Какво е когнитивна психология и какво общо има с изкуствения интелект?

  • 25 юни 2024 14:15

  • 977
  • 0
Какво е когнитивна психология и какво общо има с изкуствения интелект?
© Bing Image Creator

Когнитивната психология е изучаването на това как хората въз­приемат, учат, запаметяват и мислят за информацията. Когнитивният психолог може да изучава как хората възприемат различни форми, защо запомнят някои факти, но забравят други или как учат езика.

Да разгледаме някои примери, поместени в книгата (учебник) на Робърт Стърнбърг - "Когнитивна психология". 

- Защо обектите изглеждат по-далечни в мъгливи дни, отколкото наистина са? Несъответствието може да е опасно, дори да мами шофьорите и да способства за пътнотранспортни произшествия.

- Защо много хора си спомнят определено преживяване (например много щаст­ лив момент или засрамваща ги случка от детството), но забравят имената на хора, които познават от дълги години?

- Защо много хора се страхуват повече от пътуването със самолет, отколкото с автомобил? В крайна сметка вероятността от нараняване или смърт е много по-голяма в автомобил, отколкото в самолет.

- Защо често добре си спомням хора, които съм срещнал в детството си, но не и хора, с които съм се запознал преди една седмица?

- Защо политическите кандидати харчат толкова пари за реклама по телевизи­ята?

Клиничният психолог д-р Джордан Питърсън: Йерархичното поемане на споделена от всички отговорност е ключът към свободата

Това са някои от типовете въпроси, на които можем да отговорим чрез изу­чаване на когнитивната психология.

Да разгледаме само последния въпрос: защо кандидатите харчат толкова пари за телевизионни реклами?

В крайна сметка колко хора си спомнят детайлите на политическите им позиции или как тезите им се различават от тези на другите политически кандидати? Една от причините кандидатите да харчат толкова пари е заради евристиката на наличността*. Използвайки я, правим преценки на базата на това, колко лесно си припомняме това, което възприемаме като релевантни примери на явлението (Tversky &Kahneman, 1973).

Такава преценка е въпросът за кого човек трябва да гласува в избори. Много по-вероятно е да гласуваме за някого, чието име ни е познато.

Том Вилсак, губернатор на щата Айова по времето на кампанията за първичните избори през 2008 г., влезе и бързо отпадна от състезанието за кандидат на Де­мократическата партия за президент на САЩ. Това се случи не защото позициите му бяха несъвместими с тези на партията: точно обратното, много демократи ха­ресваха тезите му. По-скоро Вилсак отпадна, защото неразпознаването на името му затрудняваше набирането на средства.

Накрая възможните донори сметнаха, че името му не е достатъчно "налично", за да гласуват хората за него, когато дойде изборният ден. Мит Ромни, по-малко известният от конкурентите на републи­канците на първичните избори Джон Маккейн и Руди Джулиан и, похарчи огромни суми само за да направи името си психологически налично на общата аудитория.

Изводът е, че разбирането на когнитивната психология може да ни помогне да разберем голяма част от това, което става във всекидневния ни живот.

Кажи ми какво слушаш, за да ти кажа какъв си: как музиката разкрива характера на човек?

Следва кратък преглед на ос­новните методи, въпроси и съдържателни области на когнитивната психология:

Първо, ако знаем откъде идваме, ще имаме по-добро разбиране накъде сме се запътили. Второ, можем да се учим от миналите грешки. По този начин, когато правим грешки, те ще са нови, непознати, а не същите стари грешки. Начинът ни на адресиране на фундаменталните въпроси се е променил. Някои от фун­даменталните въпроси обаче остават същите. В крайна сметка научаваме нещо за начина, по който хората мислят, като изучаваме как хората са мислели за ми­ сленето.

Напредъкът на идеите често включва диалектика. Диалектиката е процес на развитие, чрез който идеите се развиват в течение на времето чрез модел на трансформация.

Хенри Кисинджър и "Новият световен ред" - не е нещо ново

В диалектиката:

Предлага се теза. Това е формулировка на убеждение. Например някои хора вярват, че човешката природа управлява редица аспекти на човешкото пове­дение (например интелигентност или личност; Sternberg, 1999). След извест­но време обаче определени хора забелязват подчертани дефекти в тезата.

В крайна сметка или може би съвсем скоро се оформя антитеза. Антитезата е твърдение, което противоречи на предишното изявление за убеждение. Например алтернативното становище е, че нашето възпитание (контекстът на средата, в която сме отгледани) почти изцяло детерминира редица аспек­ти на човешкото поведение.

Рано или късно дебатите между тезата и антитезата водят до синтез. Синтезът интегрира най-правдоподобните характеристики на двете (или повече) ста­новища. Например в спора за природата срещу възпитанието взаимодействи­ето между нашата вродена природа и възпитанието в средата може би управ­лява човешката природа.

Важно е да се разбере диалектиката, защото понякога е възможно да сме из­кушени да мислим, че ако едно становище е правилно, друго, видимо противо­речащо му гледище трябва да е погрешно.

Природата и възпитанието действат заедно в нашето развитие.

Ако синтезът подпомага разбирането ни на дадена тема, това служи като нова теза. Тя се следва от нова антитеза, а после и от нов синтез, и т.н. Георг Хегел (1770- 1831) отбелязва този диалектически напредък на идеите. Той е немски философ, който достига до идеите си чрез разработен от него диалектически метод. Хегел синтезира някои от становищата на интелектуалните си предци и съвременници.

Устремното навлизане на технологията: инженерни науки, изчисилителна техника и приложна когнитнивна психология 

Към края на 50-те години на XX век някои психолози са заинтригувани от измъчващата ги идея, че машините могат да се програмират да демонстрират интелигентна преработка на информацията. Тюринг издига идеята, че скоро ще стане трудно да се разграничи общуването на машините от това на хората. Той предлага тест, наречен днес “Тест на Тюринг”, чрез който компютърна програма може да се прецени за успешна, доколкото не може да се различи дали тя е дело на човек, или на компютър. С други думи, да предположим, че общувате с компютър и не можете да кажете, че е компютър. Следователно, компютърът е издържал Теста на Тюринг. Към 1956 г. в речника ни влиза нова фраза. Изкуственият интелект (ИИ) е опит от хората да конструират системи, които показват интелигентност. И по-конкретно - интелигентна преработка на информацията. Програмите за игра на шах, които днес могат да победят повечето хора, са примери за изкуствен интелект. 

GPT-4 на OpenAI е човек на 54%

 

Приложната когнитивна психология се използва широко в рекламата. След като напуска университета "Джонс Хопкинс" като професор, Джон Уотсън пре­успява като ръководител в рекламна фирма, използвайки познанията си за пси­хологията. Всъщност, голяма част от рекламата използва директно принципи на когнитивната психология, за да привлича клиентите към продуктите - понякога съмнително, друг път- не (Benjamin & Baker, 2004).

Към края на 60-те години развитието в психобиологията, лингвистиката, антропологията и изкуствения интелект, както и реакциите срещу бихейви­оризма от много от психолозите в преобладаващата област се сливат и създават атмосфера, подходяща за революционни открития. Ранните когнитивисти (на­ пример Miller, Galanter, & Pribram, 1960; Newell, Shaw, & Simon, 1957) твърдят, че традиционните бихейвиористични обяснения на поведението са неадекватни именно защото не казват нищо за начина, по който хората мислят.

* За разлика от компютърния алгоритъм, човешкият мозък не анализира хиляди точки от данни. Склонни сме да формираме вярвания въз основа на това колко лесно е да запомним или да си представим събития. 

Последвайте канала на

Теодора Павлова
977 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини