"Шест мислещи шапки" - какво представлява популярният метод за справяне с проблеми и вземане на решения?

“Шест мислещи шапки” е популярен метод за брейнсторминг, справяне с проблеми и вземане на решения.

Шестте мислещи шапки помагат определен въпрос да се разгледа от шест различни страни (гледни точки). Това е полезно и се прави с цел да се прецени ситуацията по балансиран начин и да се вземе най-доброто решение.

Методът е изобретение на малтийския мислител Едуард де Боно, който го популяризира през 1985 г. в своята едноименна книга “Шест мислещи шапки”.

Нека разгледаме “Шестте мислещи шапки” по-подробно:

Методът на шестте мислещи шапки провокира хората да мислят извън утвърдените си мисловни схеми, възприемайки шест отделни гледни точки. Всяка гледна точка се символизира от шапка с определен цвят:

Бяла шапка;

Червена шапка;

Черна шапка;

Жълта шапка;

Зелена шапка;

Синя шапка.

“Мечтател”, “реалист” и “критик” - как работи методът "Дисни" за групов "брейнсторминг"?

Как работи методът?

Хората от групата слагат (символично) на главата си първо една от шапките. След като обмислят или изчерпят всички възможности чрез типа мислене, който символизира шапката, те преминават към шапка с нов цвят и т.н., до пълната ротация на всички шест шапки.

Методът може да се използва както по време на групови работни срещи, така и самостоятелно. Целта и в двата случая е да се получи едно по-задълбочено разбиране върху определен проблем, с което да бъде оптимизиран и процесът по вземане на решения.

Ето как самият Едуард де Боно представя концепцията си за “Шест мислещи шапки”:

Нека разгледаме по-подробно спецификата на всяка една шапка, т.е. всеки характерен начин на мислене.

1. Бяла шапка

Бялата шапка е символ на обективното мислене и е свързана с данните, информацията, въпросите, които изясняват една или друга информация, както и със слушането, разбира се.

Хората, за които казваме, че са си сложили бялата шапка, са хора, които търсят или дават информация. И тъй като креативно мислене и мисленето изобщо не е възможно без информация, бялата шапка е начинът (като стил на поведение) да се дава или събира такава информация.

Едуард де Боно отбелязва следното по повод на бялата шапка:

“Представете си един компютър, който дава фактите и цифрите, които са му поискани. Компютърът е неутрален и обективен. Той не предлага интерпретации или мнения.

Когато мислещият човек носи бялата шапка, той играе ролята на компютър.

Могат да ви помолят да си сложите бяла мислеща шапка или можете да поискате друг да постави бяла мислеща шапка. Можете също така да решите сам да си сложите бяла мислеща шапка, както и сам да я свалите.”

Мисленето на бялата шапка означава стриктност и яснота. Мислещият в бяло се стреми да бъде колкото се може по-неутрален и обективен при търсенето или предоставянето на информацията. Бялото (отсъствието на цвят) е индикатор на неутралност.

2. Червена шапка

Червената шапка се свързва с чувствата и интуицията.

Понякога ние не можем да сме сигурни в едно или друго наше действие, но вътрешно усещаме, че знаем какво е нужно да направим. Червената шапка е мисленето в сферата на ирационалното, на интуитивното, т.е. на база на събран опит от миналото, но без достатъчно информация и факти.

Едуард де Боно отбелязва следното по повод на червената шапка: “Когато мислещият човек си слага червената шапка, има възможност да каже: „Ето какво чувствам аз по този въпрос.“

Червената шапка легитимира чувствата и усещането като важна част от мисленето. Тя дава израз на вътрешното ни чувство, така че да може да стане част от картата на мисленето. Червената шапка позволява на мислещия да изследва вътрешното усещане на другите, като ги помоли за тяхното „червено“ становище.

Когато мислещият използва червената шапка, той никога не трябва да прави опити да оправдава изразените си чувства или да търси логическа обосновка за тях.

3. Черна шапка

Черната шапка е една от най-често “използваните” шапки в мисленето и се свързва с логически-негативното.

Чрез мислене тип “Черна шапка” ние си обясняваме нещата по логически път, но обикновено използваме заключенията си за да решим защо нещо НЯМА да стане, защо някаква идея НЕ Е добра и т.н.

Едуард де Боно споделя следното по повод на черната шапка: “Повечето мислещи – както опитните, така и неопитните – се чувстват най-удобно, когато нахлупят черната шапка. Това е така заради особеното значение, което западната цивилизация придава на спора и критиката.

Колкото и учудващо да звучи, голяма част от хората считат, че главната функция на мисленето е да се носи черната шапка. За съжаление така се пренебрегват изцяло съзидателния, творчески и конструктивен аспект на мисленето. Въпреки това мисленето на черната шапка е много важна част от цялостния мисловен процес.”

Мислещият с черна шапка обяснява защо едно нещо няма да работи. От него се очаква да изтъкне рисковете, опасностите, потенциалните проблеми, както и недостатъците на даден проект.

Мисленето на черната шапка не е спор и никога не бива да бъде възприеман по този начин. Мисленето на черната шапка е обективен опит да се нанесат върху картата съответните негативни елементи. Мисленето на черната шапка може да оцени една идея с оглед на миналото, за да се види доколко тя съответства на това, което е известно. Мисленето на черната шапка не бива да се използва за постигане на удоволствие от отрицанието или за изразяване на негативни предчувствия. Ако искате да изразите свои негативни предчувствия, използвайте червената шапка, а не черната.

