Знаете ли кой е вашият стил на разрешаване на конфликти

Според експерти, всеки тип поведение може да подобри уменията ни за разрешаване на спорове.

Точно в такива ситуации съвсем логично се проявява вашият стил на поведение при създал се конфликт.

Цялата концепция произлиза от модела, наречен „Инструмент на Томас-Килман за поведение в конфликт“ (TKI), който психолози и бизнес специалисти използват от десетилетия, за да помогнат на хората да разберат как се справят с разногласията.

Той разделя поведението ни в конфликтни ситуации на разпознаваеми модели, базирани на два прости въпроса:

1. Колко силно настоявате за това, което искате?

2. Доколко вземате предвид желанията на другия човек?

Обяснение на 5-те стила на поведение в конфликт

1. Състезателен (или налагащ)

2. Избягващ

3. Приспособяващ се

4. Сътрудничещ

5. Компромисен

Защо е важно да познавате своя стил на поведение в конфликт

По-добрата комуникация е ключът към по-успешни взаимоотношения, независимо дали става въпрос за приятели, партньори или колеги. Разбирането на собствените реакции помага да избегнем повтарящи се грешки и да бъдем по-добри в общуването.

Независимо дали става въпрос за бурен скандал с партньора ни, за неизказано напрежение с приятел или за работна среща, която неочаквано се е нажежила – конфликтът е неизменна част от човешката природа и взаимоотношенията. Независимо дали ни харесва, или не.

Стиловете на поведение при конфликт са всъщност моделите, които всички ние следваме, когато нещата се нажежат в отношенията ни с някого. Знаете как някои хора веднага искат да изяснят всичко, докато други предпочитат да се преструват, че проблемът не съществува, нали?

Въпреки че понякога може да изглежда така, няма „печеливш“ стил на поведение. Вместо това, „двойките трябва да отделят време, за да научат повече за стиловете си и как те могат да се балансират взаимно“, казва Спан. „Това може да превърне един спор във възможност за растеж и развитие".

Според „Инструмента на Томас-Килман за поведение в конфликт“, когато хората са в спор, поведението им се свежда до две неща: доколко настояват за своето (настоятелност) и доколко се интересуват от желанията на другия (сътрудничество). Тези две измерения се комбинират, за да създадат пет различни начина, по които хората обикновено се справят с конфликти.

Този подход обикновено се проявява, когато единият човек настоява на своето, например като повишава тон или пренебрегва мнението на другия. Той е едновременно неотстъпчив и ненасочен към сътрудничество, поради което често оставя другия партньор с усещане за пренебрежение или негодувание. Въпреки това, според д-р Стефани Мейзър, психолог от Флорида, този стил може да помогне за бързото вземане на решение.

Този ненастоятелен и некооперативен стил се наблюдава, когато някой се затваря в себе си или сменя темата, за да избегне конфликта напълно. Предимството на този подход е, че малките, незначителни разногласия не ескалират в големи спорове. Проблемът е, че неразрешените въпроси се натрупват, което може да създаде дистанция и дългосрочно разочарование.

Всички познаваме поне един човек, който постоянно отстъпва, за да запази мира дори ако това означава да пренебрегне собствените си нужди. Макар този ненастоятелен и кооперативен стил да успокоява напрегнати ситуации и да показва грижа за връзката, той може да породи негодувание, което често нараства, ако единият партньор винаги жертва правото си на глас.

Най-конструктивният от стиловете на поведение в конфликт. Този настоятелен и кооперативен стил се проявява, когато и двамата са ангажирани, всеки споделя своите проблеми и зв съдружие се намира компромис, който удовлетворява и двете страни. Това изгражда доверие и по-добро разбиране, но изисква време, търпение и емоционална инвестиция – все неща, които може да изглеждат трудни за постигане, когато емоциите са силни, казва Мейзър.

Този стил се появява, когато и двамата партньори се съгласят да се откажат от част от това, което искат, за да достигнат до златната среда. Той е умерено настоятелен и кооперативен. Положителната страна е, че създава справедливост и бързи решения, но според Мейзър нито един от двамата не се чувства напълно удовлетворен, а по-дълбоките проблеми може да останат неразрешени.

Разбирането на вашия стил на поведение в конфликт е като да имате таен код за взаимоотношенията си. След като разберете дали сте от хората, които избягват конфронтацията като чума, или пък сте от тези, които скачат директно в дебата, можете да видите моделите, които може би създават проблеми – като например винаги да отстъпвате, когато не трябва, или да „мачкате“ хората, без да го осъзнавате.

Например, някои хора реагират на конфликти с бурна емоция и постоянна нужда от reassurance (успокоение), често водени от дълбок страх от отхвърляне или изоставяне. За тях разногласията се превръщат в начин да се вкопчат по-силно, вместо да направят крачка назад. Мейзър казва, че този тревожен стил на поведение при конфликт е често срещан в нейната практика.

Ако не осъзнавате, че това е вашият модел на поведение, може да продължите да търсите близост в моменти, когато партньорът ви всъщност се нуждае от пространство, което само влошава нещата. Но щом разпознаете този модел, можете да спрете, да си поемете дъх и евентуално да изберете реакция, която да помогне, вместо да усложни нещата.