AFI се обрекоха на готиката: свещеният им съюз роди шедьовър, омагьосан от духа на 80-те

„Silver Bleeds the Black Sun...“ е доказателство, че AFI продължават да правят смели музикални избори и вероятно това е и техният най-силен албум от повече от десетилетие – върхът на готиката, дори за тях, пише Louder.

След 12 албума и повече от две десетилетия на сцената, AFI, най-готическата от всички готик-пънк групи, издадоха „Silver Bleeds the Black Sun...“, албум, в който напълно се потапят в готик рока.

AFI прекрачват границите на звука, оставяйки зад себе си пост-пънк експериментите и ню уейв влиянията от последните си албуми. Сега те се потапят в дълбините на готиката, позволявайки ѝ да ги обгърне като древна магия. Ефирни барабани, акустични китари и драматични вокали на Дейви Хейвък се преплитат в мрачен танц, който шепне духа на 80-те. Всеки звук сякаш носи сянката на ранния готик рок – мистериозен, величествен и пленителен.

Откриващото парче „The Bird of Prey“ задава тона, а „Blasphemy and Excess“ доказва умението им да съчетават театралността с тежките рок рифове. Песните носят усещането за модерни версии на класики като „Tower of Strength“ на The Mission и „Revolution“ на The Cult. В „Behind the Clock“ Дейви Хейвък напомня на Питър Мърфи, а „Holy Visions“ излъчва бомбастичността на The Sisters of Mercy.

„Ash Speck in a Green Eye“ и „Marguerite“ комбинират синтезатори и дъб бас, докато „Voidward, I Bend Back“ и „A World Unmade“ смесват техния съвременен стил с мрачната атмосфера на The Cure. Закриващото „Nooneunderground“ връща групата към пънк корените им с директен и агресивен ритъм.