Постоянното угаждане на другите – скритият източник на стрес и неудовлетворение

Много хора имат желанието да бъдат харесвани, полезни и са винаги готови да помогнат.

Но когато това се превърне в постоянна нужда да се угоди на околните – за сметка на собствените нужди, време и спокойствие – добротата може да се превърне в изтощителна саможертва.

То често се свързва с личностната черта социотропия – прекомерна потребност от одобрение и страх от отхвърляне, отбелязва verywellmind.com.

Такива хора обикновено са внимателни, емпатични и грижовни, но могат да изпитват трудности да казват „не“, да поставят граници или да защитават времето и енергията си.

Психолозите посочват няколко основни причини за подобно поведение: ниска самооценка, страх от конфликти и отхвърляне, преживяни травми или поучени модели на поведение от миналото.

Макар желанието да се помага да е благородно, когато се прави заради нуждата от признание, то може да доведе до прегаряне, стрес, недоволство, липса на автентичност и усещане, че живееш живот, който не е твой.

Извод: Да казваш „не“ понякога означава да кажеш „да“ на себе си.

• Установяване на ясни лични граници;

• Започване с малки откази и постепенно отстояване на позиция;

• Определяне на приоритети и осмисляне на истинските нужди;

• Позитивен вътрешен диалог, който напомня, че „не“ не означава егоизъм;

• Избягване на прекомерни оправдания при отказ;

• Осъзнаване, че здравите взаимоотношения изискват взаимност.

Специалистите подчертават, че не е нужно да спираме да бъдем добри и отзивчиви. Важното е добротата да идва от желание, а не от страх или чувство за задължение. Истинската помощ не търси одобрение, а се извършва осъзнато – без да жертва собственото благополучие.