Лукашенко плаши арменците с „украински сценарий“, а след севернокорейците дойде ред и на талибаните да станат „братушки“

Не искам да кажа, че руснаците вече стават за смях, но… руснаците вече стават за смях. Първо севернокорейските братушки, сега – талибанските братушки.

Единствената следваща стъпка, която може да ги закопае още повече в дъното на геополитическата трагикомедия, е да сключат съюз с Дарт Вейдър и да приключват с тая мъка…

_________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.

След падането на дрон в Румъния, Медведев – помните – реши да се направи на по-висок от метър и петдесет; и от удобния заслон на бункерово джудже заяви, че европейците вече нямало да спят спокойно.

За да не остане по-назад, по-едрият и по-картофоподобен негов „събрат“ по путинско подмазване – Лукашенко – реши, че трябва да плаши арменците с „украински сценарий“, ако не гласуват както би се харесало на господаря му в Кремъл.

Арменците трябва да бъдат много внимателни, за да не повторят това, което се случи в Украйна, заяви беларуският диктатор Александър Лукашенко след срещата на Евразийския икономически съюз в Астана.

Според него Армения трябвало добре да помисли, преди да тръгне към по-тясна интеграция с Европейския съюз. „Точно така започна всичко в Украйна“, предупреди мустакатият двойник на г-н Картофена глава.

Няколко дни по-рано почти същото предупреждение отправи и Владимир Путин.

Ако човек не познаваше историята, можеше да остане с впечатлението, че „украинският сценарий“ е някакво природно бедствие. Земетресение. Наводнение. Ураган. Нещо, което просто се случва.

И звучи странно, когато хората, които създадоха „украинския сценарий“, днес предупреждават други държави да не го повторят.

Истинското послание на Москва и Минск е доста по-просто: не се отдалечавайте от Кремъл. Не гледайте към Брюксел. Не си въобразявайте, че можете сами да определяте бъдещето си. Защото може да последва „украински сценарий“.

Предупрежденията („заплахите“, по-точно!) идват точно преди парламентарните избори в Армения. Паралелно Русия започна да затяга ограниченията върху арменски стоки, а руските официални лица все по-често говорят за „опасностите от европейската интеграция“.

Посланието е ясно: „Гласувайте правилно“! Или ще разберете какво означава „украински сценарий“.

И докато Кремъл плаши една от най-старите християнски държави в света, дългогодишен руски съюзник и член на руските интеграционни структури, в Москва се случва нещо друго.

Там пристигна делегация на талибаните. Да, същите талибани. Същото движение, срещу което преди години целият свят водеше война. Същото движение, което дълго време беше символ на религиозен екстремизъм и международна изолация.

Хм… „религиозен екстремизъм и международна изолация“… как ли звучи това на руски? Сигурно като „традиционни ценности“?

Русия вече официално призна режима на талибаните в Афганистан. Засега е единствената държава в света, която е направила това. А миналата седмица Москва и Кабул подписаха ново споразумение за военно сътрудничество.

Подписването стана по време на Международния форум по сигурността в Москва. Сред участниците беше афганистанският министър на отбраната Мохамад Якуб – син на основателя на талибанското движение молла Омар.

Подробностите по споразумението остават неизвестни. Експерти не смятат, че талибаните ще изпратят хиляди бойци в Украйна по севернокорейския модел (макар и да не е съвсем изключено). Но това всъщност не е най-интересната част от историята.

Преди няколко години Русия обичаше да се представя като алтернативния център на световната цивилизация. Като държава, която защитава традиционните ценности. Като сила, около която ще се обединят народите, разочаровани от Запада. Днес…

Помните ли как първоначално всички информации за севернокорейски войници бяха определяни като „фалшиви новини“? Руските говорители се подиграваха на западните медии. После се появиха доказателствата. После последваха благодарности. После дойдоха официалните признания. После се появиха и паметниците. Сега пък и талибаните.

Последните години Русия постепенно загуби Украйна. Финландия влезе в НАТО. Швеция влезе в НАТО. Молдова се отдалечава. Армения все по-често гледа към Европа. Казахстан все по-често води собствена си политика. Но в същото време Москва изгражда все по-тесни отношения със Северна Корея, режима на Лукашенко и талибаните. Какво е това?, защото просто „дипломатическа подробност“ НЕ Е. Това е геополитическа диагноза.

Понякога една държава може да бъде разбрана по враговете си, но по-често (и най-вече!) може да бъде разбрана по „приятелите“ си. Та, може би най-интересната част от заплахите към Армения не е самият „украински сценарий“. Най-интересното е кой го произнася. Един човек, който управлява Беларус вече повече от три десетилетия. И друг човек, който започна най-голямата война в Европа след 1945 година. Двамата предупреждават Армения да не върви по пътя на Украйна, която скъса връзките си с мрака на съветското блато.

Колкото и да се опитват да се правят на оригинални и остроумни, нито Лукашенко, нито Путин, нито талибаните, нито севернокорейските братушки могат да променят факта, че не Украйна нападна Русия. А Русия нападна Украйна.

И колкото и често Кремъл да използва израза „украински сценарий“, това няма да промени най-важния факт: хората, които днес предупреждават за този сценарий, са същите хора, които го създадоха.

Великите сили обикновено привличат хората към себе си. Не ги плашат, че да останат.

Държавата, която претендира да е център на цяла цивилизация, е принудена да търси подкрепа сред диктатори, талибани и севернокорейски генерали. И колкото по-силно плаши другите с бъдещето, толкова повече започва да прилича на собственото си трагично катастрофирало минало. Все едно са обречени тия хора в Русия – да се въртят в кръг от кремълски джуджета – всеки път: копие на копие на копие на Сталин с мания да е Петър I.