В нито един от случаите не е доказано наличие на етиленов оксид над установените норми в готовия за консумация продукт. Това посочват от Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ в прессъобщение до медиите във връзка с информация за "наличие на храни, съдържащи етилен оксид на българския пазар".
Агенцията информира, че България, като държава членка на Европейския съюз /ЕС/, е била сигнализирана чрез Мрежата на Европейската комисия /ЕК/ за предупреждение и сътрудничество за общо 150 установени несъответствия от различно естество при храните от началото на 2021 г. БАБХ е предприела всички мерки и действия, съобразно законовите си правомощия при получаването на съобщенията.
32 от съобщенията през 2021 г. касаят установено наличие на етиленов оксид в съставки и добавки (гума локуст бийн и гума ксантан), които се влагат в минимални количества при производството на точно определени видове храни. Четири от съобщенията се отнасят за хранителни продукти, в които са вложени съставки, съдържащи етиленов оксид над определените норми. В нито един от случаите не е доказано наличие на етиленов оксид над установените норми в готовия за консумация продукт, подчертават от БАБХ.
След получаване на съобщенията, агенцията е извършила проверки на място във всички обекти, които са посочени в съобщенията. Бизнес операторите, които съгласно законодателството носят отговорност за безопасността на предлаганите от тях храни, и агенцията са предприели всички необходими мерки за спиране продажбата на засегнатите продукти, посочват от БАБХ. Резултатите от мерките и действията на българския компетентен орган са докладвани на ЕК и са били приети. За всички случаи на потвърдена реална опасност за здравето на потребителите БАБХ публикува съобщения на електронната си страница и информира гражданите със съдействието на българските медии.
Етиленовият оксид не е разрешен за влагане в храни в ЕС. В хранителната индустрия (и не само) той често се използва при дезинфекция на повърхности. При спазване на технологията на употребата му, етилен оксидът следва да се изпарява от тях и да не попада в храната. Ето защо, в случаите, по които е нотифицирана и българската държава, се говори за замърсяване, а не за влагане или добавяне на етилен оксид в храната, уточняват от БАБХ. Оценката на риска показва, че потенциална опасност за здравето на човека съществува единствено при ежедневна и дългосрочна консумация на големи количества храна, съдържаща съставка, замърсена с етиленов оксид, допълват от агенцията.