Филмът на ужасите, който Стивън Кинг определя като "второто пришествие на „Психо“

Въпреки това, според Стивън Кинг, един хорър от 21-ви век се доближава повече от всеки друг до този статут.

Но дали наистина е така? С една дума – не.

Той поставя „Психо“ в първата категория, тъй като Марион Крейн не би се озовала в мотела „Бейтс“, ако не беше схемата ѝ за присвояване на пари. Римейкът на Илиадис пък попада във втората.

„Последната къща“, подобно на великия филм на Хичкок за Другия-убиец, прави точно това“, заключава Кинг.

Благодарение на своето въздействие, иновативност и хилядите имитатори, които се появиха след него, е сигурно да се каже, че никога няма да има друг филм на ужасите като „Психо“ на Алфред Хичкок.

Хичкок създава една от най-незабравимите сцени в киното и усъвършенства похвата на неочаквания обрат, като убива главната звезда Джанет Лий в първата третина на филма. Същевременно той убеждава публиката, че е видяла нещо много по-графично и насилствено, отколкото всъщност е показано на екран.

В странен и ироничен обрат, като се има предвид, че не харесва оригинала на Уес Крейвън, Кинг нарича римейка на „Последната къща вляво“ от 2009 г. на режисьора Денис Илиадис „най-добрият филм на ужасите на новия век“. Това твърдение той прави в обновеното издание на своята книга „Танц на ужаса“ (Danse Macabre), като добавя, че това е „най-добрата хорър преработка в модерните времена“, пише Far Out Magazine.

Разбира се, всеки има право на собствено мнение, а тъй като авторът е една от най-влиятелните и опитни фигури в жанра, който е забравил повече за плашенето на хора, отколкото повечето от нас някога ще научат, малцина имат квалификацията да му се присмеят и да кажат, че говори пълни глупости.

Възхищението на Кинг не спира дотук. Той определя „Последната къща вляво“ версия 2.0 като „най-бруталния и безкомпромисен филм, показван в американските кина след „Хенри: Портрет на един сериен убиец“, намирайки ги за две кървави зърна в една и съща, трудна за гледане шушулка.

„Имало е стотици, може би дори хиляди такива филми в дългата история на киното на ужаса и повечето имат една и съща основна предпоставка. Срещаш Другия-убиец или като кармично възмездие за нещо лошо, което си направил, или – което е по-лошо – просто защото си се оказал на грешното място в грешното време", казва Стивън Кинг.

„И също като филма на Илиадис, „Психо“ първоначално е посрещнат с хор от предимно негативни ревюта.“ Да, но единият е безспорен шедьовър и влиятелна класика, а другият – не. Някои хора със сигурност са харесали римейка, но Кинг е в твърдо малцинство сред тези, които биха сравнили директно „Последната къща вляво“ с един от най-великите филми на всички времена.