Здравната система в България беше както всичко останало - наследство от времето на тоталитаризма. Беше изградена по модела Семашко-Бевъридж. Това каза в интервю за Факти.бг с д-р Севдалин Куцаров, член на Изпълнителния съвет на ПП "Републиканци за България" и експерт отговарящ за сектор "Здравеопазване".
От края на 90-те се започна подготовката за реформирането и в посока въвеждането на система по модела Бисмарк /налична в повечето европейски държави/. Като част от реформата беше въвеждането на Здравноосигурителна каса. Повечето от болниците бяха преструктурирани в търговски дружества с цел приватизацията им, заяви той.
Въведоха се клинични пътеки като форма за финансиране. Тези пътеки трябваше да са временен вариант до въвеждането на диагностично свързаните групи. Те се използват като метод за оценка на обема и качеството на извършената дейност. В много държави се използват и за разплащане. В началото на това десетилетие се направи пътна карта за въвеждането им, закупи се лиценз за Австралийската класификация за ДСГ. Като че ли там всичко спря. Постепенно се върнахме към системата, от която искахме да избягаме. На практика касата се одържави, определиха се лимити за болниците. И почти се върнахме там, от където тръгнахме, посочи д-р Куцаров.
Участниците в тази система грубо могат да бъдат сведени до: 1. Държавата като регулатор и платец; 2. Касата като разпределител на публичните средства; 3. Лекарите, специалистите по здравни грижи и всички работещи в системата; 4. Пациентите като платец и потребител на продукта на тази система, отбеляза той.
Спирането на реформите в здравеопазването доведоха до проблеми в цялата здравна система. Решаването на парче доведе до неудовлетвореност от всички. Неефективното финансиране, разпределение, разходване на средства, кадровата политика, липсата на електронното здравеопазване са само част от тези проблеми. Проблемът на държавата в лицето на законодателната и изпълнителна власт е липсата на визия и желание за промяна. Хваленето с "Даваме повече и повече пари" не води до нищо. Възможността да разпределяш толкова много средства явно е определяща за нежеланието за промяна. Проблемите на НЗОК като разпределител на средства Недостатъчните средства в посока първичната и специализирана доболнична помощ доведе до отлив на медицински специалисти. Неглижирането на тяхната работа и ангажимент към лечението на пациентите, претрупването им с бюрократични задължения, лимити на направленията към лабораториите са само част от проблемите. Това рефлектира и в най-високия брой хоспитализации на глава от населението в Европейския съюз, коментира д-р Севдалин Куцаров.
Липсата на калкулация на медицинския труд в клиничните пътеки, недофинансираните такива доведе до диспропорции в заплащането между различните специалности. Неадекватното разпределение на средства между всички участници в лечебния процес доведе до хроничния недостиг на медицински сестри. Това е проблем, който всички отчитат, но никой не си дава сметка, че точно той може да срине системата, каза още д-р Куцаров