. тези чувства не са се променили, а дори са станали по-силни.
„Дори и днес се чувствам леко обиден, ако хората кажат нещо лошо за „Авиаторът“, добавя Ди Каприо, макар че филмът няма твърде много критици.
)