Той се идентифицира като безпомощен, често изпада в самосъжаление и драма, и подхранва собственото си чувство за нужда и страдание.
Важно е да се прави разлика между това човек действително да е преживял тежки събития и да възприема манталитета на жертва.
Нагласата може да се развие дори без реални тежки обстоятелства и да продължава години наред.
Признаци на манталитет на жертва
Хората с такава нагласа често:
обвиняват другите,
вярват, че светът е срещу тях,
реагират трудно на неуспехи,
проявяват пасивна агресия;
чувстват се безсилни и се самосъжаляват,
имат негативни очаквания, завист и ниско самочувствие,
привличат драма и конфликти,
таят обида и се защитават прекалено.
Това поведение може да „заразява“ и околните.
Откъде идва тази нагласа?
Защо хората възприемат манталитета на жертва?
Той често служи като подсъзнателен защитен механизъм, чрез който се търсят внимание, съчувствие или помощ. Това е т.нар. „вторична печалба“ – полза от това да не се реши проблемът.
Понякога ролята на жертва подхранва егото, позволява избягване на отговорност или служи за манипулация.
Честа предпоставка е ниското самочувствие и страхът от промяна.
Каква е цената?
Как да го преодолеем?
Психолозите подчертават, че манталитетът на жертва е научен, а не вроден, и може да бъде променен.
Полезни стъпки са:
споделяне на травми с доверени хора или специалист,
развиване на по-здравословна самооценка,
фокус върху силните страни и научените уроци,
прекъсване на навика за прекомерно премисляне,
промяна на вътрешния диалог и поставяне под въпрос на убежденията,
ограничаване на контакта с хора, които затъват в ролята на жертва,
практика на благодарност,
поемане на отговорност и прошка,
ориентиране към служене и грижа към другите,
при нужда – професионална помощ.
Как да помогнем на близки с такава нагласа?
Трябва да проявим състрадание и да избягваме осъждането.
Не е полезно да слушаме безкрайни оплаквания – по-добре е да насочваме разговора към решения и реални стъпки напред.
Важно е да поставяме граници, да окуражаваме, да подчертаваме силните им страни, да ги подкрепяме да поемат отговорност, без да „спасяваме“ вместо тях, и да ги подготвим за бавен процес на промяна.
Макар лошите неща да се случват на всички, изборът как ги тълкуваме и как реагираме е в наши ръце. Манталитетът на жертва може да ни парализира, но е преодолим с осъзнатост, отговорност и активна работа върху себе си.
Манталитетът на жертва е нагласа, при която човек смята, че другите са виновни за трудностите му, че светът му вреди и че няма смисъл да се опитва да променя нещо.
Най-често корените ѝ са в детството – критика, липса на внимание, модели на оплакване в семейството, неглижиране, злоупотреба или предателства. Травмата и насилието също могат да доведат до нея. Общото между всички случаи е дълбоката вътрешна болка.
Манталитетът на жертва води до изолация, самота и влошено психично здраве. На работното място той понижава морала, създава конфликти, пречи на решаването на проблеми и може да направи средата токсична. Тази нагласа може да възникне и колективно – в цели групи.
)