ИМП: БСП води пред ГЕРБ с 0,8%

Ако изборите за Европейски парламент са днес, избирателите биха гласували: за БСП - 18.8%, ГЕРБ - 18.0%, България без цензура-ВМРО-ЗНС - 8.0%, ДПС - 4.3%, АБВ - 3.9%, Реформаторския блок - 3.6%, Атака - 3.0%, НФСБ - 1.2. Това показват резултатите от проучване на обществено-политическите нагласи през февруари 2014 г. на Института за модерна политика (ИМП).

Февруарското проучване отново, както и в предходните месеци, регистрира лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за БСП е 18.8%, а за ГЕРБ - 18.0%.

От останалите политически сили отчетлива тенденция на растеж вече в няколко поредни проучвания се регистрира за политическия съюз "България без цензура"-ВМРО-ЗНС, оглавяван от Николай Бареков Николай Тихомиров Бареков е роден на 16 октомври 1972 година в град Пловдив, България. Завършва. Делът на респондентите, които заявяват подкрепа за тази политическа конфигурация в настоящето изследване възлиза на 8% (за сравнение: по данни на ИМП - 5.6% през януари т.г. и 5.0% през декември м.г.). Към момента данните отреждат на този нов политически съюз не само статута на най-голяма извънпарламентарна сила, но и на трета политическа сила след БСП и ГЕРБ.

Растеж през февруари регистрират още две политически сили: АБВ - 3.9% (за сравнение: 1% по данни на ИМП от януари т.г.); партия "Атака" - 3.0% (за сравнение: 1.6% по данни на ИМП от януари т.г.).

Прави впечатление, че подкрепата за АБВ нараства отчетливо от 1% според данните от проучването за януари, на 3.9% според данните от настоящото изследване. Хипотезата е, че формацията засега успява да привлече вниманието на центристки и леви избиратели, които по правило не гласуват за БСП, както и на недоволни от взаимодействието на БСП с ДПС в текущото управление. Предвид скорошното създаване на АБВ е рано да се правят категорични изводи за устойчивостта в подкрепата за формацията.

Що се отнася до националистическия сегмент, очевидно поредицата от инициативи и активността на партия "Атака" с наближаването на предизборната кампания мобилизира подкрепата на нейните избиратели.

Не се наблюдава обаче развитие в потенциала на другата националистическа формация - НФСБ, която получава подкрепата на 1.2% от респондентите.

Пореден спад в електоралната подкрепа регистрира и "Реформаторският блок". Делът от респондентите, които биха гласували за тази коалиция, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването, възлиза на 3.6% (за сравнение: по данни на ИМП от декември 4.8%, а от януари т.г. 4.5%). Хипотезата е, че претърпените разцепления, липсата на ясна политическа физиономия и на убедителни инициативи и политики, съчетана с появата на други политически алтернативи, разколебават електоралната подкрепа за Реформаторския блок.

Делът от респондентите, които декларират подкрепа за ДПС в настоящето проучване е 4.3%, което е в диапазона на традиционното електорално влияние на партията. Трябва да се има предвид обаче доказаният потенциал за предизборна мобилизация на ДПС, който би могъл да увеличи електоралната им подкрепа в реална изборна ситуация.

Около и под 1 на сто е понастоящем делът на регистрираното електорално присъствие на други политически формации, участвали в последните избори, като партия "Зелените", непартийното Движение "Модерна България", партията на Светльо Витков Светослав Емилов Витков, още известен като Светльо Витков или Светльо от „Хиподил“, e певец, "Глас народен", партия "Зелените".

Делът на респондентите, които категорично заявяват, че няма да отидат до урните, ако европейските избори се провеждаха към момента на настоящето проучване е 25.7%.

От ИМП отбелязват, че ако регистрираните в последните няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да очакваме представителство в Европейския парламент да получат между 3 и 5 формации.

В контекста на появили се в публичното пространство коментари, че българското общество е разделено в отношението си към членството в ЕС и формиращия се по инициатива на Руската федерация Евразийски съюз, в проучването е тествано отношението на респондентите към тези интеграционни общности. На въпрос: "Ако трябва да избирате между членство на България в ЕС или в създавания от Русия Евразийски съюз, какъв би бил Вашият избор?", повече от две трети от респондентите категорично потвърждават европейския избор на България - 68.9%. Други 16,5% декларират, че биха избрали формиращия се Евразийски съюз, а 14.6% не биха направили нито единия, нито другия избор.

В същото време, по-голямата част от респондентите не намират, че България трябва да провежда по-активна политика в рамките на европейското членство или да предоговаря условията на членство. Отново повече от две трети от участниците в проучването заявяват, че България трябва да следва позицията на големите държави в рамките на Европейския съюз. За предоговаряне на условията за членство се произнася около една четвърт от респондентите - 20.7%, за запазване на установените при присъединяването към ЕС условия и изисквания са 7.9%. Едва 4.4% е делът на респондентите, които смятат, че България трябва да има по-активна линия в ЕС.

Близо три четвърти е делът на респондентите, които подкрепят идеята едновременно с европейските избори да се проведе и референдум за избирателната система. 24% не подкрепят тази идея.

58.2% от респондентите изразяват подкрепа за въвеждането на задължително гласуване, а 35.1% отхвърлят тази идея, предаде Дарик.
 

Последвайте канала на