Песента на The Cure, която Робърт Смит мразел да изпълнява заради депресиращото ѝ звучене

От ранните класики като „Boys Don’t Cry“ до по-късни произведения като „Pictures of You“ и „A Letter to Elise“, Смит демонстрира уникален талант да създава богати емоционални пейзажи чрез музиката и текстовете си.

Робърт Смит, фронтменът на The Cure, е известен със своите меланхолични песни, които мнозина описват като депресиращи. Групата му се е утвърдила като една от водещите на готик сцената, а репутацията ѝ е изградена върху тъгата и емоционалната дълбочина на музиката им.

Сред феновете винаги има дебат коя песен на The Cure е най-емоционално тежка. Всеки период от кариерата на групата е дал поне един такъв запис, което прави избора богат и разнообразен. Смит описва албума Bloodflowers като част от трилогия, която включва и колосалните албуми Pornography и Disintegration, определяйки ги като „албумите, които дефинират The Cure“. Причината е, че звуковият пейзаж на записите е меланхоличен, но същевременно носталгичен и приветлив. В него Смит рисува с много по-широка четка от когато и да било, като включва и една от най-депресиращите им мелодии, отбелязва Far Out Magazine.

Парчето е минималистично, съчетава рок с електронни елементи и показва майсторството на Смит, който изпълнява всички инструменти сам. Интересното е, че самият Смит първоначално не искал песента да бъде включена в албума и едва се съгласил след настояване от останалите членове на групата. Въпреки това, парчето е толкова потискащо, че дори Смит признава, че му е било „неприятно дори да го пее“.

В интервю от 2000 г. той споделя: „Мисля, че единствената наистина депресираща песен в албума е ‚There Is No If‘, защото в нея наистина няма изход. Всичко се обърква и накрая умираш. Първоначално не исках тази песен в албума и ми беше неприятно да я пея, но останалите от групата настояха и резултатът е наистина силен. Всеки, който я чу, я хареса".