Странни, шокиращи и леко неудобни: 13 филма, които ще ви оставят безмълвни

От хорър комедии до сюрреалистични драми, те нарушават правилата на разказването на истории и карат мозъка ви да работи дълго след финалните надписи, пише How Stuff Works.

Просто не очаквайте да останете с усещането за нормалност.

1. „Гумена глава“ (Eraserhead, 1977)

Реалността сякаш се огъва на всяка крачка, превръщайки бащинството в съновидение, изпълнено със страх и объркване.

2. „Да бъдеш Джон Малкович“ (Being John Malkovich, 1999)

Кукловод открива портал, който води директно в главата на актьора Джон Малкович. Това, което следва, е мрачно-комично изследване на идентичността, славата и контрола.

3. „Швейцарско войниче“ (Swiss Army Man, 2016)

Мъж, заседнал на самотен остров, открива труп с проблеми с газовете (в ролята Даниел Радклиф), който му помага да оцелее.

Тази странна приятелска комедия използва мъртвото тяло като многофункционален инструмент, за да изследва теми като самотата, приятелството и въображението. Идеята е чист абсурдизъм, но резултатът е изненадващо прочувствен.

4. „Свещени мотори“ (Holy Motors, 2012)

5. „Бивень“ (Tusk, 2014)

Животът на водещ на подкаст претърпява ужасяващ обрат, когато среща мъж, обсебен от моржове. Той е физически трансформиран чрез операция – да, превърнат в морж – докато приятелите и приятелката му отчаяно се опитват да го намерят.

Режисьорът Кевин Смит се потапя изцяло в телесния хорър в тази гротескна, трагична и мрачно забавна история.

6. „Омарът“ (The Lobster, 2015)

В един дистопичен свят самотните хора трябва да си намерят романтичен партньор за 45 дни или ще бъдат превърнати в животни.

Безизразният хумор на филма, странните правила и бруталната логика го правят едновременно смущаващ и странно емоционален, а хотелът, в който живеят героите, се превръща в изкривен дом на отчаянието.

7. „Гума“ (Rubber, 2010)

Автомобилна гума с психически способности започва да убива наред в пустинята.

Да, наистина. Този абсурден филм е и сатира на филмовата логика, и за очакванията на публиката. Това е история, в която злодеят няма глава – защото ... е просто гума.

8. „Под кожата“ (Under the Skin, 2013)

Скарлет Йохансон играе извънземна съблазнителка, която преследва самотни мъже. Майчинското спокойствие на героинята, обаче, крие хищническия ѝ инстинкт.

С минимален диалог и зловещи визуални ефекти, филмът превръща тихия ужас в нещо красиво и странно. Смъртта се усеща интимна, а оцеляването – извънземно.

9. „Сценарий за сънища“ (Dream Scenario, 2023)

Никълъс Кейдж е в ролята на професор, който започва да се появява в сънищата на непознати само за да види как животът му се превръща в абсурд, а къщата, в която някога се е чувствал в безопасност, се превръща в затвор на параноята.

Филмът смесва комедия, ужас и сюрреализъм, за да изследва какво се случва, когато славата се превърне в кошмар.

10. „Гъмо“ (Gummo, 1997)

Тук имаме колаж от смущаващи моменти в опустошен от торнадо град в Охайо. Има сцени с деца, които се къпят в мръсна вода, случайно насилие и лов на котки.

Начинът, по който режисьорът Хармъни Корин улавя хаоса на разбити животи в разбити домове, го кара да изглежда по-скоро като документален филм от друга планета, отколкото като игрален.

11. „Общество“ (Society, 1989)

Този сатиричен телесен хорър проследява тийнейджър, който подозира, че богатото му семейство от Бевърли Хилс крие нещо. Финалната сцена е гротескна оргия от безформена плът, която кара по-ранните странности да изглеждат безобидни.

12. „По-зелената трева“ (Greener Grass, 2019)

Тази пастелна крайградска комедия извежда идеята за „да не изоставаш от съседите“ до абсурдни крайности. Семейства си разменят деца, възрастни носят брекети, а жена ражда футболна топка.

Филмът изследва обществения натиск и идентичността чрез сюрреалистична комедия, използвайки всеки дом като огледало на крайградския абсурд.

13. „Дяволска история“ (Devil Story, 1986)

Този френски хорър филм е известен със своя несвързан сюжет и объркващи сцени, включващи деформиран убиец, мумия и обладан от духове кон. Майката на един от героите се появява за кратко и след това изчезва без обяснение, което допринася за хаоса.

Някои филми предизвикват мозъците ни да се раздвижат по най-възхитителния начин. Независимо дали изкривяват реалността, следват странен сюжет, или залагат на абсурда, тези необичайни творения на изкуството могат да бъдат класифицирани като всичко друго, но не и като обикновени.

Сюрреалистичният дебют на Дейвид Линч проследява мъж, който се сблъсква с бащинството в постиндустриален кошмар. Черно-белите визуални ефекти, звуковият дизайн и странното бебе създават филм, който е едновременно натрапчив и труден за забравяне.

Мъж пътува из Париж, влизайки в странни роли – от наемен убиец до баща и чудовищна фигура. Няма ясен сюжет, а само поредица от необичайни сцени, които изследват идентичността и актьорската игра, размивайки границата между изкуство и живот. Всеки кадър се усеща като сън в съня.