Приетият вчера от Съвета на Европейския съюз механизъм, предвиждащ санкции за разработка и използване на химически оръжия, улеснява мерките срещу физически лица и компании, замесени в химически атаки, пише в. "Комерсант". Очакват се и аналогични мерки като наказание за кибератаки, посочва руският ежедневник.
Новият документ всъщност е компромис между настояващите за евросанкции спрямо Русия по повод "делото Скрипал" и техните опоненти, смята политологът Иван Тимофеев. Но и едните, и другите твърдят: механизмът не засяга пряко Русия и може да бъде приложен към когото и да било, отбелязва изданието. Според източник на "Комерсант" обаче в структурите на 28-те решението е предизвикано главно от действията на Русия и бележи преход към съвсем нов етап в санкционната политика на общността. "Досега всички санкции на Брюксел срещу Москва бяха свързани със ситуацията в Украйна. Но вече може да бъдат налагани и за други действия на Москва без връзка с украинския конфликт, например кибератаки или употреба на химически оръжия", казва той.
Руските дипломати гледат според вестника скептично на новия механизъм. Мисията на Москва в Лондон отбелязва, че поради липса на факти британската страна е принудена да оперира с инсинуации, догадки и недоказани твърдения". ЕС се опитва да създаде нов механизъм, засилващ санкционния натиск върху Русия, "но това е глупаво", коментира Владимир Гутенев, депутат от Държавната дума. "За разлика от САЩ Русия не само ликвидира всички натрупани запаси от химически оръжия, но и демонстрира това пред световната общност", пояснява той пред "Комерсант".
Европа избягва да се ангажира докрай и затова взема половинчати решения: от една страна, там разработват мерки срещу използващите химически оръжия, от друга - имат предвид Русия, но без да я назовават гласно", заявява пред "Известия" Андрей Климов от външнополитическата комисия в руския Сенат. "Има една пословица: кучето си лае, а керванът си върви. Но ако последват конкретни целеви мерки срещу нашата страна, нейни граждани и организации, би било странно да не отвърнем", добавя той. Химическите оръжия дълги години бяха строго забранени, но след събитията в Сирия е ясно, че табуто е било нарушено, цитира "Вести" реакция на британския външен министър Джереми Хънт. "Трябва отново да прокараме червена черта, за да стане крайно ясно, че използващите толкова ужасни оръжия ще платят висока цена", изтъква Хънт.
Руското външно министерство заяви преди решението на ЕС, че именно британската делегация съвместно със САЩ полага усилия да превърне Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) в политически инструмент с правото да посочва виновници за химически атаки, при все че това е прерогатив на Съвета за сигурност на ООН, пише "Росийская газета". Дипломатическата централа на Москва нарече изявленията на западни политици и организираните изтичания в медиите шпиономанска кампания", целяща да отвлече вниманието от "противоправните инициативи" за преформатиране на ОЗХО, добавя московският официоз. Документът не бе пряко обвързан с действията на Москва, но е много вероятно да предизвика разширяване на санкциите срещу руски физически и юридически лица, прогнозира "Економика сегодня". Може да се появи нов черен списък, в който Брюксел ще впише шефовете на руски тайни служби или началници на структури, свързани с контрола върху химическите оръжия в Русия. Впоследствие обаче документът може да обхване Иран, Северна Корея и други страни, смята аналитикът Николай Топорнин.
"Не става дума обаче за някаква революция в международноправното пространство. Повечето държави отдавна са подписали и ратифицирали всички конвенции за контрол върху създаването и разпространението на химическите оръжия. Нещо повече, Русия също ги е подписала и неотклонно ги изпълнява. "Най-вероятно ЕС е решил с новия документ да привлече вниманието на световната общност, за да създаде червени линии по въпроса", предполага експертът.
Обвиненията срещу Русия, че използва химически оръжия, са част от стратегия за комплексен натиск върху федерацията. И поводи за санкции ще бъдат намирани винаги, докато Москва води независима суверенна политика, смята наблюдателят Никита Данюк, цитиран от изданието.