Любимата комедия на Ан Хатауей за отдих и добро настроение

След като се утвърждава като тийн идол, тя постепенно се насочва към по-сериозни роли, като за началото на това можем да посочим впечатляващото ѝ изпълнение в „Планината Броукбек“.

Оттогава насам Хатауей изгражда стабилна и впечатляваща кариера, печелейки „Оскар“ и редица други престижни награди за множество запомнящи се роли.

Когато обаче иска да се отпусне и да се развесели, изборът на Хатауей е съвсем различен. В интервю за Vogue, тя посочва комедията от 2007 г. „Остриета на славата“ с Уил Феръл като филмът, който винаги я кара да се почувства щастлива.

„Частта в края, когато се гонят, но носят кънки на сух терен – физическата комедия ме прави толкова щастлива. И, разбира се, всеки филм с Уил Феръл. Точка. Особено от онзи период – Уил Феръл с Адам Маккей. Да, завинаги".

Докато Ан Хатауей се движи между драмата и комедията, Уил Феръл се изявява предимно в своята сфера. Дори по-сериозните му филми като „Всичко трябва да си отиде“ или „Не може да бъде“ съдържат комедийни елементи.

Успехът в Холивуд на ранна възраст невинаги гарантира стабилна кариера и в по-зрелите години на актьорите. Ан Хатауей, обаче, определено попада в групата, която успява да осъществи този преход плавно и безпроблемно.

Освен с драматичните си превъплъщения, Хатауей е популярна и с участията си в редица комедийни проекти, сред които попада и поредицата „Дневниците на принцесата“. Именно тези филми бележат началото на сътрудничеството ѝ с легендарния режисьор Гари Маршал.

Режисиран от Уил Спек и Джош Гордън, „Остриета на славата“ разказва за двама фигуристи, изиграни от Феръл и Джон Хедър, които намират начин да се върнат в играта, след като са били дисквалифицирани. Те сформират необичайно партньорство, но трябва да преодолеят взаимната си неприязън, за да спечелят голямата награда, което, разбира се, води до поредица от комични ситуации.

Що се отнася до Адам МакКей, той поема по различен път, като в крайна сметка се насочва към по-сериозни теми с филми като „Големият залог“, „Вице“ и „Не поглеждай нагоре“. Въпреки че тези продукции не са лишени от хумор, те са значително по-драматични от предишните му творби. Подобно на Хатауей, МакКей също доказва, че е изключително многостранен творец.

Когато си толкова забавен, колкото е Уил Феръл, обаче, не е нужно да правиш нищо друго. Той е допринесъл с толкова много фантастични комедии към световното кино, че заслужава признание за почти всичко, с което се захване – твърдение, с което Ан Хатауей със сигурност би се съгласила.