Двете филмови класики, които Алфред Хичкок не е понасял

Според Хичкок, историческите епоси като „Клеопатра“ и „Бен-Хур“ изискват „просто огромно количество хора и декор“ и не представляват „нищо“ в сравнение с трудностите, с които той се сблъсква в „Птиците“.

За него реконструираните пирамиди и статистите в римски доспехи са постижение в сценографията, но не изискват истински режисьорски талант.

Алфред Хичкок е бил такъв гений на киното, че никой не е повдигал вежда, когато е отправял критики към някои от най-великите класики на всички времена.

Алфред Хичкок е не просто един от най-великите режисьори в историята, а фигура с такова влияние, че думата „хичкоковски“ се използва за описание на други значими филми. Освен че създава безброй класики, устояли на изпитанията на времето, Хичкок е сочен от други режисьори като причината те самите да влязат в индустрията.

Уважението, което колегите му изпитват към него, може би се дължи на своеобразната му роля на ментор в живота на много киномани. Когато обсъжда филмите си в интервюта, Хичкок с удоволствие говори за техниките, които използва, за да манипулира вниманието на публиката и да създава интрига. Един от филмите, с които особено се гордее, е „Птиците“ – продукция, изискваща щателно планиране за пресъздаването на ужасяващите сцени с нападения на птици.

Въпреки че „Птиците“ не се смята непременно за шедьовър от ранга на „Световъртеж“ (Vertigo) или „Прозорец към двора“ (Rear Window), той доказва, че Хичкок не обича да следва правилата, които са ограничавали толкова много други творци. Работата с животни е предизвикателство, което индустрията обикновено избягва, но Хичкок създава реалистични моменти, в които ята чайки нападат невинни жертви, пише Far Out Magazine.

Макар да е лесно Хичкок да бъде представен като сприхав циник, който обича да се заяжда с други режисьори, неговата теза за поставяне на изобретателността пред разходите не е лишена от логика. Всъщност именно настояването на Холивуд да налива огромни бюджети в исторически епоси води до катастрофална поредица от боксофис провали в края на 60-те години, което създава вакуум преди възраждането на движението „Нов Холивуд“.

Един от тези прословути провали е именно „Клеопатра“. Някои филми остават в историята с величието си, а други – по съвсем различни причини. С печално известната си тромава продукция, филмът почти довежда 20th Century Fox до фалит. Той се представя доста добре в боксофиса и дори получава номинация за „Оскар“ за най-добър филм, но заради огромните разходи не успява да възвърне бюджета си.

Пренебрежението на Хичкок към „Бен-Хур“ обаче може да е било резултат по-скоро на завист, отколкото от реално недоволство. Новаторският епос на Уилям Уайлър все още се смята за постижение както по критерия зрелищност, така и по този за майсторство. Макар да изисква разходите, които Хичкок споменава, „Бен-Хур“ изпреварва времето си със своите динамични екшън сцени, включително прочутото състезание с колесници в края на филма.

„Бен-Хур“ поставя рекорд с единадесет награди „Оскар“, който по-късно е изравнен само от „Титаник“ и „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“. „Клеопатра“ не помита наградите, но печели статуетката за най-добри специални ефекти, побеждавайки „Птиците“, което може би е поставило началото на едностранната вражда от страна на Хичкок.