10-те най-велики филма на всички времена, според Гари Олдман

Ето и пълния списък с 10-те най-велики филма, според Гари Олдман:

Известен с необикновената си дарба да се преобразява до неузнаваемост в името на призванието си, британският майстор Гари Олдман превръща всяка роля в нова вселена, където личността му остава загадка зад маската на изкуството. Той е актьор, който не просто играе ролите си, а се превръща в тях. С други думи, е овладял до съвършенство изкуството на пълната метаморфоза.

Като член на „Brit Pack“ – име, дадено на група уважавани изгряващи британски актьори в края на 80-те години, включваща Колин Фърт, Тим Рот и Даниел Дей-Люис – Олдман се откроява като вероятно най-успешният от тях. Неговото изпълнение е несравнимо, но може би най-голямото му предимство си остава отдадеността към ролите: качество, което ярко изпъква във всичките му продукции, отбелязва Far Out Magazine.

С впечатляваща си филмография, която включва сътрудничества с режисьори като Майк Лий, Франсис Форд Копола, Люк Бесон, Дейвид Финчър, Кристофър Нолан и много други, Олдман безспорно е натрупал сериозни познания за голямото кино. След като режисира и впечатляващия „Nil by Mouth“ от 1997 г., Олдман е напълно квалифициран да посочи десет от най-великите филми, правени някога. И думата му по въпроса да тежи.

В последното издание на списание Sight and Sound, в тяхната провеждана на всеки десет години анкета за 100-те най-велики филма, Олдман представи списък, включващ режисьори като Франсоа Трюфо, Федерико Фелини, Франсис Форд Копола, Стенли Кубрик, Роберто Роселини и Джон Касаветис.

Когато става дума за Фелини, Олдман избира класиката от 1963 г. „8 ½“. Тази драма, напоена с щедра доза комедия, режисирана от прочутия италиански творец, проследява борбата на режисьора Гуидо Анселми (Марчело Мастрояни) с творческия застой. Считан за класика на европейското кино, „8 ½“ е най-известен със своята емблематична сюрреалистична сцена в самото начало на филма. Тя остава и сред най-известните и разпознаваеми в историята на киното.

Сред любимите филми на Олдман се нарежда и чувствения „В настроение за любов“ -  хонконгски драматичен филм от 2000 година на режисьора по негов собствен сценарий. Действието ни потапя в 60-те години, разкривайки любовната връзка между съседи, чиито съпрузи често отсъстват, докато режисьорът изгражда магическа, романтична атмосфера, изпълнена с красота, страст и изкушение.

От богатия му филмов каталог, Олдман се спира на антивоенната сатира от 1964 г. „Д-р Стрейнджлав“, с участието на Питър Селърс, която разказва историята на американски бригаден генерал, който поставя света на ръба на ядрена катастрофа, и за безполезните политици, които се опитват да предотвратят бедствието.

Макар Олдман да посочва тези филми като най-великите в историята на киното, само един от тях попада и в неговия Топ 5. Това ясно показва способността му максимално обективно да оценява качеството, независимо от личните си вкусове и възприятия. Говорим за „Разговорът“ (1974) на Франсис Форд Копола с Джийн Хекман, за когото Олдман казва, че "обожава".

• „8 ½“ (Федерико Фелини, 1963)

• „Апокалипсис сега“ (Франсис Форд Копола, 1979)

• „Гражданинът Кейн“ (Орсън Уелс, 1941)

• „Разговорът“ (Франсис Форд Копола, 1974)

• „Кръстникът 2“ (Франсис Форд Копола, 1974)

• „Д-р Стрейнджлав“ (Стенли Кубрик, 1964)

• „В настроение за любов“ (Уонг Кар-вай, 2000)

• „Германия, година нула“ (Роберто Роселини, 1948)

• „400-те удара“ (Франсоа Трюфо, 1959)

• „Жена под влияние“ (Джон Касаветис, 1974)