Може да се каже, че „Прислужницата“ на Пол Фейг е най-голямата боксофис изненада на 2025 г. Пуснат малко преди Коледа като алтернатива на „Аватар: Огън и пепел“ (който се представи по-слабо от очакваното), еротичният психологически трилър се оказа монументален спящ хит, натрупвайки приходи от близо 400 милиона долара при бюджет от 35 милиона.
"Прислужницата" е доста абсурден, особено в последната си част, но е подкрепен от невероятно атрактивния си актьорски състав и разтърсващото изпълнение на Сайфред.
Неговият главозамайващ успех повдига въпроса дали поджанрът на еротичния трилър не се завръща. Ако сте сред тези, които превърнаха „Прислужницата“ в такъв финансов феномен, следващите филми вероятно ще ви допаднат, пише Collider.
„Лудории“ (Wild Things, 1998)
Режисьорът Джон Макнотън е получавал както похвали от критиката, така и противоречиви реакции през цялата си кариера, най-вече заради смразяващия си филм от 1986 г. „Хенри: Портретът на един сериен убиец“.
„Лудории“ е също толкова скандален и е един от най-сексуално откровените холивудски филми за своята епоха. Мат Дилън, Кевин Бейкън, Нев Кембъл и Денис Ричардс са великолепни в този мрачно-комичен нео-ноар трилър.
„Секс игри“ (Cruel Intentions, 1999)
„Секс игри“ е мрачна комедия, но работи изненадващо добре благодарение на отличните изпълнения и необичайната смесица от цинизъм и искреност.
Този култов филм получи няколко продължения, издадени директно на видео, и телевизионен римейк, но нито едно от тях не успя да улови магията на оригинала.
„Цветът на нощта“ (Color of Night, 1994)
„Широко затворени очи“ (Eyes Wide Shut, 1999)
„Широко затворени очи“ и „Прислужницата“ си приличат по някои неща, но са и коренно различни. И двата са високопрофилни студийни филма с необичайно силен сексуален заряд и звезден актьорски състав.
Режисиран от Стенли Кубрик, „Широко затворени очи“ е сюрреалистичен и енигматичен разказ за брака, ревността и сексуалните фантазии.
Докато „Прислужницата“ се задоволява с това да бъде пикантно, лековато и в крайна сметка доста безсмислено забавление, „Широко затворени очи“ (Eyes Wide Shut) е magnum opus на един майстор, създаден да остане в съзнанието ви завинаги.
С производствен период от около 400 дни, „Широко затворени очи“ все още държи рекорда за най-дълги снимки в историята на киното.
„Облечена да убива“ (Dressed to Kill, 1980)
Това е слашър мистерия, изпълнена с препратки към Хичкок, най-вече към „Психо“, но с множество акценти от „Световъртеж“.
Сидни Суини, Аманда Сайфред и Брандън Скленар участват във филма, базиран на книгата на Фрида Макфадън. Историята разказва за красива млада жена с криминално минало, която започва работа като икономка и чистачка в дома на заможно нюйоркско семейство, криещо мрачни и диви тайни.
Сюжетът се върти около неустоимо привлекателен училищен съветник от Флорида, който е обвинен в изнасилване от две свои ученички. Нищо не е такова, каквото изглежда, и докато „Прислужницата“ разчита на един голям обрат, „Лудории“ е изпълнен с толкова много, че е трудно да бъдат преброени. Бил Мъри е умопомрачителен в ролята на съмнителен адвокат, който никога не сваля ортопедичната си яка.
Класическият френски роман „Опасни връзки“ е послужил за основа на много запомнящи се адаптации, но най-разпространената в поп културата вероятно е тази тийн драма с участието на плеяда млади холивудски звезди от зората на новото хилядолетие. Райън Филип, Сара Мишел Гелар, Рийз Уидърспун и Селма Блеър оглавяват актьорския състав в история за отегчени, разкрепостени и богати тийнейджъри от Ню Йорк, които планират съблазнявания и завоевания, за да се забавляват.
Предстои да ви препоръчаме един ужасен филм. Поджанрът на еротичния трилър достига своя абсолютен връх в началото на 90-те, като много от тези филми са били откровено слаби. Психо-слашърът „Цветът на нощта“ е ужасен по един завладяващ начин – филмова катастрофа, която с времето е прегърната от публиката.
Брус Уилис играе психолог, травмиран след самоубийството на свой пациент, който се присъединява към група за терапия, където труповете започват да се трупат. Филмът предизвиква много спорове и получава най-високия възрастов рейтинг заради обширните голи сцени между Уилис и Джейн Марч.
Това е абсурдно неточно представяне на психичните проблеми и тяхното лечение, а големият обрат е толкова очевиден, че буквално е пред очите ви през цялото време. Както казва критикът Роджър Ебърт: „Филмът подхожда към лошото кино от толкова много посоки, че човек трябва да се възхити на въображението му“.
Том Круз и тогавашната му съпруга Никол Кидман играят богата двойка от Манхатън, чиято връзка е разклатена, след като тя признава, че е фантазирала за друг мъж. Това изпраща героя на Круз на нощна одисея из Ню Йорк, която го въвлича в тайно общество, организиращо маскирани оргии. Филмът е по-скоро хипнотичен и съзерцателен, отколкото директно възбуждащ, но е визуално зашеметяващ и провокира размисъл дълго след финалните надписи.
Том Круз и Никол Кидман участват в последния филм на Стенли Кубрик, който разказва за богат нюйоркски лекар с брачни проблеми, който една коледна нощ влиза дълбоко в заешката дупка на елитарния разврат. Темпото на филма е толкова бавно, че мнозина вероятно ще го отхвърлят като скучен, но това е изключителен, странно ужасяващ и бавно разгръщащ се трилър, който е по-актуален от всякога, след като обществото осъзна колко отблъскващи могат да бъдат сексуалните практики на свръхбогатите в действителност.
Като явен ученик на Хичкок и новатор в „Нов Холивуд“, Брайън Де Палма е един от безспорните майстори на еротичния трилър. Въпреки че други негови филми като „Двойничка“ (Body Double) и „Фатална жена“ (Femme Fatale) определено си заслужават гледането, лентата на Де Палма, която най-много се доближава до „Прислужницата“, е „Облечена да убива“ (Dressed to Kill) от 1980 г.
Анджи Дикинсън играе ролята на отегчена и сексуално неудовлетворена домакиня, която излива недоволството си пред психотерапевт, изигран от Майкъл Кейн. Нанси Алън е в ролята на компаньонка, която е основен заподозрян за убийство, което не е извършила. „Облечена да убива“ е визуално зашеметяващ, както повечето филми на Брайън Де Палма, с красива музика от Пино Донаджо, напомняща за Бърнард Хърман. По днешните стандарти филмът може да се сметне за политически некоректен, но по един забавен начин. Това не е шедьовър на Де Палма от ранга на „Кери“, „Белязаният“ или „Недосегаемите“, но е извратено удоволствие, което остава въздействащо почти половин век по-късно.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)