Кои са трите филма, които превърнаха Уинона Райдър в еталон за талант и харизма на екрана

Тя се откроява като една от най-талантливите и запомнящите се актриси в съвременната история на киното. Райдър, обаче, има и друга дарба: умело да заобикаля нежеланите капани, които неизменно съпътстват славата.

„Бийтълджус“ – Тим Бъртън (1988)

„Невинни години“ – Мартин Скорсезе (1993)

За това си превъзходно изпълнение тя получава номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля, утвърждавайки се като актриса с изключителен диапазон.

„Черният лебед“ – Дарън Аронофски (2010)

Малко са елементите от кариерата на Уинона Райдър, които можем да определим като прозаични. Да не кажем, че такива практически отсъстват.

Дори когато демонстрира сила, тя винаги носи в себе си леко доловима уязвимост. Именно тази нейна хармонична цялост я превръща в обичаната от зрителите актриса, която е в наши дни. Райдър се движи с грация през кариерата си, укрепвайки култовия си статус и рядко допускайки грешки. Личните ѝ моменти на уязвимост само подчертават човечността ѝ, докато възраждането ѝ през последните години я прави вдъхновение за фенове и колеги от гилдията, пише Far Out Magazine.

За мнозина „Heathers“ се е превърнал в символ на пробива на Райдър: във филма, който я поставя под светлината на прожекторите. Но все пак, истинската и трайна слава за нея идва с „Бийтълджус“, който доказва, че предишния ѝ успех не е бил просто случайност.

Историята започва с младото семейство Адам и Барбара Мейтланд от Кънектикът, които загиват при инцидент с колата си и се превръщат в призраци. Първата, която ги вижда и решава да им помогне, е Лидия Дийц — готическата тийнейджърка, изиграна от Уинона Райдър. Тя придава на филма специфична емоционална дълбочина, като превръща сюрреалистичната комедия на Бъртън в странно искрен израз на юношеските самота и отчуждение.

Уинона Райдър участва само в един филм на Мартин Скорсезе – „Невинни години“ (1993), в който изпълнява ролята на Мей Уеланд. Филмът е историческа романтична драма, чиито събития се развиват в Ню Йорк от края на 19-и век, и разказва за потиснати страсти, социални условности и лични конфликти в елитните кръгове на града.

С настъпването на новото хилядолетие, Уинона Райдър преминава през труден период, извън снимачната площадка, което я отдалечава от голямото кино за почти десетилетие. Завръщането ѝ се случва с „Черният лебед“ на Дарън Аронофски, където тя играе Бет – застаряваща примабалерина, изместена от младата и амбициозна Нина, изиграна от Натали Портман.

На хартия ролята е поддържаща, на екрана - не дотолкова. Героинята на Райдър въплъщава цикъла на времето и неизбежния преход между поколенията. Всяка нейна реакция: от погледите до дребните жестове – предава на зрителя смесица от болка, разочарование и тихо страдание. Това бива канализирано от остри коментари и саркастични забележки, превръщащи се в проекция на загубата ѝ на слава и признание.