Петте канона на реториката - фундаменталните ориентири за високо ораторско майсторство

Добрият оратор умее да говори така, че да повлияе на своите слушатели. Това не се случва от само себе си. В ораторското изкуство съществуват правила, които помагат на онези, които ги познават и прилагат.

Още от Античността са известни т.нар. “Пет канона на реториката” – фундаментални ориентири за постигане на високо ораторско майсторство. Нека ги разгледаме.

Най-напред, какво е “реторика”?

Реторика, наричана още красноречие и ораторско изкуство, е умението да се говори добре.

Откривателят на петте канона на реториката не е известен, но се знае, че те са се използвали от философи в Древен Рим, а самият Цицерон ги описва в наръчника си за оратори “De Inventione”.

Аристотел: Всяка добродетел е златната среда между две крайности, всяка от които е порок

Петте канона на реториката са:

Откриване;

Композиране;

Стил;

Памет;

Произнасяне.

Заедно, тези пет канона създават рамка, която може да се изполва от всеки оратор, който иска да структурира своите идеи и да ги изрази ясно пред аудиторията си.

Да разгледаме по-подробно всеки от петте канона на реториката.

1. Откриване

Откриването е първият канон на реториката.

“Откриване” в ораторското изкуство означава да откриеш възможните средства за убеждаване в желаното. Това е основна стъпка в подготовката за всяка реч или презентация.

Ораторът следва да открие отговорите на следните въпроси:

Каква е аудиторията? Какви са нейните нужди и очаквания с оглед на ситуацията?

Как е най-подходящо да се въздейства на аудиторията? Как да се изгради силен етос, патос и логос?

Какви доказателства да се използват (факти, примери, цитати)?

Кое е най-подходящото време за произнасяне на речта? Какъв е нейният оптимален обем?

!!! Когато ораторът открива възможните средства за убеждаване в желаното, той следва да подходи етично към аудиторията си, без да си измисля факти или манипулира статистика – нещо, на което масово ставаме свидетели в наши дни и което свикнахме да наричаме “фалшиви новини”.

Диктатура на алгоритмите: каква информация достига до вниманието ни, какво четем?

2. Композиране

Композирането е вторият канон на реториката.

“Композиране” в ораторското майсторство означава да подбереш и подредиш аргументите си убедително и ефективно. Това може да стане по различни начини. Обикновено, добрите оратори използват ясна структура на презентацията си.

Една възможна структура на презентация или реч, известна още от времето на Аристотел, включва следните части:

Въведение;

Излагане на фактите (проблем, ситуация);

Излагане на основна теза;

Представяне на собствени аргументи за доказване на основната теза;

Отхвърляне на критиката или противниковите аргументи;

Заключение.

Фройд: Повечето хора в действителност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а хората се страхуват от нея

Как точно ще се подредят аргументите понякога зависи от комуникационния канал, който се използва за предаване на посланието. Съшществуват специфични правила при използване на писмена комуникация – например съобщение по имейл или блог публикация, устна комуникация – например по телефон или в лична среща и т.н.

3. Стил

Стилът е третият канон на реториката.

“Стил” в ораторското изкуство е да представяш аргументите си красноречиво.

Една презентация или реч може да бъде представена по различни начини. Например, може да се представи чрез сложен и объркан език, силен жаргон, по тежък, сух или неприятен начин. Подобен стил не е предпоставка за успех в реториката.

Но презентацията или речта може да се представи далеч по-красноречиво – чрез ясен език, прости послания, чрез правилна и адекватна аргументация, изложена на езика на слушателите, по свеж, креативен и вълнуващ начин. Подобен стил е далеч по-ефективен, пише novavizia.com. 

Филип К. Дик: "Нереалният човек", който пръв описва матрицата

Като общо правило, към колкото повече от деветте принципа на ефективната комуникация се придържа ораторът, толкова по-добре за неговия личен стил.

4. Памет

Паметта е четвъртият канон на реториката.

“Памет” в ораторското майсторство е да можеш да говориш импровизирано. Това на свой ред изисква отлична подготовка. Колкото по-добра е тя, толкова по-висока е увереността на презентатора, че ще съумее да изнесе убедителна реч или беседа без да гледа непрекъснато в записките или слайдовете си.

Освен това, основното послание на оратора трябва да е възможно по-запомнящо се за слушателите. Това може да се постигне с помощта на подходящи идеи, истории и визуални средства.

5. Произнасяне

Произнасянето е петият канон на реториката.

“Произнасяне” в ораторското изкуство е да използваш ефикасно гласа и езика на тялото. Това е от най-съществено значение в устните комуникации “очи в очи”.

"Забранените гласове” на Импарто - методът “Четири цвята на гласа”

Според правилото 7-38-55 на Мехрабян, различните елементи на междуличностната комуникация имат различна тежест и влияние за правилно разбиране на посланието, както следва:

Думи – 7%;

Интонация – 38%;

Изражения на лицето – 55%.

Независимо какви точно думи използва, ораторът ще остави най-силно впечатление в аудиторията чрез своя глас и цялостна невербална комуникация. Това изисква отлично владеене на езика на тялото и неговите четири основни групи – лице, торс, ръце и крака.

Не бива да се забравя, че на езика на тялото се пада около 60-65% от цялата комуникация, която се обменя между двама души, при това по консервативна оценка!

Последвайте канала на