Президентът Росен Плевнелиев се опита да заеме една по-разумна позиция по отношение на сектор „Енергетика“ с днешното си изказване без да изпада в крайности. По-балансираният му поглед вероятно е проява на разум, а може би е резултат от последните му срещи, провели се у нас.
Това каза в интервю за БНР пиар експертът Арман Бабикян. "Друг акцент, като изключа самочувствието му, че е повлиял на общоевропейската позиция по отношение на Украйна, мисля, че това не се нуждае от коментар, е разделението на тези три години, които той коментира, а именно, че 2013-а година е година на гражданската енергия, 2014-а – на извънредната нестабилност и декларираната надежда, че 2015-а ще бъде година на реформи. Това, което не успя президентът с днешното си изказване е да убеди за трета поредна година, че е президент на всички българи, защото не само казусът КТБ, а и самото държавно управление изискваха еднакъв аршин и оценка от негова страна като държавен глава. Имам предвид, че луксът да коментираш единствено двете служебни правителства, които си настанил, е доста фриволен. Логично е да коментираш и редовните правителства в България. Различният аршин си личеше дори, когато отбягва да коментира правителството на политическата сила, която го е излъчила, ако щете и правителство, в което е участвал. Логично е да зададе въпроса защо не са се провели реформи между 2009-а и 2013-а година, тъй като говорейки, че предстоящата 2015-а година ще е година на реформи, защо тези реформи не са се провели тогава", добави той.
Бабикян коментира и очертаващият се сблъсък между президента и Бойко Борисов. "Не смятам, че има някакъв шанс президентът да победи пък и не смятам, че сблъсъкът ще изглежда по този начин. За мен сблъсъкът е по-скоро на различни олигархични крила, които са стояли зад ГЕРБ и той ще се проведе там. Противоречията и домогването до власт е именно между тези крила, а не някаква персонална закачка между Борисов и Плевнелиев, защото е очевадно, че Плевнелиев не е равностоен по сила играч на Борисов, а никога не се е й стремил", обясни Бабикян.
Политологът Борис Попиванов посочи, че самото обръщение на президента Росен Плевнелиев е напомняло новогодишно приветствие. "Това е наистина пресконференция, с която се влиза в четвъртата година от мандата на президента, т.е. основната част от този мандат вече е в миналото и все повече и повече идва времето за равносметки, а не само и единствено за цели и намерения в бъдещето до края на мандата. Плевнелиев се опита да защити, доколкото е възможно, своята позиция през изминалите три години като удобно избра моменти, на които да се позове и пропусна редица други. Така например той успя да очертае някаква разлика между принципното и достойното поведение, олицетворявано от него и гражданското общество и политиците в предишния парламентарен мандат, които не са се вслушвали в него. Всъщност той прехвърли вината за неразплащането с бизнеса на Дянков директно върху правителството на Орешарски, което беше едно от малкото постижения на това правителство всъщност. Заедно с това настояваше да се спрат енергийните лобисти, а през 2014-а година, за която ставаше дума на тази пресконференция именно срещу Плевнелиев беше създадена парламентарна комисия, която да разследва обвинения срещу него в енергиен лобизъм. Това не беше споменато и беше оставено в страни от нашето внимание. Голямата интрига, която очерта контекста на тази пресконференция, бяха отношенията му с Бойко Борисов, за чийто президентски намерения отдавна се говори. Плевнелиев избяга и от тази тема като каза, че е рано да коментираме, макар че амбициите, които той постави отиват отвъд края на неговия мандат", каза още той.
"Не знам дали 2015-а година ще бъде година на реформите, но ще бъде година на сблъсък между Борисов и Плевнелиев. Подобни искри протичаха и през миналата година, когато се наложи самият Бойко Борисов да му обърне внимание, че когато чертае стратегиите за отбрана и сигурност на България, че не е работа на президента и служебното правителство да се занимават с такива неща. В момента, в който няма силна БСП, съвсем естествено е основната битка в страната да се пренесе в рамките на основната политическа сила, т.е. лагерите в нея да не бъдат сплотени на сила от наличието на общ враг, а все повече да се разграничават и да стигат до сблъсък. Подходът на Бойко Борисов е по-силен", добави политологът.