Разходки и градинарство: Как да станете по-осъзнати в ежедневието си?

4. Жълта шапка

Жълтата шапка е логическото-позитивно мислене. Жълтото, като символ на слънцето, е повод за оптимизъм, за проактивност, за надежда в бъдещето. На база на логиката, носителите на жълтата шапка вземат решения кои възможности и алтернативи за работа са перспективни.

Или, при жълтите шапки акцентът в мисленето е към позитивното, към конструктивното, към възможните положителни резултати.

Едуард де Боно отбелязва следното за жълтата шапка: “Позитивното отношение е въпрос на избор. Можем да предпочетем да гледаме на нещата позитивно. Можем да решим да се концентрираме върху положителните страни на ситуацията. Можем да търсим полезното в нея. Подходът на жълтата шапка е точно противоположен на подхода на черната шапка. Черната шапка се занимава с негативната оценка, а жълтата – с позитивната. За съжаление, ние имаме повече естествени основания да бъдем негативно, а не позитивно настроени. Негативното мислене може да ни предпази от грешки, рискове и опасности. Позитивното мислене трябва да бъде смесица от любопитство, удоволствие, ненаситност и желание „да накараме нещата да станат. И може да се твърди, че човешкият прогрес зависи именно от това желание.”

Мисленето на жълтата шапка проучва и изследва за наличието на ценен потенциал и на възможни ползи. След това „жълтото“ мислене намира логическата обосновка на този потенциал.

Мисленето на жълтата шапка е конструктивно и производително. С него са свързани конкретните предложения и препоръки. Освен това мисленето на жълтата шапка стимулира действията и осъществяването на нещата. Целта на конструктивното „жълто“ мислене е ефективността.

5. Зелена шапка

Зелената шапка е шапката на креативността и творческото мислене. Хората, които си слагат зелени шапки са хора, които търсят нови идеи, опитват се да откриват нови възможности, използват методи за насърчаване на креативността като брейнсторминг, търсят нови алтернативи.

Едуард де Боно споделя следното за зелената шапка: “Зелената мислеща шапка се занимава конкретно с новите идеи и новия поглед към нещата. Мисленето на зелената шапка е насочено към бягство от старите идеи, за да се намерят по-добри, т.е. към промяната. Мисленето на зелената шапка е целенасочено и концентрирано усилиe в тази насока.”

Едуард де Боно насърчава хората, които са по-често склонни да носят зелени шапки, да не се отчайват, ако си имат работа с влиятелни хора с черни шапки, а да се опитват да ги притиснат в ъгъла, като им предложат директно да мислят креативно, поне за миг.

Например: “До сега говорихме как тази идея няма да се получи. Нека отделим малко време и се опитаме да бъдем креативни (т.е. “Нека да сложим зелените шапки”).

Де Боно смята, че подобен подход поставя хората с черни шапки в неблагоприятно положение, за да излязат от което те или трябва да приемат предложението (т.е. дискусията да започне в нова за тях посока), или да признаят, че нямат способността да мислят креативно.

6. Синя шапка

Синята шапка е онзи начин на мислене и поведение, при който ситуацията се контролира според обстоятелствата.

Ако дискусиите в един екип например стигат до задънена улица или е налице групово единомислие, човекът със синя шапка ще е този, който ще насочи хората към кратка брейнсторминг сесия (зелена шапка), към събиране на повече информация (бяла шапка) и т.н.

Едуард де Боно отбелязва следното за синята шапка: “Представете си пулт за управление. Управлява го човек, облечен в синьо, носещ синя шапка. Когато сложим синята шапка, вече не мислим за темата на дискусията. Вместо това мислим за мисленето, което е необходимо за разглеждането на тази тема. Освен за синьото небе и всеобхватното управление, синьото е и внушение за дистанцираност, хладнокръвие и поставяне на нещата под контрол.

Диригентът на един оркестър прави знак първо на цигулките, след това на духовите инструменти. Диригентът управлява оркестъра. Диригентът носи синя шапка. Синята шапка прави за мисленето това, което диригентът прави за оркестъра. Когато носим синята шапка, ние казваме на другите, а така също и на себе си – коя от останалите пет шапки да си поставим. Именно мисленето на синята шапка ни казва кога да сменим шапките.”

Мислещият със синя шапка наблюдава протичащия процес на мислене. Той е хореографът, който режисира стъпките, но и критикът, който гледа какво се получава. Освен да обобщава от време на време какво е постигнато до момента, синята шапка има за задача да формулира окончателните заключения и изводи.

В резюме

Методът “Шест мислещи шапки” на де Боно е мощно средство за търсене на най-добрите решения от различни страни и гледни точки.

Методът позволява в една групова дискусия да намерят място множество начини на мислене, без да доминира обичайното или типично мислене, присъщо за групата. Шестте мислещи шапки включват мислене, основано на факти, но също така и на чувства, на критика, на оптимизъм, на творчество.

Откритията и умозаключенията, до които може да се достигне с помощта на шестте мислещи шапки правят този метод полезен инструмент в ръцете на ръководители, които търсят начини да повишат качеството на вземане на решения по време на различни групови или екипни срещи.

Последвайте канала на