Връзката ви няма да процъфти, ако и двамата не сте преминали през „смъртта на егото“

Само тогава можем да говорим за Агапе: безусловната, духовна любов, която се дава без да се очаква нищо в замяна. Тя е трансцендентна и извисява съществото на този, който обича.

Без осъждане, без страх, просто чистото преживяване на съществуването в едно и също пространство, по едно и също време.

И затова вярвам, че една връзка не може истински да процъфти, освен ако и двамата не са преминали през огъня на „смъртта на егото“. Освен ако не са положили усилия да залепят онези счупени парченца вътре в себе си.

„Смъртта на егото“ е труден, но пречистващ процес.

Потопете се в тъмнината на своите страхове и недостатъци, и ще разберете, че свободата, която идва след това като най-висшия дар, е по-ценна от всяка болка.

Тогава ще откриете, че от другата страна на това пътуване има версия на вас самите, която е в пъти по-добра, отколкото дори можете да предположите. Версия, която обича дълбоко и не се страхува да бъде обичана в замяна. Или да бъде отхвърлена.

Започнете да се лекувате не защото е лесно, а защото си заслужава. Започнете да се лекувате, защото заслужавате любов, която е истинска и ще устои на изпитанието на времето.

И наблюдавайте как взаимоотношенията ви се превръщат в най-красивия израз на любов, който някога сте познавали.

Отдавна нося в себе си убеждението, че една връзка може истински да процъфти само когато и двамата партньори са преминали през "смъртта на егото". Това е моментът, в който падат маските, а любовта започва да се преживява в нейната най-чиста и неподправена форма.

Когато двама души свалят пластовете на самозащита, гордост и страх, те започват да се срещат по съвсем различен начин. Вече не е важно кой е прав и кой - не, кой е губещ или победител. Не става дума за търсене на одобрение или нужда да докажеш каквото и да е. Всички тези прегради вече са разрушени, а сред руините им остава най-ценното: чиста, неподправена уязвимост, която преобразява начина, по който усещате любовта, живота и себе си.

Когато преминавате през периода на „смъртта на егото“ си, вие се променяте по начини, които думите трудно могат да опишат. Изведнъж ви се струва погрешно да се отнасяте към когото и да било с нещо по-малко от доброта, да позволявате на горчивината или обидата да заемат място в сърцето ви. Започвате да жадувате за яснота и честна комуникация, не като средство за контрол на разговора, а като път към разбирателството. Нуждата да бъдете прави се стопява, а на нейно място израства желанието да разбирате, да се свързвате, да дадете пространство на истината на другия човек, пише Medium.

Започвате да виждате хората не просто като герои във вашата история, а като души, всяка поела по своя собствен път, със своите борби и триумфи. Оценявате ги – всички тях: непознати, познати, любими, приятели. Откривате красота в простия акт на човешката връзка, в онези мимолетни моменти, когато вашият свят се сблъсква с нечий друг. Дори и да не е дълбока връзка, вие все пак виждате излъчващата се от стойностните моменти ярка светлина.

Ще започнете да отвръщате на чувствата им без усилие. Не защото трябва, а защото го усещате като правилно. Ще общувате открито, ще станете внимателни и ще се научите да уважавате чуждита граници така, както и своите собствени. Вече ще знаете, че игрите, лъжите и несигурността са проказа за истинската любов.

И ставате свободни. Истински свободни. Свободни да бъдете уязвими, свободни да бъдете открити, защото осъзнавате, че нищо няма истинско значение, освен моментите, които създавате с хората, които обичате. Вие сте живи, те са живи и в този красив хаос, наречен живот, вие имате възможността да изживеете и споделите радостите си. А и тъгата. Нима в нея няма известен поетизъм?

Именно в това състояние на „смърт на егото“ осъзнавате нещо дълбоко: няма причина да се държите за гнева, няма място за злопаметност. Всичко, което искате, е мир. Всичко, което искате, е да принадлежите към свят, в който любовта е основата на всяка връзка, където можете да видите света през очите на състраданието. Тогава се държите здраво за хората, които означават най-много за вас, и правите всичко по силите си, за да сте сигурни, че те знаят колко са важни. Вие ставате пазител на техните сърца, защитник на техния дух, защото да направите нещо по-малко би означавало да не почетете любовта, която е израснала във вас.

Изисква сурова честност, която понякога ще ви кара да се чувствате неудобно. Изисква от вас да погледнете на себе си по начини, по които никога досега не сте го правили, да се изправите пред недостатъците си, страховете си и частите от вас, които криете от света.

Затова и ви каня да започнете това пътуване. Не само заради себе си, но и заради възможността да изживеете любов, по-голяма, отколкото някога сте си представяли. Любов, която може да дойде само от две души, които са позволили на егото си да умре и на сърцата си да се пробудят.