Студиата Hammer и Amicus доминираха хорър жанра във Великобритания между 50-те и 70-те години на миналия век. Първите печелеха безброй зрители, като залагаха на вече съществуващи герои на ужаса като чудовището на Франкенщайн и Дракула.
60-те години бяха време на експерименти за жанра, тъй като кървавите и натуралистични сцени, които станаха обичайни през 70-те, все още не бяха наложени. Това принуждаваше режисьорите да бъдат креативни.
С появата на движенията за социална справедливост и новите идеи на следвоенното поколение, страховете и дълбоко вкоренените тревоги на обществото се отразяват в някои подценени хорър бижута.
А ето ги и петте най-добри британски хорър филма от 60-те, за които не сте чували:
„Haunted House of Horror“ – Майкъл Армстронг (1969)
„The Witches“ – Сирил Франкел (1966)
Няколко десетилетия преди появата на травмиращата едноименна приказка на Роалд Дал, Сирил Франкел пуска „The Witches“. Годината е 1966.
„The Witches“ можем да обобщим като суров британски хорър, който впечатлява с реализма си.
„The Devil Rides Out“ – Терънс Фишър (1968)
„Eye of the Devil“ – Джей Лий Томпсън (1966)
Circus of Horrors – Сидни Хейърс (1960)
В началото на десетилетието, когато хорър жанрът все още е сравнително умерен, „Цирк на ужасите“ се появява с доста кървава сюжетна основа: провалена пластична хирургия.
Филмът проследява съдбата на хирург, който след ужасяваща операция е принуден да се укрие от полицията и намира най-логичното решение – да се присъедини към цирк.
Замисълът е без съмнение твърде странен за обикновеното възприятие. И е следният:
Хирургът намира артисти за своя пътуващ цирк. А как "набира кадри", ще попитате? Ами, открива престъпници и им прави операции, за да ги превърне в красиви изпълнители.
Изненадващо или не, но сюжетът работи просто великолепно.
След като приемете тази необичайна концепция, ще успеете напълно да се потопите в един маниакален свят, където принудата е доведена до крайност, а хирургът поддържа своя цирк чрез смъртоносни заплахи и насилие.
Тъжно е, че през последните години британският хорър не процъфтява така, както някога. Имаше времена, когато някои от най-зловещите, абсурдни, мрачни и кичозни страшни филми идваха именно от Острова, пише Far Out Magazine.
Често филмите бяха пропити със сексапил, характерен за епохата. Представете си жени с пищни деколтета без видима причина – и съчетани с ужасни специални ефекти и евтин диалог. Именно тази кичозност на много британски хорър филми от периода им е спечелила отдадена култова аудитория, която ги цени и до днес.
Това не означава, че в онези години не са се появявали филми на ужасите, които се отнасяли сериозно към своите теми. Сатанински култове, магьосничество, обсебване и езически практики предоставяли богат материал за изследване, отразявайки динамичните промени в британското общество.
Ако обичате музиката и модата на „люлеещите се“ 60-те, но също и напрежението на добрата криминална мистерия, значи сте извадили късмет. През 1969 г. Майкъл Армстронг създава „Haunted House of Horror“, който взима няколко приказно облечени двадесетгодишни младежи и ги хвърля в прото-слашър свят с привкус на джало. Пъстрият пейзаж на „Карнаби Стрийт“ и пропитите с алкохол партита контрастират с мрачната атмосфера на изоставено старо имение, което групата изследва с очаквано ужасяващи резултати.
Когато един от групата е убит, остава да разберем дали убиецът е призрак или натрапник. Филмът постоянно ни подхвърля множество фалшиви следи, за да ни държи в напрежение до самия финал. Лентата може и да не е петзвезден шедьовър, но е напрегнат филм, който си заслужава гледането дори само заради костюмите. Освен това, той деликатно осмива младежката култура на епохата чрез доста насилствени средства.
Джоан Фонтейн влиза в ролята на жена, преживяла нервен срив, която търси спокойствие в привидно идилично английско селце. Но зад фасадата на провинциалния уют се крият зловещи тайни и древни ритуали, които я въвличат в заговор за нейното собствено жертвоприношение.
Преди фолк хорър жанрът да достигне своя пик с „The Wicker Man“, Франкел вече е очертал контурите му – свят, в който невинният натрапник се сблъсква с ужасяващата нормалност на злото. Макар това да е една от последните роли на Фонтейн, изпълнението ѝ остава незаслужено пренебрегнато – точно като самия филм.
"The Devil Rides Out“ е може би най-известният филм в този списък. Въпреки това, не е като да можем да кажем, че получава признанието, което заслужава. С Кристофър Лий в главната роля знаете, че филмът ще бъде добър. Не очаквайте обичайните нива на пошлост. Този филм възприема много по-мрачен подход, изследвайки истинските дълбини на сатанизма.
Когато героят на Лий, Никола, дук дьо Ришло, подозира, че синът на негов покоен приятел е замесен в окултни дейности, той взима нещата в свои ръце, за да го измъкне от култовите му наклонности. Като се има предвид, че действието се развива през 60-те, някои от ефектите са разбираемо остарели, но това не засенчва напрегнатата и завладяваща история за страховете от сатанизма, които тормозят хората от векове, и до какво може да доведе фанатичната религиозна преданост.
„Eye of the Devil“ си остава престъпно подценен може би защото не успява да постигне значителен касов успех при излизането си през 1966 г. Този филм на Джей Лий Томпсън проследява живота на семейство, което се сблъсква с класическия мотив за мистериозно, потенциално обитавано от духове френско шато. Докато подозренията се засилват с всяка стъпка и се разкриват обезпокоителни ритуали, звездният актьорски състав, включващ Шарън Тейт, Дейвид Нивън, Доналд Плезънс и Дебора Кер, разкрива мрачни тайни за своя собствена сметка.
Първоначално филмът е бил замислен като много по-мащабен проект. В крайна сметка, обаче, проектът се оказва далеч по-малко холивудски и изпада в бездната. И то, въпреки че притежава всички отличителни белези на страхотен мистериозен хорър от 60-те години.
)