Борисов: С призиви "Турците навън" и "Циганите на сапун" нищо добро не ни чака в

Борисов, леко да не ухапеш ръката царкирова, дето те храни, подлизурко!

Абе, мутро тъпа и недодялана! Мутро съдрана, вмирисана на кръв и сперма, Банкянска! Не можело да има горящи сгради, а може да има българче смазано от столипиновския мангал, а ?!!! Боко от Банкя излъга, че срещу цар Киро е имало данъчна проверка 10 дни преди това. Той го измисли в момента на убийството на момчето от Катуница и после нареди на оня първанов охлюв, Борис Велчев, да нареди проверка. Цар Киро е ЧЛЕН НА ГЕРБ и дори сега подкрепя ГЕРБ - на тези избори, както сам каза за "Всеки ден". На Бойко вчера му викаха "Боко Кккурвата" на стадиона в Луовит!!!!!!!!!

Обикновения българин и без това е изолиран и то напълно законно. Уж сме в ЕС, а не ни разрешават да работим като нормални хора. Само източват специалистите ни и ни използват като пазар. Спират еврофондове за щяло и нещяло. Никаква полза няма от този ЕС. Пътища можем да строим и без тях. При Тодор Живков да не би ЕС да ни е плащал пътищата и пак беше асфалтирано навсякъде.

Добре че Борисов си върза гащите с тези празни думи

ЗАЩО В ЗАПАДНА ЕВРОПА НЯМА ЦИГАНИ? През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани През ХІІІ в циганите се появяват в днешна Гърция и Италия и преминават ведно с пълчищата на османските турци. Бидейки съставна част от военната и стопанската система на нашествениците, те са ползвали присъщите на ислямската религиозна доктрина възможности за насилия и грабежи над поробените християнски народи. Проникването им продължава на вълни през XIV в. във Влахия, Бохемия, а след 1407г. а цяла западна Европа - Австрия, Саксония, Бавария, Дания, Франция, Испания. Макар и малобройни, циганските табуни достигат Португалия, Уелс, Шотландия, Скандинавските страни. Още по онова време те се превръщат в постоянна грижа и заплаха за установения обществен ред. От непрестанните набези на нямащите дом и отечество пришълци страдат не само феодалните владетели, но и крепостните селяни и градски еснафи. Всички те търсели и намирали какви ли не средства за да ги прогонят или унищожат. Спонтанно възникналите изстъпления станали повсеместни, като в тях се включила и католическата църква. През цялата си история циганите от всички възрасти, проникнали в западната половина на континента, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и съпътстващите ги наказания и мъчения - от убийства, каторга до разпъване. С една дума - на тотален геноцид. Средновековните хроникьори списват циганите като най-долни същества, по-скоро животни. Това убеждение в съзнанието на тогавашното общество се превръщат по-късно в закони, които остават непроменени дори до средата на XX столетие. Свиканият през 1496, 1497 н 1498 г. в Ландау и Фрибург Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони, и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилян І наредил те да не бъдат търпяни на германска земя и разрешава избиването им. В Саксония, електорът Георг ІІ издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм І наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през ХVІІ век било популярно в чешките земи, Бохемия и на други места. В 1504 г. Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създаденото в Мюнхен през 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейски контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани. Депортирането на българските цигани в германските лагери на смъртта - наред с това на евреите, е предотвратено от мащабното противодействие на обществеността. Обстоятелство, което днес е напълно пренебрегнато и не само неоценено, но използвано срещу сторилите това благодеяние и високохуманен акт българи.