Неуспехите на Русия на бойното поле оказват все по-голямо влияние върху вътрешнополитическата обстановка в страната. Войната, замислена от Кремъл като бърза „специална военна операция“ (СВО, както Москва нарича пълномащабната си агресия срещу Украйна, започната на 24 февруари 2022 г.), се проточи с години, а последиците от нея вече се усещат дори в Москва.
Според автора това показва, че не само „СВО“ на Путин не постига успехи в Украйна, но и самата руска армия вече е уязвима дори в столицата.
Ракман отбелязва, че от началото на пълномащабното нахлуване властите са се опитвали да изолират Москва и Санкт Петербург от последиците на войната. Сега обаче руснаците все по-често се сблъскват с ограничения, свързани със сигурността.
Летищата в Москва редовно преустановяват работа заради заплахи от дронове, мобилният интернет периодично се изключва, а нападенията срещу представители на силовите структури и военното ръководство зачестяват.
В допълнение, украинските удари по петролни рафинерии оказват влияние върху вътрешния пазар на горива и водят до покачване на цените.
Колосалната цена на войната
В руския елит все по-често се говори за мир
Според Ракман един от най-важните сигнали напоследък е появата на критични оценки за войната дори сред представители на руската политическа и експертна общност.
Той посочва публикация в близкото до властта списание „Русия в световната политика“, чиито автори поставят под съмнение постигането на основната политическа цел на Кремъл – отстраняването на настоящото украинско правителство.
Историческите паралели: военните поражения и политическите промени в Русия
Възможно ли е Путин да бъде отстранен?
Ракман смята, че масовите протести или традиционната политическа борба едва ли ще имат успех. Той припомня големите антипутински демонстрации в Москва през 2011–2012, 2019 и 2021 г., които завършват с масови арести и насилие.
Според Ракман въоръжените хора имат по-голям шанс да свалят Путин, отколкото невъоръжените граждани.
Разделението в елита е най-вероятният път към промяна
Превръщането на недоволството сред елита в реален механизъм за смяна на властта обаче няма да е лесно. Вероятно за подобен ход ще е нужен човек от най-висшите ешелони, зад когото стоят лоялни силови структури.
Последици от войната за Русия
Според Гидиън Ракман, колумнист във Файнейшъл таймс", провалът на руската кампания в Украйна може да се превърне в пряка заплаха за властта на диктатора Владимир Путин.
Като показателен пример Ракман посочва парада на 9 май в Москва, който руските власти традиционно използват за демонстрация на военна мощ. Тази година обаче Кремъл се отказа от мащабното представяне на танкове и тежка техника поради опасения от украински атаки.
Авторът подчертава, че цената на конфликта за Русия е колосална и трагична. Той припомня скорошно изявление на ръководителя на британското разузнаване Ан Кийст-Бътлър, според която близо 500 000 руснаци са загинали във войната, а още повече са тежко ранени.
„Това е очевидна заплаха за бъдещето на страна, чието население намаляваше още преди началото на войната. Ако една триумфална победа беше близо, подобни загуби може би щяха да изглеждат приемливи. Но Русия воюва в Украйна по-дълго, отколкото Съветският съюз се е сражавал срещу Германия през Втората световна война. И все още не е успяла да завземе целия Донбас (Източна Украйна). Нещо повече, през април руснаците дори загубиха част от териториите си“, подчертава той.
В статията се твърди, че подобен сценарий би изисквал окупацията на цяла Украйна, което е нереалистично. Вместо това авторите призовават за уреждане на конфликта чрез преговори. Според Ракман подобни изявления свидетелстват за нарастващо недоволство сред част от руския елит.
Авторът припомня, че в руската история военните неуспехи често са били катализатор за политически промени. Ето защо, според него, Путин трябва да се тревожи не само за хода на войната, но и за собственото си положение.
Поражението в Руско-японската война от 1905 г. допринася за обществени безредици и преход към конституционна монархия. Неуспехът в Първата световна война става фон за Руската революция. Отстраняването на Никита Хрушчов през 1964 г. е тясно свързано с възприемането на неговия провал по време на Карибската криза. Продължителната война в Афганистан е важен фактор за упадъка, довел до разпадането на СССР.
Въз основа на тези исторически примери анализаторът предполага, че провалът в Украйна може да доведе до падането на 73-годишния Путин. Той обаче признава, че е трудно да се предвиди конкретният механизъм за отстраняването му от власт.
„Харизматичните опозиционни лидери обикновено или загиват, или са принудени да напуснат страната. Борис Немцов беше убит близо до Кремъл през 2015 г. Алексей Навални почина в затвора през 2024 г. – почти сигурно убит. През септември ще се проведат избори за руската Държавна дума (долната камара на парламента), но резултатът от тях не буди съмнения у никого“, пише той.
Бунтът на наемническата група „Вагнер“ през 2023 г., воден от покойния ѝ основател Евгений Пригожин, беше най-близкият момент до загуба на властта от страна на Владимир Путин. Въпреки провала на метежа, този инцидент накара руския диктатор да затегне контрола си над всички въоръжени структури в страната.
Въпреки предприетите мерки, разцеплението в руския елит все още изглежда като най-вероятния сценарий за отстраняването на Путин. Според анализатори, за да се случи това, е необходима критична маса от влиятелни фигури, които да стигнат до заключението, че войната в Украйна се развива зле и трябва да бъде прекратена.
Тези хора трябва също така да осъзнаят, че постигането на мир с Украйна и възстановяването на отношенията с Европа би било значително по-лесно, ако в Кремъл има ново лице и нов начин на мислене. Смята се, че европейските правителства трябва още сега да положат усилия, за да предадат този сигнал на елитните кръгове в Русия.
Александър Габуев, директор на берлинския клон на Центъра „Карнеги Русия-Евразия“, описва настоящия руски елит като съставен от „лично подбрани лоялисти, бенефициенти на сегашната конфронтация, хора, срещу които са събрани огромни количества компромати като средство за възпиране, които не общуват достатъчно помежду си, за да заговорничат, и които от години са под западни санкции“.
В такава обстановка подкрепата за Путин може да изглежда като по-безопасният избор. Поради това пречките пред евентуалното му отстраняване остават изключително сериозни.
„И все пак става все по-очевидно, че Путин е повел страната си по път, който не може да бъде поддържан безкрайно. Тук е уместно да се използва израз, популярен на финансовите пазари: „Ако нещо не може да продължава вечно, то рано или късно ще спре“, обобщава анализаторът Гидиън Ракман.
Според последни данни икономическият растеж в Руската федерация рязко се е забавил, което засилва натиска за намиране на изход от войната. През първото тримесечие на 2026 г. икономиката се е свила с 0,2% – спад, който властите обясняват с високите лихвени проценти, западните санкции и „силната“ рубла. Прогнозата за растеж за настоящата година остава скромна – около 0,4%.
Някои експерти твърдят, че във войната срещу Украйна Путин е попаднал в „цугцванг“ – ситуация, в която всеки следващ ход само влошава позицията на Кремъл. Поради това ключовият въпрос през следващите месеци ще бъде как руският президент ще реагира на постепенното възстановяване на военните способности на Украйна.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)